4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
гр. София, 29.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и шести април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 1319/2018 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на М. А. Х., подадена чрез адвокат Д. И. и адвокат М. Б. срещу определение № 1430 от 16.11.2017 г. по ч. гр. дело № 708/2017 г. на Русенски окръжен съд, в частта с която е потвърдено определение № 3921 от 17.08.2017 г. по гр. дело № 5741/2015 г. на Русенски районен съд, в частта с която е прекратено производството по делото по евентуално предявения осъдителен иск за сумата от 25 586, 90 лева, поради неподсъдност на спора.
Ответникът П. Казари Е. поддържа становище за недопускане на касационното обжалване.
ВКС /Върховен касационен съд/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, при наличието на правен интерес за сезиране на касационния съд.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, ВКС в настоящия си състав взе предвид следното:
За да постанови посочения правен резултат въззивният съд е констатирал, че с решение № 484 от 12.12.2016 г. по в. гр. дело № 788/2016 г. на Р. /Русенски окръжен съд/, първоинстанционното решение № 966 от 13.07.2016 г. по гр. дело № 5741/2015 г. на Р. /Русенски районен съд/ е обезсилено поради неподсъдност на спора по евентуално предявения осъдителен иск за сумата от 25 586, 90 лева, който съгласно разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК, е подсъден на окръжен съд като първа инстанция. Въззивният съд е приел още, че в мотивите на въззивното решение, са дадени задължителни указания на първоинстанционния съд за процесуалните действия, които районният съд следва да извърши след връщане на делото, а именно прекратяване на производството по иска и изпращането му по подсъдност на окръжен съд. С тези мотиви, въззивният съд като е формирал правен извод, че задължителните указания на по-горния по степен съд са изцяло съобразени, е потвърдил първоинстанционното определение.
Не е налице твърдяната от жалбоподателката недопустимост на обжалваното въззивно определение, което е постановено в правораздавателната компетентност на въззивния съд, който е бил сезиран с редовна и допустима жалба, след надлежно упражнено право на обжалване на първоинстанционния акт. Твърдението, че Р. се произнесъл извън заявеното искане в частната жалба, поради което определението било процесуално недопустимо е необосновано, а доводите на частната жалбоподателка неправилни. Р. се е произнесъл по въведения с жалбата предмет. Затова неговият акт е процесуално допустим. Отхвърлянето на жалбата не съставлява произнасяне на съда извън заявеното искане. Предвид изложеното няма основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед служебно проведената проверка за процесуална допустимост на обжалвания акт.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси, към които като допълнително основание е посочена разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Първият въпрос – „Следва ли делото да се връща на районния съд, чието решение е обезсилено от окръжния съд поради констатирана от окръжния съд неподсъдност на спора на районен съд?“, не отговаря на характеристиките на общото основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснени в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Съгласно същите разяснения правният въпрос трябва да произтича от решаващите мотиви на въззивния съд, с които се е произнесъл по предмета на делото и които са обусловили изхода на спора. Въпросът не е изведен от конкретен мотив на въззивния съд, а касае процесуални действия по друго предходно съдебно производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт, а не обжалвания пред настоящата касационна инстанция. По обоснованите във въззивното определение правни разрешения не е поставен въпрос. Другият въпрос в първата си част – „В този случай подлежи ли производството на прекратяване от първоинстанционния съд, чието недопустимо решение е обезсилено“ е по обосноваността на въззивното определение, т.е. по въпрос, която съгласно разрешенията в т. 1 от цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Другата част от въпроса – „…или въззивния съд, който е обезсилил първоинстанционното решение следва сам да изпрати делото за разглеждане на родово компетентния съд – в случая друг състав на Окръжния съд“, засяга решението по гр. дело № 788/2016 г. на Р., по което въпроса за процедирането след обезсилване на първоинстанционното решение е разрешен, като правна последица от разрешаването на процесуалноправния спор за недопустимост на първоинстанционния акт, поради неподсъдност на спора на районния съд. Формирана е сила на пресъдено нещо по този спор, като са изложени и мотиви, включително за изпращане на делото на компетентния съд. С изпълнението на съдържащите се в тях указания се преустановява висящността на спора пред районния съд и се пренася разглеждането на делото пред компетентния като първа инстанция окръжен съд. Поставеният въпрос е по правни разрешения, осъществени в друго производство, обективирани във влязъл в сила съдебен акт. Когато въпросът не е изведен от мотивите на съда, обусловили изхода на делото, както е в настоящият случай, с поставянето му не се въвежда общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, а липсата на общо основание има за правна последица недопускане на касационен контрол, без да се обсъжда приложената съдебна практика. Ето защо по този въпрос не следва да се допусне касационен контрол.
Въпросът – „Имат ли характер на задължителни указания в мотивите (съобразителната част) на въззивното съдебно решение, с което се обезсилва първоинстанционното решение поради констатирана от въззивния съд неподсъдност на спора на районен съд, когато тези мотиви са явно неправилни, като основани на неотносимата норма на чл. 104 ГПК т. 4 ГПК и в явно противоречие с относимата норма –чл. 270, ал. 3, изр. 2 ГПК?“, засяга правилността на съдебен акт, който е влязъл в сила и който не е предмет на настоящото производство. Затова с въвеждането му не е обосновано приложно поле на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Цитираното ТР № 1/04.01.2001 г. по т. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС не третира този въпрос и не съдържа разрешения по него. По другия въпрос – „Обвързан ли е районният съд от мотивите на съдебното решение на въззивния съд, в частност – от неправилни мотиви, противоречащи на процесуалните норми?“ не е налице допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради същите съображения за неотносимост на правните разрешения в ТР на ОСГК на ВКС към изложената във въпроса хипотеза. Страната се позовава на ТР № 1/04.01.2001 г. по т. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, в което не се разглежда поставения в изложението въпрос, а се третира правния ефект на силата на пресъдено нещо по отношение на мотивите и диспозитива на съдебния акт. Освен това въпросът е по правилността на въззивното определение, тъй като поставя обвързаността на районния съд от указанията на въззивния съд, с оглед на обстоятелство, което не е установимо в производството по чл. 288 ГПК – неправилни мотиви в съдебното решение на въззивния съд. Следователно с цитираният въпрос не е формирано общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, а не е налице и допълнително основание. В този случай поставеният въпрос не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, а липсата на общо основание, както се посочи по – горе обуславя недопускане на касационен контрол. Поради това и по този въпрос не следва да се допусне касационен контрол.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателката поддържа и основанието по чл. 280, ал. 2, предложение трето ГПК, като счита, че обжалваното определение на въззивната инстанция е очевидно неправилно. Не е налице посоченото от страната основание, тъй като същото е мотивирано с доводи за неправилност на съдебния акт, които не са относими, както към основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, така и към основанието по чл. 280, ал. 2, предложение трето ГПК.
Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбоподателката не е обосновала приложно поле на предпоставки по чл.280, ал. 1 и чл.280, ал. 2, предложение трето ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1430 от 16.11.2017 г. по ч. гр. дело № 708/2017 г. на Русенски окръжен съд в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: