5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
София,20.05.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3593/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 110 от 04.07.2013 г., постановено по в. т. д. № 651/2012 г. на Шуменски окръжен съд. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на решение № 515 от 15.06.2012 г. по гр. д. № 2793/2011 г. на Шуменски районен съд е отхвърлен предявеният като насрещен от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата 24 500 лв. – получена на отпаднало основание част от възнаграждение в общ размер 53 356 лв. по развален договор за доставка и монтаж на еталбонд в офис сграда на [улица] [населено място], ведно със законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД от 29.09.2011 г. до окончателното плащане, и са уважени предявените от [фирма] против [фирма] първоначални искове за заплащане на сумите 4 362.00 лв. и 742.67 лв., представляващи дължими възнаграждения и обезщетение за забава по сключен между страните договор за изработка на дограма и окачена фасада на обект „Офис на Ц.” в [населено място], както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за уважаване на първоначалните искове на [фирма] срещу [фирма] за сумите 2 796 лв. и 81.08 лв.
В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради наличие на основанията по чл.281, т.3 ГПК. К. моли за отмяна на решението, за отхвърляне на предявените срещу него първоначални искове и за уважаване на насрещния иск с присъждане на направените по делото разноски.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
В писмен отговор по чл.287 ГПК ответникът по касация [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е допустима в частта, с която е обжалвано въззивното решение за отхвърляне на предявения от дружеството – касатор насрещен иск за сумата 24 500 лв. В частта, с която е обжалвано въззивното решение по първоначалните искове на [фирма], касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Въззивното решение е постановено по търговско дело и тъй като цената на всеки от първоначалните искове е под 10 000 лв., същото не подлежи на касационен контрол в тази част, съгласно чл.280, ал.2 ГПК.
В производството по гр. д. № 2793/2011 г. на Шуменски районен съд дружеството – касатор [фирма] е предявило против първоначалния ищец по делото [фирма] насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, заявен като частичен за сумата 24 500 лв. Исковата претенция е обоснована с твърдения, че посочената сума е преведена на [фирма] като част от възнаграждение за доставка и монтаж на еталбонд в офис – сграда в [населено място], съгласно сключен между страните договор за изработка; Поради неизпълнение на поетото задължение за доставка и монтаж на цялото количество уговорен еталбонд за възложителя [фирма] възникнало правото да развали едностранно договора и да поиска връщане на платеното възнаграждение като получено на отпаднало основание. С насрещната искова молба е отправено и волеизявление за разваляне на договора.
За да отмени частично първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от [фирма] против [фирма] насрещен иск, Шуменски окръжен съд е приел, че ответникът по насрещния иск не дължи връщане на претендираното възнаграждение, тъй като договорът за доставка и монтаж на еталбонд не е развален валидно от ищеца по иска и не е отпаднало основанието за заплащане и получаване на възнаграждението. Въззивният съд се е позовал на неоспореното заключение на съдебносчетоводната експертиза, според което в качеството си на възложител по договора ищецът по насрещния иск е осчетоводил всички фактури, съставени от ответника – изпълнител за дължимото по договора възнаграждение, включил ги е в дневниците си за покупки и в справките – декларации по ЗДДС и е ползвал данъчен кредит по повод на тях. С оглед констатациите в заключението, съдът е направил извод, че след като при получаване на фактурите възложителят не е възразил, че не дължи плащане поради недоставяне на отразените в съдържанието им количества еталбонд и неизвършване на монтажните работи, и не е върнал фактурите на изпълнителя, а ги е осчетоводил и е ползвал данъчен кредит по тях, същият е приел мълчаливо работите, за които е превел възнаграждението. В съответствие с този извод е отречено правото на ищеца по насрещния иск да развали впоследствие договора по отношение на вече приетите работи и да иска връщане на платеното за тях възнаграждение при предпоставките на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивния съд за уважаване или отхвърляне на иска, по отношение на който са осъществени някоя от предпоставките по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, значимият за делото правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е различен от касационните основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на решението и не може да се отъждествява с тях; В производството по чл.288 ГПК касационната инстанция не проверява правилността на въззивното решение, а се произнася по допускане на касационното обжалване в зависимост от специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В т.1 от цитираното тълкувателно решение е указано изрично, че с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес посочването на правния въпрос е задължение на касатора; Върховният касационен съд не разполага с правомощия да извежда и формулира въпроса, а може само да го уточни и конкретизира, ако същият не е поставен прецизно от обжалващата страна.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил, че с обжалваното решение са разрешени следните правни въпроси от значение за изхода на делото : Въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон – чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, като неправилно е приел насрещния иск за неоснователен, което е в противоречие със задължителната практика на ВКС в решение № 138/07.10.2009 г. по т. д. № 375/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 556/13.07.2010 г. по гр. д. № 46/2009 г. на ВКС, ІV г. о., и решение № 26/28.02.2013 г. по т. д. № 297/2012 г. на ВКС, ІІ т. о.; Въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката в решение № 762/20.07.2011 г. по гр. д. № 1371/2009 г. на ВКС, І г. о., по процесуалния въпрос обвързан ли е съдът от заключението на вещото лице, като не е обсъдил заключенията на съдебно – техническите експертизи; Въззивният съд е нарушил задължителната практика на ВКС в решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., тъй като не е обсъдил заключението на назначена по гр. д. № 6274/2010 г. на Русенски районен съд експертиза, протокол от съдебно заседание по същото дело и показанията на свидетелката К. И.. Поставените „въпроси” не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са обусловили формирането на правната воля на съда за отхвърляне на насрещния иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, а съставляват касационни доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Въвеждайки посочените „въпроси”, касаторът е отъждествил общото основание на чл.280, ал.1 ГПК с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, което е достатъчно за недопускане на касационното обжалване. Обстоятелството, че касаторът се е позовал на задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК, не създава задължение за касационната инстанция да изведе значимия за изхода на делото правен въпрос от съдържанието на представените съдебни актове. След като въпросът не е формулиран от касатора, извеждането му от съда ще съставлява нарушение на принципа на диспозитивното начало и е недопустимо.
Поради отсъствие на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК не се налага обсъждане на съдебната практика, представена за доказване на допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по т. д. № 651/2012 г. на Шуменски окръжен съд.
Независимо от изхода на производството по чл.288 ГПК, разноски не следва да се присъждат на ответника по касация, тъй като не са представени доказателства за извършването им.
Мотивиран от горното, на основание чл.288 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Шуменски окръжен съд въззивно решение № 110 от 04.07.2013 г. по в. т. д. № 651/2012 г. в частта, с която след частична отмяна на решение № 515 от 15.06.2012 г. по гр. д. № 2793/2011 г. на Шуменски районен съд е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, заявен като частичен за сумата 24 500 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] срещу частта от решение № 110 от 04.07.2013 г. по в. т. д. № 651/2012 г. на Шуменски окръжен съд, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 515 от 15.06.2012 г. по гр. д. № 2793/2011 г. на Шуменски районен съд [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумите 4 362.00 лв., 742.67 лв., 2 796 лв. и 81.08 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в само в частта за оставяне на касационната жалба без разглеждане, а в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :