О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 276
София , 19.03.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март…………………..……..
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 967/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е подал В. И. А. от София, чрез пълномощника си адв. Д от САК, срещу решение от 3.02.2009 година по гр.д. N 2633/2007 година на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 5.06.2007г. по гр.д. № 2130/2005г. на Софийския районен съд, 26 състав и вместо него е постановено друго, като касаторът е осъден да заплати на “И” А. , София, кв. Ботунец, сумата 10 000 лева, ведно със законната лихва от 2.03.2005г./датата на исковата молба/ до окончателното й изплащане, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. чл.284, ал.2 ЗЗД.
Ответникът “И” А. , София, кв. Ботунец, чрез пълномощника му адв. М. Д. от САК, оспорва жалбата както по отношение на допустимостта, така и на основателността й.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирана страна и е с обжалваем интерес над 1000 лева, поради което е процесуално допустима. По предварителния въпрос за допускане на обжалването Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението на касатора се поддържа твърдение за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Формулирани са обаче общо теоретични въпроси, отговорите на които, сами по себе си, нямат отношение към правилността на постановеното решение по конкретния казус, като: “1. Какви са белезите на облигационния договор за поръчка и трудовия договор? 4. Може ли при действието на разпоредбата на чл.62 от КТ, в редакцията му от 1996г., да възникне трудово правоотношение, без изрично сключен трудов договор? 5. Дерогира ли специалният ред за носене на имуществена отговорност от работник или служител, предвиден в КТ, общият граждански ред?”, или хипотетични въпроси, които съдържат в себе си отговорите, а именно: “ 2. Като какъв следва да се квалифицира един договор, по силата на който се престира работна сила, визирано е работно място и работно време, има продължителност на изпълнение на задължението? 3. Какво е правното значение на счетоводен документ, който не отговаря на изискванията на Закона за счетоводството /ЗС/”. Приложени са две незаверени копия от решения на ВКС и едно определение на СГС. Не са изложени съображения защо приетото по делото противоречи на задължителна практика на ВС и ВКС и такава не е посочена, нито защо касаторът поддържа, че по някои от поставените въпроси липсва съдебна практика и тя трябва да бъде доразвита, или макар да има такава, тя е неправилна и следва да се преодолее в поддържана от него насока. Представените решения следва да се разгледат в контекста на т.2 от чл.280, ал.1 ГПК, но в тях пък не се открива фактическо или правно сходство с разглежданото дело, поради което не може да се обоснове наличието на противоречива практика.
Независимо от това следва да се посочи, че предмет на разглеждане по делото е подписан между страните граждански договор, по силата на който срещу хонорар от 100 лева месечно касаторът – ответник се е задължил да извършва следната дейност при ищеца по делото: “да получава в касата и да изплаща суми от нея, да внася и изтегля суми от банкови сметки на дружеството, както и да води банковата кореспонденция на дружеството”. В същото време той е работил по основен трудов договор в ИЦ – И. по черна металургия – ЕА. и работодателят му с изрична заповед е разрешил сключването на гражданския договор. Идеята за наличие на трудов договор по външно съвместителство е била лансирана за пръв път от пълномощника на касатора в писмената защита пред районния съд и е била разгледана като възможност за облигационна връзка между страните в първоинстанционното решение. Пред въззивната инстанция, обаче, не са представени доказателства в тази насока – напр. данни за свободен щат за длъжността касиер/счетоводител, включване на ответника във ведомостта за трудовите възнаграждения на работниците и служителите с външно съвместителство и др. Освен това следва да се има предвид, че дори да се приеме наличието на трудово правоотношение между страните за процесната длъжност /касиер и/или счетоводител/, тази правна конструкция в по-голяма степен би затруднила защитата на касатора. Отговорността за липса на парични средства по КТ е пълна /чл.207, ал.1, т.2/, а искът се погасява с изтичането на 10 годишна давност от деня на причиняването на вредата /ал.3 от текста/. При тези искове е разменена и доказателствената тежест, която пада върху работника или служителя. Те се разглеждат по общия гражданскоправен ред – чл.212 КТ.
Касационният съд не присъжда разноски за това производство поради липса на данни за такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 3.02.2009 година по гр.д. N 2633/2007 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.