3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
гр.София, 18.03.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 7061 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 24.07.2014 г., постановено по гр. д. № 4718 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, Административно отделение, с което е потвърдено решение от 17.12.2013 г. по гр. д. № 22683 по описа за 2013 г. на Софийския районен съд, ІІ ГК, 76 състав, за отмяна на уволнението на К. А. Л. на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и за осъждане на дружеството да и заплати 3 378,57 лв. обезщетение за оставането и без работа на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Може ли въззивният съд да откаже назначаване на нова експертиза, с която делото ще се изясни от фактическа страна? По този въпрос обжалваното решение противоречи на решение № 243 от 31.05.2011 г. по гр. д. № 976/2010 г. на І ГО на ВКС.
2. Дали неинсулинозависимият захарен диабет представлява захарна болест по смисъла на Наредба № 5 от 1987 г. за болестите, при които работниците, които се лекуват от тях имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от КТ? По този въпрос обжалваното решение противоречи на решение № 21 от 2.2.2011 г. по гр. д. № 808/2010 г. на ІV ГО на ВКС.
Ответникът по жалбата К. А. Л. счита, че решението на Софийския градски съд не следва да се допуска до касационно обжалване, оспорва жалбата по същество и претендира за заплащане на 500 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
К. А. Л., която е била болна от захарен диабет и е уведомила за това обстоятелство работодателя с декларация, попълнена към момента на връчване на предизвестието, е била уволнена поради съкращаване в щата, без работодателят да поиска разрешение от Инспекцията по труда. Първоинстанционният съд е приел съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че към момента на уволнението ищцата действително е страдала от захарен диабет, а работодателят не е получил предварително съгласие от инспекцията по труда за нейното уволнение, поради което е уважил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение както заради нарушение на закрилата по чл.333, ал.1, т.3 от КТ, така и поради незаконосъобразно извършен подбор. Съдилищата са отказали да допуснат изслушване на тричленна съдебно-медицинска експертиза, тъй като извършеното от касатора оспорване на единичната експертиза не е било достатъчно аргументирано и не са били налице основанията на чл.201 от ГПК. Във връзка с отказа на въззивния съд касаторът е формулирал първия въпрос в изложението си, по който според него въззивното решение противоречи на решение № 243 от 31.05.2011 г. по гр. д. № 976/2010 г. на І ГО на ВКС. В цитираното решение действително е прието, че въззивният съд трябва да назначи тричленна експертиза за изясняване делото от фактическа страна, но само ако отказът на първоинстанционния съд да допусне такава експертиза се дължи на процесуално нарушение-чл.266, ал.3 от ГПК. В случая първоинстанционният съд не е извършил такова нарушение, тъй като първоначалното заключение е изготвено след личен преглед и изследвания на ищцата и е било пълно, ясно и обосновано, поради което оспорването на касатора е било несъстоятелно. Следователно по първия въпрос обжалваното решение не противоречи на практиката на ВКС, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Няма противоречие между въззивното решение и решение № 21 от 2.2.2011 г. по гр. д. № 808/2010 г. на ІV ГО на ВКС по втория въпрос на касатора. В решението на ВКС не е даден отговор на въпроса в желания от касатора смисъл, че неинсулинозависимият захарен диабет не е захарна болест по смисъла на Наредба № 5 от 1987 г. Прието е само, че въпросът за разновидностите на тази болест и за това дали проявената конкретна разновидност обуславя закрила по чл.333, ал.1, т.3 от КТ са медицински въпроси, които следва да се разрешат с помощта на специални знания. В случая именно с помощта на специалните знания на вещото лице съдилищата са констатирали, че ищцата боледува от захарна болест и се ползва от закрилата по чл.333, ал.1 т.3 от КТ. Следователно и по този въпрос касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответницата по жалбата 500 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.07.2014 г., постановено по гр. д. № 4718 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, Административно отделение.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на К. А. Л., ЕГН [ЕГН], сумата 500/петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: