О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
София, 13.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело N 1670/ 2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 вр. с ал.1 т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№1504/06.02.2015 г. от „Н. е. Б.”-ЕООД,чрез пълномощника адв.И. К. и по частна жалба вх.№2857/11.03.2015 г. от Х. Б. Ц.,чрез пълномощника И. Т. насочени срещу определение № 28/29.01.2015 г. по гр.д.№5718/2014 г. на ВКС, І г.о.
Жалбоподателят „Н. е. Б.”-ЕООД твърди,че величината на адвокатския хонорар е в зависимост от цената на интереса, а съдът може да го намали до размер не по-нисък от минималния, съгласно чл. 36 ЗАдв.Подробно анализира разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , обосновавайки довод, че адвокатският хонорар следва да бъде определен с оглед цената на имотите,предмет на делба.Моли определението да бъде отменено и да му бъдат присъдени разноски в размер на сумата 12 423,60 лв.
Жалбоподателят Х. Б. Ц. поддържа,че следва да бъде съобразено обстоятелството,че разноските са присъдени в производство по отмяна на влязло в сила решение.Посочва,че първата фаза на предявен иск за делба преминава като при неоценяем иск.Позовава се на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2013 г. на ОСГТК.Моли разноските да бъдат намалени до размер на сумата 300 лв.
Жалбоподателите взаимно оспорват подадената от насрещната страна частна жалба.Не претендират разноски в това производство.
Настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира по делото следното:
Частните жалби са подадени в законовия срок, от лица с правен интерес от предприетото процесуално действие,поради което са допустими. Разгледани по същество ,те са неоснователни.
С определение № 35/11.12.2014 г. по гр.д.№5718/2014 г. е оставена без разглеждане молба за отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.5 ГПК на влезли в сила решения по гр.д.№11988/2011 г. на Районен съд-Варна и по гр.д.№3472/2012 г. на Окръжен съд –Варна, подадена от Х. Б. Ц..С молба вх.№11321/16.12.2014 г. „Н. е. Б.” –ЕООД е поискал да му бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 32 460 лв., като е посочил,че към отговора на молбата е приложил писмени доказателства, установяващи плащането им- договор за правна помощ,фактура,вносна бележка и списък.В отговора на молбата Х. Б. Ц. е направил възражение за прекомерност на разноските и е направил признание за размера им до размер на сумата 300 лв. С обжалваното определение ВКС е приел,че молбата е основателна, но претендираният размер е прекомерен. С оглед процесуалните действия, които са се изчерпили с изготвяне на отговор по молбата за отмяна е приел, адекватното възнаграждение за това процесуално действие е в размер на сумата 1 500 лв. и е допълнил предходното определение , като е осъдил Х. Б. Ц. да заплати разноски в размер на тази сума.
Така постановеното определение е правилно. В жалбата си „Н. е. Б.”-ЕООД е намалил искането си, като претендира присъждане на разноски в съответствие с платената от него сума за адвокатско възнаграждение в размер на 12 423,60 лв.,установена с приложената вносна бележка. С оглед особеностите на делбеното производство и в частност неговата първа фаза ,както и конкретните процесуални действия, извършени от процесуалния представител на „Н. електрик”-ЕООД ,обстоятелството ,че в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения липсва разпоредба, която да посочва минималното възнаграждение за оказвана адвокатска защита по изготвяне изготвяне на отговор на молба за отмяна, следва да се приеме,че преценката на ВКС за размера на дължимото адвокатско възнаграждение е правилна, а жалбите на страните-неоснователни.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 28/29.01.2015 г. по гр.д.№5718/2014 г. на ВКС, І г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: