О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
София,02.05.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ:Зоя Атанасова
Мария Яначкова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 300 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. К. Т. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 07.12.2011г. по гр.д.№1582/2005г., с което е прекратено производството по въззивната жалба на Т. К. Т. като наследник на А. К. Д. против решение от 10.06.2005г.,постановено по гр.д.№8877/2003г. по описа на Районен съд-Варна в частта,с която е отхвърлен предявения иск против В. Н. Ф. и З. Й. З. за заплащане на сумата 5000лв.,представляваща припадащата се част в качеството на ползувател на ? ид.част от получаваните наеми за процесния имот в периода март 1995г.- януари,2004г. на основание чл.30,ал.3 ЗС във вр. с чл.111,ал.1 ЗС; обезсилено е решението на първоинстанционния съд в частта,с която В. Н. Ф. и З. Й. З. са осъдени да предадат на А. К. Д. владението върху ? ид.част от втори етаж на сградата,находяща се в дворно място,цялото от 188кв.м., представляващо имот пл.№* в кв.* на * подрайон на [населено място]- [улица],основано на твърдение,че е притежател на ограничено вещно право на ползване,учредено му от ответника В. Н. Ф. с н.а.№* от 19.08.1992г.,том *,н.д.№*/1992г. и производството по така предявения иск е прекратено. Отменено е решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлен иска на А. К. Д.,заместен в хода на процеса от Т. К. Т.,против В. Н. Ф. и З. Й. З. за предаване владението върху ? ид.част от втория етаж на сградата,находяща се в дворно място,цялото с площ от 188кв.м., съставляващо имот пл.№* в кв.* на * подрайон на [населено място]- [улица].
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса допустимо ли е съдебният акт да почива на предположение и превратно тълкуване на доказателствената сила на нотариалния акт-може ли съдът да приеме,че един имот е лична собственост,ако в нотариалния акт е посочено изрично,че имотът е съпружеска имуществена общност; извършените правни действия от недееспособно поради душевна болест лице,чието запрещение е искано преди смъртта му,могат ли да се унищожат от страната,в чийто интерес законът допуска това; произнасянето по непредявен иск обуславя ли недопустимост на решението; подлежащо на прекратяване второ заведено дело може ли да бъде преюдициално по отношение на образувани преди него дела със същия предмет;следва ли въззивният съд да направи самостоятелна преценка на събраните в двете съдебни инстанции доказателства и доводи на страната и да направи свои изводи мотивирано и в съвкупност независимо от тези на първата инстанция.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба В. Н. Ф. и З. Й. З. изразяват становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
Касаторът поддържа,че въззивният съд е разрешил поставените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Сочи противоречие с разрешението,дадено в ТР №178/30.06.1986г. на ОСГК на ВС,ППВС №7 от 1965г.както и в решения на тричленни състави на ВС и ВКС и определения на тричленни състави на ВС и ВКС, т.е. поддържа наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
За да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК,каквато е поддържаната от касатора теза, в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК следва да се обоснове наличие на разрешаване на поставените въпроси в противоречие с указанията,дадени в тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС,с тълкувателни решения на Общото събрание на ГК на ВС, постановени при условията на чл.86,ал.2 ЗСВ,обн.ДВ.бр.59 от 22.07.1994г./отм./,с тълкувателни решения на Общото събрание на гражданска и търговска колегия,на Общото събрание на гражданска колегия, на Общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК или противоречиво разрешаване на посочените въпроси от съдилищата,които въпроси следва да са обусловили крайния извод на съда досежно основателността на предявения иск,в какъвто смисъл са указанията по приложението на процесуалния закон,дадени в т.1,т.2 и т.3 на ТР на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№1/2009г.
В настоящия случай,за да достигне до извода,че предявеният от А. К. Д.,заместен в хода на процеса от Т. К. Т. иск за предаване владението на процесния имот е неоснователен, въззивният съд е приел,че наследодателят А. К. Д. е предявил иск за предаване владението върху ? ид.част от имота с твърдение,че притежава правото на собственост и за предаване владението на другата ? ид.част с твърдение,че върху тази идеална част има запазено право на ползване. И тъй като правото на ползване се погасява със смъртта на ползувателя,не може да бъде наследено,т.е. не е налице наследствено правоприемство в полза на Т. Т.,то това изключва и процесуалното правоприемство. С оглед на това е прието,че не е налице процесуална легитимация за Т. Т. по така предявения иск,решението на първоинстанционния съд следва да бъде обезсилено в тази част,а производството по делото-прекратено.
По отношение принадлежността на правото на собственост въззивният съд е приел,че бракът на А. К. и З. Й. е сключен на 28.02.1983г. и прекратен с развод с влязло в сила решение,постановено на 09.04.2004г. по гр.д.№942/2003г. на Районен съд-Варна. На 17.11.1980г. /н.а.№№*,том *,н.д.№*/1980г./ А. К. е придобил по договор за замяна ? ид.част от дворно място, цялото от 188кв.м.,находящо се в [населено място], [улица]/сега “Д.”/ №19,съставляващо парцел *,кв.* по плана на * подрайон на града,ведно с жилищна сграда,разположена на втори етаж,който имот е прието,че е станал лична собственост на А. К.,тъй като бракът му със З. Й. е сключен след придобиване на собствеността.
На 07.03.1983г. /н.а.№*,том *,н.д.№*/1983г./ А. К. е продал на съпругата си З. Й. 1/8 ид.част от дворното място ведно с ? ид.част от жилищната сграда,разположена на втория етаж. По отношение на тази идеална част от имота е прието,че става съпружеска имуществена общност на А. К. и З. Й. като придобита по време на брака посредством възмезден придобивен способ. На 12.08.1987г. /н.а. №*,том *, н.д.№*/1987г./ З. Й. със съгласието на съпруга си А. К. е прехвърлила на сина си В. Н. Ф. 1/8 ид.част от дворното място ведно с ? ид.част от жилищната сграда, разположена на втория етаж срещу задължението на последния да я гледа и издържа до края на живота й.
На 19.08.1992г. /н.а.№*,том *,н.д.№*/1992г./ А. К. е заявил,че със съгласието на съпругата си З. Й. продава на В. Н. Ф. следния имот,описан като семейна имуществена общност: 1/8 ид.част от дворно място,цялото с площ от 188кв.м.,находящо се в [населено място],ул.”П..А.З.№19/сега [улица]/, съставляващо парцел №* по плана на * подрайон,ведно с ? ид.част от жилищна сграда,разположена на втори етаж,като продавачите си запазват правото на ползване на имота до края на живота си. Въззивният съд е приел,че въпреки описанието на имота в нотариалния акт като семейна имуществена общност,същият е бил лична собственост на А. К. Д. и съгласието на съпругата е дадено с оглед спазване на разпоредбата на чл.23 СК от 1985г.,защото същият е бил семейно жилище,който факт се установява от представеното по делото решение по бракоразводното дело. С оглед на така извършените през 1987г. и 1992г. разпоредителни сделки е прието,че процесният имот е станал изцяло собственост на В. Н. Ф. и предявеният иск за предаване на владението е неоснователен.
Поставеният от касатора въпрос допустимо ли е съдебният акт да почива на предположение и превратно тълкуване доказателствената сила на нотариалния акт,т.е. може ли съдът да приеме,че един имот е лична собственост,ако в нотариалния акт е посочено изрично,че имотът представлява съпружеска имуществена общност,действително обосновава крайния извод на съда за неоснователност на предявения иск. Не е налице обаче противоречиво разрешаване на този въпрос по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК с посочените от касатора решения на ВС.
Изразеното в решение №111/17.01.1983г. по гр.д.№3596/1982г. на І ГО на ВС становище касае доказателственото значение на акт за предаване и приемане на стоково-материални ценности,който като документ съществено се различава от нотариалния акт с оглед естеството на съдържащите се в него волеизявления,правните им последици и допустимата от закона възможност за тълкуване.
Изразеното в решение №1263/16.09.1957г. по гр.д.№5874/1957г. на І ГО на ВС становище пък касае издавани от санитарните власти официални документи по силата на Инструкцията за санитарно-епидемичните станции-документи,съществено различаващи се от нотариалния акт по ред на издаване,форма,съдържание, значение и начин на тълкуване на съдържащите се в тях изявления. Така изразените становища не биха могли да намерят приложение при извършване на преценка за значението на отразените в нотариален акт волеизявления,а оттам и не биха могли да обосноват наличие на противоречиво разрешаване на един и същи правен въпрос в различни съдебни актове,тъй като принципите,въз основа на които се извършва тълкуване на актове за приемане и предаване на стоково-материални ценности,за издаване на официални документи от санитарните власти и за волеизявленията на равнопоставени страни при сключване на договор са съвършено различни.
ТР №178/30.06.1986г. на ОСГК на ВС пък касае вида, доказателственото значение,възможността за оспорване на нотариален акт по обстоятелствена проверка,а в разглеждания случай е дадено тълкуване на волеизявление,съдържащо се в обективиращ сделка нотариален акт, поради което и изразено в ТР №178/30.06.1986г. становище също не би могло да обоснове наличие на противоречиво разрешаване на един и същи правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Поради това и не може да се приеме,че касаторът обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за правомощията на въззивния съд да тълкува съдържащите се в обективиращ сделка нотариален акт волеизявления /формулиран в изложението като изразяване на предположение и превратно тълкуване доказателствената сила на нотариален акт/.За да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване по така поставения въпрос касаторът следваше да посочи актове на съдилищата,съдържащи становище за начина на тълкуване и преценка на волеизявления,съдържащи се в обективирани в нотариален акт договори.
Соченото от касатора ППВС №7/1965г. разглежда правомощията на втората инстанция по време на действието на ГПК/отм./ в редакцията, установяваща функции за тази инстанция като контролно-отменителна и което понастоящем не намира приложение,вкл. и за решения,постановени от въззивния съд по реда на ГПК/отм./,а оттам и не би могло да обоснове наличие на противоречие с практиката на ВКС.
Соченото от касатора определение №708/01.07.2010г. на ІІ ГО на ВКС,постановено по гр.д.№262/2010г. пък не разрешава правен въпрос, който в настоящия случай да е от значение за тълкуването на волята на сключилите един договор лица,тъй като е постановено по реда на чл.288 ГПК и разрешава само конкретен въпрос по наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване по конкретно дело.
Въпросът за извършените правни действия от недееспособно лице не е бил поставян за разглеждане пред въззивния съд в производството по настоящето дело доколкото исковете за прогласяване нищожността и за унищожаемостта на договора от 1992г. са били предявени в друго производство.
Въпросът за произнасянето по непредявен иск и връзката на това произнасяне с допустимостта на решението също не би могъл да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като съображенията на съда за правните последици на съставения на 21.02.2003г. н.а.№*,том *,рег.№*,н.д.№*/2003г. не обуславят крайния извод за принадлежността на правото на собственост върху процесния недвижим имот.
Въпросът за наличието на преюдициалност между две дела не е свързан с разгледаните от въззивния съд материалноправни въпроси, имащи значение за крайния изход на спора. Обстоятелството пък,че производството по гр.д.№1582/2005г. на Варненския окръжен съд е било спряно до приключване на гр.д.№4795/2005г. на Варненския районен съд е ирелевантно за поставените на разглеждане пред въззивния съд въпроси, доколкото факта на спирането не рефлектира върху правилността на решението.
Поставеният въпрос за необходимостта въззивният съд да направи самостоятелна преценка на събраните в двете съдебни инстанции доказателства и доводите на страните и да направи свои изводи мотивирано и в съвкупност също не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване, доколкото е поставен общо като касационно оплакване за неправилност на обжалваното решение без да съдържа уточнение и позоваване на конкретен извод на въззивния съд за начина на преценка на събраните по делото доказателства,респ. за ирелевантността на наведените доводи.
Изразеното от въззивния съд становище не противоречи на изразеното в представените от касатора решения на съдилищата, доколкото, както вече беше отбелязано, тези решения не разглеждат правни въпроси,идентични с поставените. Касаторът не се позовава на наличие на основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, поради което настоящият състав не би могъл да извърши преценка доколко поставените въпроси имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поради това следва да се приеме,че с оглед изложените от касатора в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на спора в полза на В. Н. Ф. следва да бъде присъдена сумата 150.00лв.,представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 07.12.2011г. по гр.д.№1582/2005г. по описа на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Т. К. Т. на основание чл.78,ал.3 ГПК вр. чл.81 ГПК да заплати на В. Н. Ф. сумата 150.00лв. /сто и петдесет лева/,представляваща напревените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: