О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 277/04.05.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и осми април две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Камелия Маринова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1584 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 147/ 15.01.2016 г. по гр. д. № 344/ 2015 г, с което Бургаски апелативен съд, като отменя решение № 43/ 25.02.2015 г. по гр. д. № 1125/ 2013 г. на Бургаски окръжен съд признава за установено по отношение на Българската държава, че [община] не е собственик на четири поземлени имота в землището на [населено място].
Решението се обжалва от [община] с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата допустимост по следните процесуалноправни въпроси:
1. Допустимо ли е лице, което е в трудово правоотношение на длъжността юрисконсулт, да бъде упълномощено с процесуални права за представителство по съдебни дела от името и за сметка на друго юридическо лице чрез неговия законен представител?
2. Допустимо ли е министърът на земеделието и горите да делегира правата си по чл. 27, ал. 6 от Закона за горите (ДВ бр. 19/ 2011 г.), вр. чл. 31, ал. 2, вр. чл. 30, ал. 3 и чл. 32, ал. 3 ГПК, като упълномощава лице, притежаващо юридическо образование, на което работи като юрисконсулт в учреждение, предприятие или юридическо лице извън структурата на министерство на земеделието и храните, определена с устройствения правилник на министерството при наличието на законови ограничения, следващи както от процесуалния закон, така и от устройствения правилник на министерството?
3. Пораждат ли последици процесуалните действия от лице без представителна власт?
4. Могат ли такива действия да се санират и по какъв ред?
5. В кои случаи едно лице може да предявява иск в защита на чужди права и какви са последиците от неговите действия, включително от внасянето на дължимата държавна такса, ако носителят на материалното право не му е учредил надлежна представителна власт и са изключени предпоставките на процесуалната субституция?
6. Ако едно физическо лице е предявило иск в защита на права на юридическо лице – изготвило е и е подписало искова молба, внесло е държавна такса, без да е процесуален представител или субституент на юридическото лице, без да сочи правен интерес, то юридическото лице може ли да потвърди извършените за него действия по предявяването на иска? Ако е възможно, означава ли това, че в този случай се дерогират правилата за процесуално представителство чл. 26 и сл. ГПК?
7. Допустимо ли е решението, с което отрицателният установителен иск в защита на правото на собственост върху недвижим имот е уважен, но съдът не е изложил мотиви за правния интерес на ищеца от предявения иск?
К. счита повдигнатите въпроси обуславящи допустимостта на въззивното решение. По същество се оплаква, че искът е недопустим.
Ответникът по касационната жалба, Българската държава, не намира основание въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като подвигнатите въпроси нямат претендираното значение. По същество намира жалбата неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Тя е срещу въззивно решение по гражданско дело по спор за собственост относно четири недвижими имота. чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК изключва цената на иска по тези дела като критерий за допустимостта на касационната жалба. Подадена е от легитимирана страна – ответникът по уважените искове. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите изисквания за нейната редовност и допустимост, но повдигнатите от касатора въпроси не обуславят въззивното решение, а това изключва общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането му до касационно обалване. Съображенията за това са следните:
Чрез първите шест подвигнати въпроса касаторът обосновава касационни оплаквания, че решението е недопустимо като постановено при наличието на две абсолютни процесуални пречки за допустимост на четирите кумулативно обективно съдинени отрицателни установителни иска, уважени с въззивното решение: ненадлежно представителство и липса на надлежна процесуална легитимация. Те обаче не засягат валидността на извършените процесуалните действия, които касаторът е извършвал, или надлежното възникване на неговото право на иск по отрицателните установителни искове за собственост. Дори пречките да съществуват, те засягат правната сфера на ищеца (сега ответник по касационната жалба). К. няма интерес да поставя въпроси, които засягат чуждата правна сфера. При повдигането на подобни Върховният касационен съд може (и е длъжен) да допусне касационния контрол, само ако се убеди, че съществува вероятност решението да е недопустимо като резултат от служебна проверка за правилното приложение на процесуалните норми, които обуславят допустимото сезиране със спора, разгледан от въззивния съд по същество. Проверката за валидността (изцяло) и за допустимостта (съответно на обжалваемия предмет) на решението е част от инстанционния контрол. Тя намира своето основание в принципа на законността (чл. 4 К. и чл. 5 ГПК), основен за гражданското ни процесуално право, и се проявява в задължението за съда да не допусне нищожното и недопустимото решение да влезе в сила като акт, постановен при най-тежките пороци. В същия смисъл е и т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав на Върховния касационен съд обаче не съзира вероятност въззивното решение да е недопустимо. Правният интерес от уважените отрицателни установителни искове Българската държава е обосновала с довода, че четирите имота са част от държавния поземлен фонд. Чл. 24, ал. 12 ЗСПЗЗ предвижда по тези дела представителство от министъра на земеделието и храните. Юрисконсулт Т., подписала исковата молба и извършвала процесуални действия за държавата пред първата инстанция, е преупълномощена от юрисконсулт М., който е в служебно правоотношение с министъра на земеделието и храните. И двете пълномощни са представени (лист 13 и 14 от делото на РС). Юристконсулт П. не е правил възражения за допустимостта на извършените от името и за сметка на държавата съдопроизводствени действие пред никоя от следващите (две) инстанции. Той също е служител на министерството и е представил пълномощни от същия министър. С въззивното решение и четирите иска са уважени, което предоставя в пълен обем защитата, претендирана от държавата чрез предявяването им.
Настоящият състав на Върховния касационен съд не съзира вероятност въззивното решение да е недопустимо и по последния (седми) въпрос, който касаторът повдига. При нормативното тълкуване на чл. 124, ал. 1 ГПК с т. 1 от ТР № 8/ 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/ 2012 г. ОСГТК на ВКС прие, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В случая, ответникът по касация е обосновал първата от трите възможности с доводите, че четирите поземлени имота са държавна собственост, а спорът с ответника е възникнал от решение № 682/ 01.10.2000 г. на О. С., с което на касатора са признати права по реституция. Въззивното решение съдържа произнасяне и по това, че правен интерес от предявените искове има и те са основателни, тъй като решението на О. е индивидуален административен акт, издаден при липсата материалните предпоставки на ЗВСГЗГФ за неговото издаване (чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК). Това означава, че не поражда конститутивно действие и не легитимира касатора като собственик по единствения придобивен способ, заявен с писмения отговор на исковата молба. Следователно и последният въпрос, повдигнат от касатора, не обуславя обжалваното решение. Така втори се явява въпросът, че никое от допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК не може да обоснове обратния извод. Константна е съдебната практика, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, а това означава, че съдът дължи нарочен акт (определение, с което туря край на производството или въззивно решение, с което достига до същия резултат след обезсилване на първоинстанционното решение) и нарочни мотиви, само когато обосновава липсата на интерес от предявяването му.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати за представителството на ответната община юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 147/ 15.01.2016 г. по гр. д. № 344/ 2015 г. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА [община] да заплати на Българската държава чрез министъра на земеделието и храните на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 867. 11 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.