5
5
Определение по т. д. № 844/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 884/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№277
С.,19.04.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: Д. П.
Т. К.
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 884 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник – адв. И. Р. против въззивно решение № 66/10.03.2010 г. по т. д. № 2439/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено първоинстанционното решение от 15.01.2009 г. по т. д. № 62/2006 г. на СГС и е постановено решение, с което са отхвърлени предявените от [фирма] срещу ”Кю Би И И.” /Ю. лимитид/ – клон С. искове по чл. 399, ал. 1 ТЗ /отм./ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 58 000 лв., по чл. 86 ЗЗД обезщетение за забава в размер на 4 860 лв. до датата на завеждане на иска и за законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното и изплащане.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за необоснованост на съдебния акт, като се твърди, че съдът неправилно е преценявал съдържанието на представените документи, които удостоверявали преминаване на автомобила през границата на РБългария. Прави се анализ на доказателствата и се твърди, че решението е непълно и едностранчиво, че изводите не съответстват на събраните в хода на съдебното производство доказателства.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът се позовава на основания, които цифрово е обозначил по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по значими за спора правни въпроси, които е формулирал така: ”Налице ли е валидно сключен застрахователен договор, настъпило ли е застрахователното събитие, с което се ангажира отговорността на застрахователя, и какъв е размера на отговорността, съгласно клаузите на застрахователния договор”.
Посочва се, че тези въпроси са включени в предмета на делото и разрешаването им е от съществено значение за формирането на решаващата воля на съда и за изхода на делото, като е приложил пет решения на ВКС, които според него били в подкрепа на изложението.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор счита, че не следва да се допусне касационно обжалване, а по същество – излага доводи за неоснователност на жалбата, претендират се и разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая, посочените от жалбоподателя правни въпроси – налице ли е валидно сключен застрахователен договор, настъпило ли е застрахователното събитие и какъв е размерът на отговорността на застрахователя не би могло да обосноват наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване.
С оглед на събраните по делото доказателства, САС се е аргументирал защо счита, че отговорността на застрахователя в конкретния случай не може да бъде ангажирана. Приел е, че е налице валиден застрахователен договор, както и че нормата на чл. 25 от Общите условия, поради противоречието и със закона не следва да се приеме за действителна и обвързваща страните. Изрично е мотивирано, че искът се отхвърля, поради недоказаност от страна на ищеца настъпването на покрития застрахователен риск при обстоятелствата, декларирани от застрахования.
Съдът се е мотивирал защо приема, че ищецът, ползващ се от факта на извършена на територията на РБългария кражба на застрахования автомобил, не е установил този факт по безспорен и убедителен начин, с оглед на представените доказателства в опровергаване на същия.
Всъщност, формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби. Дори и да би могло да се приеме, че е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, поставените от жалбоподателя правни въпроси не съставляват такива, които допринасят едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
Конкретно по повод процесния случай, съдържанието на законовите текстове по чл. 399 и сл. ТЗ /отм./ е ясно очертано, не налага изоставяне на едно и преминаване към друго тълкуване, а приложимостта му към всяка конкретна хипотеза е въпрос на преценка на фактите по делото. Правилността на изводите на въззивната инстанция по приложението на цитираните текстове от ТЗ /отм./ не може да се преценява в стадия по селекция на касационната жалба, като се зачита и волята на законодателя за ясно разграничение между основанията, обосноваващи приложно поле на касационно обжалване, от основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, водещи до неправилност на обжалвания съдебен акт.
Дали са нарушени разпоредбите на чл.188 ГПК, 145 и чл. 154 ГПК /отм./ е въпрос на преценка на правилността на въззивното решение, но след преодоляване на изискването за обосноваване на основания по допускане на касационно обжалване по приложно поле по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК. Процесуално недопустимо е отъждествяването им, в какъвто смисъл са и задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд.
При тези данни, посочените елементи на т. 3, чл. 280, ал. 1 ГПК не са налице, поради което липсва обосноваване на основанието за допускане на касационно обжалване по приложно поле по този текст.
Не е налице и основание по т. 1 на чл. 280 ГПК, тъй като жалбоподателят не установява предпоставките, маркирани в т. 2 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК. Приложената съдебна практика на ВКС е относима към основанието по чл. 280, т. 2 ГПК, /виж т. 3 на цитираното Тълкувателно решение/, тъй като е постановена по реда на отменения ГПК, но в приложените решения се третират процесуалноправни въпроси, свързани с доказване на релевантните факти по различни застрахователни правоотношения. В случая, в изложението не са формулирани процесуалноправни въпроси, нито е обосновано в какво се състои противоречивото разрешаване с приложената съдебна практика, както и дали е налице сходство на фактите, т. е. дали става дума за аналогични дела.
При този изход на съдебното производство, разноски в полза на ответника не следва да се присъдят, макар че е направено искане в тази насока, тъй като към възражението и отговора, изготвени от процесуалния пълномощник на “Кю Би И И. /Ю./ лимитид – Клон С. адв. В. В. не са приложени доказателства за направени разноски за касационната инстанция.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 166/10.03.2010 г. по т. д. № 2439/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: