3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№275
гр. София, 15.05.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 10.05 , през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
П. Х.
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №812 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК във връзка с чл.126 ал.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на [фирма] срещу определение № 438 от 27.12.2017 по ч.т.д. №369/2016 на АС-Бургас, с което е потвърдено определение № 1142/2016 г. по т.д. № 424/2016 на ОС-Бургас, с което е прекратено като недопустимо производството, доколкото по същия иск между същите страни е налице по-рано образувано друго дело .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на САС се е позовал на следното:
По същия иск, между същите страни е налице по-рано образувано дело т.д. №454/16 на ОС-Бургас. Това дело е първоначално образувано на 07.09.2016 г. пред ОС-Видин, в последствие е прекратено и изпратено по подсъдност на ОС-Бургас, като пред последния е образувано като т.д. №454/16 . Обжалваното пред АС-Бургас, определение е постановено по т.д. №424/16 на ОС-Бургас по иск на [фирма] срещу [фирма] и [фирма] за прогласяване нищожност на договор за продажба на недвижим имот в [населено място], съединен обективно с иск по чл.108 ЗС-спор идентичен с този по по-рано образувано т.д. №454/16 на ОС-Бургас. Последващото дело е образувано по ИМ, изпратена по пощата на 08.09.2016 г. . С оглед изложеното, съставът на БАС е счел, че по отношение на последното е налице хипотезата на чл.126 ал.1 ГПК, която предвижда прекратяването на по-късно заведеното дело по същия иск / между същите страни, на същото основание и за същото искане.
В изложението на основанията за допускане до касация на обжалваното въззивно определение, се сочат поредица от въпроси, които се свеждат до това, дали при наличие на две висящи дела между същите страни, на същото основание и за същото искане следва, да се прекрати по-късно заведеното при положение, че производство по по-рано заведеното е било прекратено и следва ли въззивният съд/ респ. ВКС/ да отчете този новонастъпил факт.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В случая, обжалваното определение е постановено на 27.12.2016, а определението за прекратяване на предходното дело е влязло в сила едва на 07.02.2017 г. /видно от отбелязването в приложения към ЧКЖ заверен препис от Опр. №1359/20.12.2016 г. по т.д. № 454/16 на ОС-Бургас/. Следователно, въпросът е без значение за изхода на спора, доколкото последното определение изобщо не е породило правните си последици към датата на произнасяне от страна на съда на обжалваното с настоящата ЧКЖ въззивно определение. От своя страна, ВКС, в настоящото производство по чл.274 ал.3 ГПК, действа като касационна инстанция и е недопустимо събирането на доказателства по същество на спора- т. 9 от ТР №1/17.07.2001 по гр.д. № 1/2001г., още по малко такива, възникнали след постановяване на обжалвания акт на въззивната инстанция.
Непосочването на въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното по-горе ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г..
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че не е налице основание за допускане до касация на обжалваното определение, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 438 от 27.12.2017 по ч.т.д. №369/2016 на АС-Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.