2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№276
София28.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 859/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДЗИ-Общо застраховане” Е.,[населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 292 от 21.06.2010 г. по в.т.д.№ 516/2010 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 227 от 21.01.2010 г. по гр.д.№ 8657/2009 г. на Районен съд – Варна, ХХХІ състав. С посоченото първоинстанционно решение [фирма] е осъдено да заплати на И. М. П. от[населено място] сумата 3 367.20 лв. – дължима част от застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 282159/10.03.2009 г. по щета № 4201031092052/2009 г., като в полза на ищеца са присъдени разноски общо в размер на 1 336.71 лв.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, с искане за отмяната му и отхвърляне на исковите претенции, с произтичащите законни последици.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът основава приложното поле на касационно обжалване на разпоредбата на чл.280, ал.1 т.3 ГПК по следните материалноправни въпроси: 1. при бракуване на автомобил със застраховка „Каско” следва ли да се приеме, че застрахователят става собственик на автомобила и ако отговорът е „да” – на какво основание; 2. дължи ли застрахователят на застрахования разликата от изплатената вече сума съгласно Общите условия на застраховаката и предвиденото в Кодекса за застраховане по договорената затрахователна сума, при условие, че бракуваният автомобил не става негова собственост, а стойността на запазените части от увредения автомобил, с отчитане на овехтяването им, надхвърля тази разлика и 3. налице ли е неоснователно обогатяване на застрахования в случай, че получи от застрахователя пълната цена на увредената вещ и отделно от това разполага с предвидената от закона възможност да се разпореди и с останалите годни части от бракувания автомобил.
Ответникът по касация- И. М. П., чрез процесуалния си пълномощник, счита искането за допускане касационното разглеждане на делото за неоснователно, а по същество заявява становище за правилност на въззивното решение, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаното основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди решението на първостепенния съд за уважаване на предявения от И. М. иск за заплащане на сумата 3 367.20 лв. съставляваща дължима, но неизплатена част от застрахователно обезщетение по полица № 282159 от 2009 г., решаващият състав е направил изводи за наличие на валиден договор за застраховка”А. на МПС” за периода от 23.03.2009 г. – 22.03.2010 г. , настъпилата при ПТП на 11.04.2009 г. тотална щета на застрахования лек автомобил „Дачия Логат” с рег. № В 46 67 КС, обуславяща ангажиране отговорността на застрахователя в размер на действителната стойност на вещта в рамките на застрахователната сума, като стойността на годните части на автомобила е счетена за недоказана от страна на застрахователя. Доколкото в производството пред районния съд е поставен и въпроса за собствеността на увреденото и снето от отчет МПС, въззивният съд е приел, че правилото на чл.66.2 от Общите условия предоставя право на застрахователя, а не задължение, да предложи на застрахования да му прехвърли собствеността, но такова предложение в случая няма.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение приема, че касационно обжалване не следва да се допусне поради липса на основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно дадените в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС задължителни указания по приложението на процесуалния закон, правният въпрос, на който се позовава касатора, следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда. В случая, формулираните от касатора материалноправни въпроси не са обусловили решаващите изводи на съда, предвид мотивите към обжалваното решение. Въззивната инстанция е уважила изцяло иска за заплащане на неизплатената част от застрахователното обезщетение при настъпилата тотална щета, като е потвърдено първоинстанционното решение. При постановяване на обжалвания съдебен акт е съобразен размерът на застрахователната сума, а възраженията на застрахователя, свързани с приложимостта на чл.66.2 от Общите условия, предвиждащ приспадане от обезщетението на стойността на годните агрегати, възли и детайли, са отхвърлени като недоказани. Изводите на решаващия състав са обусловени от конкретната преценка на доказателствения материал по делото и съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса и последиците от неустановяване стойността на годни части и агрегати от увредения автомобил. Именно в резултат на правораздавателната дейност на въззивната инстанция, като съд по съществото на спора, е направен извод за дължимост на претендираната разлика над заплатеното от застрахователя обезщетение, до размера на застрахователната сума. Съгласно цитираното Тълкувателно решение, във фазата по допускане на обжалването касационният съд не може да се произнася по правилността на фактическите и правни изводи на съда, а тази проверка би могла да се извърши само след евентуално уважаване на искането за достъп до касация, в производството по чл.290 и сл. ГПК.
Относно първия материалноправен въпрос, свързан със собствеността на бракуван автомобил/ при тотална щета/, следва да се посочи и това, че въззивният съд е изложил различни съображения, в сравнение с тези на първата инстанция и то само доколкото такива доводи са въведени изрично в процеса. Този въпрос е относим към първоинстанционното решение, което обаче не може да бъде предмет на касационно обжалване, а от друга страна произнасянето от Окръжен съд – Варна по посочения въпрос не е обусловило крайните правни изводи по предявения иск с правно основание чл.208 КЗ.
Останалите твърдения и доводи на касатора за неоснователно обогатяване на застрахования, както и оплакванията за необоснованост на въззивното решение, макар и въведени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са относими към общите основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК и затова не следва да се преценяват.
При този изход на делото, на ответника по касация се дължат 600 лв. разноски, съгласно представените договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 292 от 21.06.2010 г. по в.т.д.№ 516/2010 г. на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на И. М. П. сумата 600/шестстотин/ лева разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: