Р Е Ш Е Н И Е
№ 277
гр. София 25.11.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 14 септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр. дело № 5752 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Дирекция “Управление на собствеността и социални дейности” – МВР [населено място], чрез юрисконсулт Н. Ц. против решение № 5029/08.07.2014 г. по в.гр.дело № 5526/2014 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решението от 18.02.2014 г. по гр.дело № 45470/2013 г. на Софийски районен съд в отхвърлената част на иска, предявен от И. Б. В. срещу жалбоподателя с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за сумата над 3984.68 лв. до 5433.66 лв. и вместо отменената част е осъден жалбоподателя да заплати на ищеца на осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ сумата от 3984.68 лв. до 5433.66 лв., обезщетение за оставане без работа за периода 13.02.2014 г. до 04.04.2014 г., заедно със законната лихва, считано от 01.11.2013 г. до изплащането и е потвърдено решението на Софийски районен съд в частта, с която са уважени предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ за сумата 3984.68 лв. обезщетение за оставане без работа за периода от време от 04.10.2013 г. до 12.02.2014 г. ведно със законната лихва, считано от 01.11.2013 г. до изплащането
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилно според жалбоподателя в нарушение на материалния закон и необосновано въззивният съд е приел, че не е налице основанието по чл.328,ал.1,т.10а КТ за прекратяване трудовия договор на ищеца И. Б. В.. Поддържа също, че е неправилен извода, че упражняването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се извършва с подаване на заявление за отпускане на такава, въз основа на което е прието, че след като заявлението за отпускане на пенсия е подадено след сключване на трудовия договор, то правото на пенсия е упражнено след възникване на трудовото правоотношение, независимо, че пенсията е отпусната от дата, предхождаща възникването на трудовото правоотношение.
Ответникът по касационната жалба И. Б. В., чрез адв. Н. Ц. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на касационната жалба по същество.
С определение № 569/27.04.2015 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по правния въпрос – от кога се счита за упражнено правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст – от датата, считано от която на правоимащото лице е отпусната пенсия или от датата на подаване на заявлението по чл.94,ал.1 КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и в тази връзка дали правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се счита за упражнено преди датата на възникване на трудовото правоотношение между страните, когато заявлението за отпускане на пенсия е подадено след сключване на индивидуалния трудов договор, но по силата на чл.94,ал.2 КСО пенсията е отпусната преди момента на възникване на трудовото правоотношение и в този случай дали е налице правното основание по чл.328,ал.1,т.10а КТ за прекратяване на индивидуално трудово правоотношение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид изложеното основание и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на И. Б. В. със заповед № ЛС-1967/01.10.2013 г., с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328,ал.1,т.10а КТ, считано от 04.10.2013 г.
Въззивният съд е преценил за правилно първоинстанционното решение в частта, с която на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на И. Б. В. от длъжността „икономист плановик“ в „Осигуряване на автотранспортна дейност”, сектор „Автотранспорт”, отдел „Ресурсно осигуряване”, извършено с предизвестие от 03.09.2013 г. и заповед №, ЛС-1967/01.10.2013 г. и на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищецът е възстановен на предишната длъжност, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 3984.68 лева – обезщетение за оставане без работа за периода 04.10.2013 г. – 12.02.2014 г, заедно със законната лихва от 01.11.2013 г. Възприети са мотивите на първоинстанционния съд в тази част и на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях.
С решението на районния съд по предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ е прието, че между страните по делото въз основа на трудов договор № ЛС-131/27.02.2012 г. и акт за встъпване в длъжност от 01.03.2012 г. е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът И. В. е изпълнявал длъжността „Икономист плановик” в „Осигуряване на автотранспортна дейност” в сектор”Автотранспорт” към отдел „Ресурсно осигуряване” при ДУССД – МВР. Прието е, че ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 КСО преди сключване на трудовия договор с ответника – считано от 06.12.2011 г. му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по жизнено по чл.69,ал.2,3,5 КСО. Ищецът е подал заявление за пенсиониране на 17.04.2012 г. Трудовото правоотношение е прекратено с предизвестие от 03.09.2013 г. и заповед № ЛС-1967/01.10.2013 г. на основание чл.328,ал.1,т.10а КТ, считано от 04.10.2013 г. Първоинстанционния съд е приел от правна страна, че към момента на сключване на трудовия договор ищецът е придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.69 КСО, считано от 06.12.2012 г. Приел е също, че в случая е установено, че ищецът е упражнил правото си на пенсия след сключване на процесния трудов договор. Според първоинстанционния съд пенсията е лично право, което се упражнява по преценка от своя носител и, че след реално упражняване на правото на пенсия осигуреното лице става пенсионер. Прието е, че правото на пенсия възниква по силата на закона при настъпване на определени юридически факти, че упражняването на правото на пенсия е поставено в зависимост от поведението на правоимащото лице. Посочил е, че законът поставя изискване за активно поведение от страна на носителя на правото, че за да бъде отпусната възникналата по силата на закона пенсия е необходимо компетентният орган да бъде сезиран. Районният съд е приел, че по общото правило на КСО сезираният орган отпуска пенсията, считано от датата на възникване на правото, при условие, че правото бъде заявено в определен от закона в срок, а в противен случай пенсията се отпуска от датата на подаване на заявлението. Взети са предвид и разпоредбите на чл.328,ал.3 КТ, според които в случаите по ал.1,т.10а КТ работодателят може да получи служебно от НОИ информация относно наличието на упражнено право на пенсия от работника или служителя, като НОИ предоставя безвъзмездно информацията ва 14-дневен срок от получаване на искането. Първоинстанционния съд е приел, че не са представени доказателства преди сключване на процесния трудов договор жалбоподателят-ответник да е изискал информация, от която да се установи, че към датата на сключване на трудовия договор с ищеца последният е придобил и упражнил правото си на пенсия. Приел е също, че ответникът е представил удостоверение, от чиито тест е установена само началната дата на пенсията – 05.12.2011 г. и че правото на пенсия е упражнено към момента на искането – 14.12.2013 г. , но не и на коя дата е станало това. С оглед на това са изведени изводите за основателност на предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3КТ.
Въззивният съд е приел, че спорен между страните е въпросът, дали правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се счита упражнено към датата на възникване на трудовото правоотношение между страните, когато заявлението за получаване на такава пенсия е подадено след сключване на трудовия договор, като по силата на чл. 94, ал. 2 КСО пенсията е отпусната преди момента на възникване на трудовото правоотношение. Прието е за безспорно между страните, че ищецът получава пенсия считано от 05.12.2011 г. и, че е подал заявление за пенсиониране на 17.04.2012 г. – след възникване на трудовото правоотношение на 27.02.2012 г.
Прието е, че от систематичното и смислово тълкуване на разпоредбите на чл. 328, ал. 1, т. 10а и ал. 3 КТ и историческото тълкуване на измененията в разпоредбите на чл. 328, ал. 1, т. 10 и 10а КТ се налага изводът, че предпоставка за наличие на това основание за прекратяване на трудовото правоотношение е фактическото упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст към момента на възникване на трудовото правоотношение – към тази дата работникът да е подал заявление за отпускане на такава пенсия. Взети са предвид разпоредбите на чл. 94, ал. 2 КСО, според които пенсиите за осигурителен стаж и възраст на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 – 4 и 6 и чл. 4а се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването по българското законодателство, съответно прекратяване на трудовата дейност по законодателството на държава, с която се прилага международен договор в областта на социалната сигурност, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, съответно – прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. С оглед на това е направил извода, че упражняването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се извършва с подаване на заявление за отпускане на такава пенсия, като самото право се придобива при наличието на две обективни предпоставки – придобиване на определен стаж и възраст. Съдът е взел предвид и използвания термин в текста на чл.328,ал.1,т.10а КТ „упражнил“, а не само „придобил“ право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съобразена е предвидената възможност за работодателя в ал. 3 на чл. 328 КТ да изисква информация за упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е приел, че за наличие на това основанието по чл.328,ал.1,т.10а КТ от значение е подаването на заявление за отпускане на този вид пенсия към момента на възникване на индивидуалното трудово правоотношение, тъй като към този момент само този факт може да бъде проверен, но не и фактът на отпускане на пенсията от момент по-ранен от датата на подаване на заявлението в шестмесечен срок от придобиване на правото. Изложен е и довод, че с измененията на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ с ДВ бр. 7 от 2012 г. е отпаднала възможността за едностранно прекратяване с предизвестие от страна на работодателя на трудовото правоотношение с работник / служител придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в хода на съществуване на трудовото правоотношение. Според въззивния съд с тези изменения придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е релевантно само в хипотезата, в която правото на такава пенсия е придобито към момента на възникване на трудовото правоотношение.
Преценени са за неоснователни възраженията на ответника за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, свързани с неизпълнението на задълженията му по чл. 146 ГПК, като е съобразено, че ответникът е представил доказателство за установяване на факта на придобиването и упражняването на правото на пенсия. Прието е, че съдът не е длъжен да указва на страната, че представеното от нея доказателство не е годно да установи факта, че правото на пенсия е упражнено преди възникване на трудовото правоотношение. Направил е и извода, че и при наличие на такова нарушение на съдопроизводствените правила същото не е довело до неправилност на крайния резултат по обжалваното решение.
При тези съображения е изведен решаващия извод, че в случая не са били налице предпоставките за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, поради което извършеното с процесното предизвестие уволнение е незаконно и следва да се отмени.
По предявения иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение съдът е приел за доказано от извършената констатация на трудовата книжка на ищеца, че последният е останал без работа, поради незаконното уволнение. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът е съобразил фактите, настъпили след приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд – ищецът е останал без работа и в периода 13.02.2014 г. – 04.04.2013 г. Направил е извода, че е налице фактическият състав на вземането по чл. 225, ал. 1 КТ – ищецът е понесъл вреди от оставането си без работа за период от време от шест месеца. Приел е за безспорно, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец преди уволнението е в размер на 905.61 лева, поради което размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за исковия период възлиза на 5443.66 лева. Посочил е, че искът е основателен в пълен размер. С оглед на това първоинстанционното решение е отменено в отхвърлената част на иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ за сумата над 3984.68 лева до 5433.66 лева – обезщетение за оставане без работа за периода 13.02.2014 г. – 04.04.2014 г, заедно със законната лихва от 01.11.2013 г. до погасяване на задължението. Приел е, че ответникът-сега жалбоподател следва да бъде осъден да заплати сумата 1448.98 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 13.02.2014 г. – 04.04.2014 г., заедно със законната лихва от 01.11.2013 г. до погасяване на задължението. В останалата обжалвана част първоинстанционното решение е потвърдено.
По правния въпрос:
С влязло в сила решение от 10.06.2013 г. по гр.дело № 289/2013 г. на Районен съд [населено място] е застъпено становището, че упражняването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се свързва с това пенсията за осигурителен стаж и възраст да е отпусната на лицето. По посоченото дело в хипотеза на сключен трудов договор на 02.03.2011 г. след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 18.01.2011 г., съответно отпусната пенсия, считано от 01.03.2011 г. – преди сключване на трудовия договор и подадено заявление за отпускане на пенсия на 20.04.2011 г. – след сключване на трудовия договор съдът е приел, че е налице основание за прекратяване на трудовия договор по чл.328,ал.1,т.10а КТ – т.е. трудовото правоотношение е възникнало след като работникът/служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
По правния въпрос въззивният съд е застъпил противоположно становище – приел е, че предпоставка за наличие на основанието за прекратяване на трудов договор по чл.328,ал.1,т.10а КТ е фактическото упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст към момента на възникване на трудовото правоотношение – към тази дата работникът да е подал заявление за отпускане на такава пенсия. Формиран е и извод, че упражняването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се извършва с подаване на заявление за отпускане на такава пенсия.
Настоящият съдебен състав намира за правилно разрешението на правния въпрос, дадено с влязлото в сила решение на Районен съд [населено място] по следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл.328,ал.1,т.10а КТ когато трудовото правоотношение е възникнало след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи предизвестие до работника или служителя. Фактическия състав на това основание за прекратяване на трудовия договор включва елементите: 1. работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и реално да е упражнил правото на пенсия. Основанието е приложимо само за пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 КСО, чл.69 и чл.69а но не и за другите видове пенсии по КСО. 2. трудовото правоотношение с работещия пенсионер да е възникнало след като е придобито и упражнено правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст – т.е. лицето вече е придобило правното положение на пенсионер за осигурителен стаж и възраст.
Правото на пенсия е субективно материално право на осигуреното лице и възниква при наличие на определени в закона предпоставки, като се следва определено производство.
Правото на пенсия е конституционно/ основно право/, тъй като е една от основните форми, в които се проявява и чрез които се осъществява правото на обществено осигуряване по чл.51 от Конституцията.
По съдържание правото на пенсия е осигурително субективно потестативно/преобразуващо/ право. Упражняването му внася двойствена промяна в правното положение на осигуреното лице. От една страна то променя осигурителното правоотношение между осигуреното лице и осигурителния орган, по което във времето на упражняване на трудовата дейност се създават предпоставките за упражняването му/възраст, осигурителен стаж, осигурителен доход и др./. С упражняването му се променя осигурителното правоотношение между същите правни субекти в правоотношение по изплащане на дължимото осигурително обезпечение във вид на пенсия. От друга страна упражняването му променя правното положение на осигуреното лице. От осигурено лице по чл.4 и чл.4а КСО то придобива правното качество на пенсионер./Осигурително право, изд.2010 г.В.М./. Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст също е субективно потестативно/преобразуващо/ право и се придобива при наличие на определени в Кодекса за социално осигуряване предпоставки – чл. 68-чл.69в КСО. Тези предпоставки не са еднакви и общи за всички категории осигурени лица за риска „старост”. Най – общо предвидените предпоставки в КСО са навършване на определена възраст и определен брой години осигурителен стаж.
В разпоредбите на КСО и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/ се съдържат правни норми, уреждащи потестативното/преобразуващото право/ на пенсия за осигурителен стаж и възраст и начина на упражняването му – чл.68 – чл.69в КСО, чл.94 КСО, чл. 1 и сл. от НПОС. Съгласно тези разпоредби упражняването на това преобразуващо право може да стане само по административен ред, а именно по реда на пенсионното производство. Производството започва с подаване на заявление от лицето, придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно чл.1 от НПОС пенсиите се отпускат и изплащат въз основа на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт/НОИ/. Заявлението се подава до териториалното поделение на НОИ по постоянен или настоящ адрес на заявителя. Само подаването на заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж, което представлява едностранно волеизявление, обективиращо волята на определено лице да упражни правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст не означава, че това право е упражнено. Както вече се отбеляза отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст се извършва по реда на пенсионното производство, което е административно и е задължителна и неизбежна фаза за осъществяване на правото на пенсия. Тази фаза приключва с постановяване на разпореждане на съответния териториално компетентен орган на НОИ, с което се отпуска пенсия, като се определя нейния размер и датата на отпускането й.
Относно момента, от който се отпуска пенсията в разпоредбите на чл.94 КСО са дадени две разрешения.
Първото е, когато заинтересуваното лице е подало заявление за отпускане на съответната пенсия с необходимите документи в съответния териториално компетентен орган на НОИ в 6-месечен срок от датата на придобиване на правото на пенсия. В тази случай пенсията се отпуска от датата на придобиване на правото на пенсия, независимо от обстоятелството, че разпореждането за отпускане е подадено в по-късен момент от възникване на правото.
Второто разрешение е за заявления, подадени след изтичане на 6-месечния срок. По тези заявления пенсията се отпуска от датата на подаване на заявлението, независимо от това кога впоследствие ще бъде издадено разпореждането за отпускането й. Законодателят е установил изключение, като е предвидил друг срок за пенсиите за инвалидност – чл.94,ал.3 КСО.
Относно момента от който се отпуска пенсията за осигурителен стаж и възраст към 2012 г., който е релевантния период, тъй като заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст е подадено от ищеца И. В. на 17.04.2012 г. разрешението, което е дадено от законодателя е в разпоредбите на чл.94,ал.2/впоследствие отменена/ КСО. За този вид пенсия е предвидено заявлението на заинтересуваното лице за отпускане на пенсия с необходимите документи да е подадено освен в 6-месечния срок от придобиване на правото да е прекратено и осигуряването на същото лице. В този случай пенсията се отпуска от датата на придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването.
Второто разрешение за този вид пенсия, дадено от законодателя в текста на чл.94,ал.2 КСО в посочената редакция е за заявления, подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. В този случай пенсията се отпуска от датата на подаването на заявлението. Тези две разрешения са запазени и с изменение на разпоредбите на чл.94,ал.1, и ал.2 КСО съобразно Д.в.бр.99/2012 г. в сила от 01.01.2013 г.
Разпоредбите на чл.94,ал.2 КСО, касаещи момента от който се отпускат пенсиите за осигурителен стаж и възраст са отменени с Д.в.бр.107/2014 г. в сила от 01.01.2015 г. Считано от 01.01.2015 г. остават двете разрешения за момента, от който се отпускат пенсиите, включително и пенсията за осигурителен стаж и възраст – от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата, а ако документите са подадени след изтичане на този 6-месечен срок пенсията се отпуска от датата на подаването му. С тази отмяна прекратяването на осигуряването вече не е условие за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Упражняването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е нов юридически факт със свое правно действие. Тъй като упражняването на това право се извършва по административен ред новият юридически факт е постановения административен акт – разпореждането от съответния териториално компетентен орган на НОИ, с което се отпуска пенсия за осигурителен стаж и възраст. Този административен акт внася исканата промяна в правното положение и то от датата на отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Датата от която се отпуска пенсията за осигурителен стаж и възраст е момента на промяната в правното положение и от този момент осигуреното лице по чл.4 КСО придобива правното качество на пенсионер. Това е момента, към който придобитото субективно потестативно право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е упражнено от съответното лице. Този извод се налага от тълкуване разпоредбите на чл.328,ал.1,т.10а КТ, чл.94, ал.1 и ал.2- ра в редакцията с изменението с Д.в.бр.100/2011 г. КСО и чл.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
В отговор на поставения правен въпрос настоящият съдебен състав намира, че правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е упражнено от датата, посочена в разпореждането за отпускане на пенсията, като начален момент на отпускането й. От този момент както се посочи осигуреното лице придобива правното качество на пенсионер. В хипотеза на придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди сключване на трудовия договор, подадено заявление от осигуреното лице за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст след сключване на трудовия договор и на основание чл.94,ал.2 – приложима в случая в редакцията с Д.в.бр.100/2012 г. и пенсията е отпусната от датата на придобиване на правото следва да се приеме, че правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито и упражнено преди възникване на трудовото правоотношение. В посочената хипотеза е налице фактическия състав на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328,ал.1,т.10 а КТ. Същото е разрешението на посочената хипотеза и след отмяната на ал.2-ра на чл.94 КСО, считано от 01.01.2015 г.
В подкрепа на изразеното разбиране е и разпоредбата на чл.328,ал.3 КТ, според която в случаите по ал.1,т.10а работодателят може да получи служебно от НОИ информация относно наличието на упражнено право на пенсия от работника или служителя – т.е. да получи информация за датата, от която пенсията е отпусната. Както съдът отбеляза по-горе правото на пенсия е упражнено от датата, от която е отпусната пенсията за осигурителен стаж и възраст с разпореждането на съответния осигурителен орган. Когато тази дата, от която осигурителния орган е отпуснал пенсия за осигурителен стаж и възраст предхожда момента на сключване на трудовия договор е налице основанието по чл.328,ал.1,т.10 а КТ и работодателят може да прекрати трудовия договор на същото основание. Когато датата, от която осигурителния орган е отпуснал пенсията за осигурителен стаж и възраст е след датата на сключване на трудовия договор не е налице основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.328,ал.1,т.10 а КТ.
По основателността на касационната жалба:
Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът преценява, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но по същество е неправилно – постановено е при нарушение разпоредбите на чл.328,ал.1,т.10а КТ.
Установено е по делото въз основа на трудов договор № ЛС-131/27.02.2012 г. и акт за встъпване в длъжност от 01.03.2012 г., че ищецът И. Б. В. е заемал длъжността „икономист, плановик” в „Осигуряване на автотранспортната дейност” в сектор „Автотранспорт” към отдел „Ресурсно осигуряване” при ДУССД-МВР. Установено е също, че ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 КСО преди сключване на трудовия договор с ответника-сега жалбоподател – с разпореждане изх. № [ЕГН]/23.05.2012 г. на ТП на НОИ [населено място], считано от 06.12.2011 г. му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено по чл.69, ал.2,3,5 КСО. Относно началната дата, от която е отпусната личната пенсия е приложено и удостоверение изх. № 04-10-35/03.01.2014 г. на НОИ-ДИСМБП. Безспорно установено е също, че ищецът е подал заявление за пенсиониране на 17.04.2014 г.
С предизвестие от 03.09.2013 г. и Заповед № ЛС-1967/01.10.2013 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328,ал.1,т.10а КТ, считано от 04.10.2013 г.
От приложеното по делото Удостоверение изх. № 04-10-35/03.01.2014 г. на НОИ-ДИСМБП е установено, че искане от работодателя до ТП на НОИ относно упражненото право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от ищеца е отправено след прекратяване на трудовия договор – на 14.12.2013 г. В посоченото удостоверение е отразено, че на ищеца е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 05.12.2011 г.
Като взема предвид отговора на поставения правен въпрос съдът преценява за неправилен извода на въззивния съд, че към момента на прекратяване трудовия договор на ищеца не е налице фактическия състав на чл.328,ал.1,т.10а КТ. Неправилно е прието също, че правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е упражнено с подаване на заявление за отпускането на такава пенсия и, че за наличие на основанието за прекратяване на трудовия договор на осн.чл.328,ал.1,т.10а КТ е от значение подаването на заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст към момента на възникване на трудовото правоотношение.
В настоящият случай трудовото правоотношение между ищеца И. В. и жалбоподателя е възникнало след като ищеца е придобил и упражнил субективното потестативно право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът намира, че са установени елементите от фактическия състав на чл.328,ал.1,т.10а КТ. Трудовия договор с ищеца В. е сключен на 27.02.2012 г. и последният е встъпил в длъжност – „икономист, плановик” в „Осигуряване на автотранспортната дейност „ на сектор „Автотранспорт” към отдел „Ресурсно осигуряване” при Дирекция”УССД” – МВР на 01.03.2012 г. Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобил на 05.12.2011 г., от който момент е отпусната пенсията с разпореждане на №[ЕИК] на ръководителя на ТП на НОИ [населено място]. Заявление за отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст ищецът е подал на 17.04.2013 г. Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст ищецът е упражнил от датата, от която е отпусната пенсията с посоченото разпореждане на ръководителя на ТП на НОИ [населено място] и това е 05.12.2011 г., който е и момента на придобиване на правото. Следователно в случая ищецът В. е придобил и упражнил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 05.12.2011 г. преди възникване на трудовото правоотношение на 27.02.2012 г. С оглед на това е налице фактическия състав на основание по чл.328,ал.1,т.10а КТ – трудовото правоотношение е възникнало след като ищецът е придобил и упражнил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение № ЛС-1967/01.10.2013 г., с която същото е прекратено на основание чл.328,ал.1,т.10а КТ е законосъобразна. Този извод не се променя от обстоятелството, че работодателят е поискал на основание чл.328,ал.3 КТ информация от ТП на НОИ относно наличието на упражнено право на пенсия от ищеца след прекратяване на трудовия договор. Разпоредбите на чл. 328,ал.3 КТ не въвеждат задължение за работодателя да изиска посочената информация от НОИ преди прекратяване на трудовия договор на основание чл.328,ал.1,т.10а КТ, нито наличието на такава информация е елемент от фактическия състав на посоченото основание.
Изложените съображения налагат извода, че обжалваното въззивно решение е неправилно и следва да се отмени изцяло. Предявеният иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като заповедта за прекратяване трудовия договор на ищеца В. е издадена при спазване разпоредбите на чл.328,ал.1,т.10а КТ. Неоснователни са доводите на ищеца за незаконност на заповедта за прекратяване на трудовия договор, тъй като е придобил право на пенсия на основание чл.69,ал.2,3 и 5 КСО, където няма изискване за възраст, а не на основание чл.68 или чл.69,ал.1 КСО. Съгласно разпоредбата на чл.328,ал.1,т.10а КТ в сила от 01.01.2011 г. работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи предизвестие, когато трудовото правоотношение е възникнало след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В обхвата на приложното поле на това основание се включват работниците и служителите, които са придобили и упражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 КСО, по чл.69 КСО и чл.69а КСО. Отпуснатата пенсия на ищеца е на основание чл.69,ал.2,3 и ал.5 КСО и следователно за същия е приложима разпоредбата на чл.328,ал.1,т.10а КТ.
Като неоснователни следва да се отхвърлят и обусловените искове по чл.344,ал.1,т.2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ.
С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя-ответник следва да се присъди сумата 1561.73 лв., разноски по делото за всички инстанции, включващи заплатени държавни такси и сумата 1203.36 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
Отменя изцяло решение № 5029/08.07.2014 г., постановено по в.гр.дело № 5526/2014 г. на Софийски градски съд и вместо това постановява
Отхвърля предявените от И. Б. В., [населено място], ж.к.Х. С.”, [жилищен адрес] съдебен адрес [населено място], [улица], ет.4, ап.19, чрез адв.Н.Ц. срещу Дирекция”Управление на собствеността и социални дейности” към Министерство на вътрешните работи, [населено място], [улица] искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за признаване за незаконно уволнението, извършено с предизвестие от 03.09.2013 г. и заповед № ЛС-1967/01.10.2013 г., считано от 04.10.2013 г. на основание чл.328,ал.1,т.10а КТ и за отмяна на посочената заповед, за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението „икономист,плановик” в „Осигуряване на автотранспортна дейност” в