5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.277
София.28.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 870/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място], представлявано от управителя И. К. Г., срещу решение № 100 от 12.04.2010 г. по в.гр.дело № 111/2010 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение № 5953/23.10.2009 г. по гр.д.№ 1207/2008 г. на Районен съд – Благоевград за уважаване на предявените от [фирма],[населено място] искове за заплащане на следните суми: 5 092.32 лв. – неизплатена главница за извършено изпълнение на В. инсталации в обект”Х. комплекс –DOWNTOWN”[населено място] по следните фактури: № 84/29.08.2007 г. – 4 304.40 лв.; № 85/29.08.2007 г. – 300 лв.; № 79 от 26.06.2007 г. – 251.30 лв. и № 81 от 12.07.2007 г. – 240.62 лв., ведно със законната лихва от 22.04.2008 г. и 474.71 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.09.2007 г. до 18.04.2008 г., с присъждане на разноски.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Твърди се, че въззивният съд не е преценил съдебно-техническата експертиза заедно с останалите доказателства по делото, не е обсъдил част от гласните доказателства и неправилно не е отчел оспорването на иска в пълния му размер, вкл. и относно началната дата на акцесорната искова претенция.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1 т.3 ГПК по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: допустимо ли е съдът, след като няма изрично упълномощаване на лице от името на дружеството, да приема, че след като това лице и подписало една фактура, то следва извода, че дружеството е упълномощило това лице за приемане изпълнението на всички видове С.; допустимо ли е съдът да постановява своето решение въз основа на свидетелските показания , посочени само от една от страните в процеса; при изрично уговорен в договора за изработка срок за освобождаване на гаранциите, следва ли съдът да приема за основателно искането на ищеца за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение от по-ранна дата от уговореното и какво значение има момента на оспорване на този претенция от ответната страна. Твърди се че произнасянето по тези въпроси е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Въззивното решение е обжалвано и от [фирма] в частта, с която е отменено решението на районния съд в частта за разноските и вместо него е присъден по-нисък размер на разноските и в частта за разноските пред въззивната инстанция. Твърди се, че в тези части е направено искане по чл.248 ГПК, по което липсва произнасяне от въззивната инстанция, поради което се обжалва по реда на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди осъдителното решение на първата инстанция по предявените кумулативно съединени искове с правно основание чл.266 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, въззивният съд е приел за доказано изпълнението на възложената работа по сключения на 14.05.2007 г. договор за изработка, приемането на работата от възложителя – ответник по иска с три акта обр.19, въз основа на които са издадени и процесните фактури. Относно изпълнението на възложената работа, съдът се е позовал и на констатациите на вещото лице Г., с извод за правилното му възприемане от първостепенния съд относно фактите, имащи значение за предмета на делото. Отчитайки установените от свидетелите обстоятелства във връзка с осъществявания от С. Д., в качеството му на представител на [фирма], пряк контрол за качеството на извършваните работи на обекта, както и подписването „за възложител” на протоколите за установяване на действително извършените С. от същото лице, включително и частичното плащане по фактура № 81/12.07.2007 г. за изпълнение на С. по протокол № 5/15.06.2007 г., решаващият съд е приел за неоснователни доводите на въззивника/сега касатор/ за ненадлежно приемане на работата от страна на възложителя. Не са възприети и доводите на въззивника за неправилно определяне на началната дата, от която се дължи обезщетение за забава върху неразплатените С., предвид липсата на изрично оспорване в отговора на ответника и заключението на счетоводната експертиза.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице поддържното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Формулираните в изложението правни въпроси всъщност касаят правилността на направените от въззивната инстанция фактически и правни изводи, която не може да се преценява в производството по чл.288, вр. с чл.280, ал.1 ГПК. Видно и от самото изложение на основанията за достъп до касация правните въпроси са основани и обосновани с твърдяната от касатора неправилност на обжалвания съдебен акт. Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната, обща предпоставка за допускане касационно обжалване, е необходимо поставеният правен въпрос да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В тълкувателната практика на ВКС изрично е отразено, че основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, като проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт би могла да се извърши едва след допускане на обжалването, при разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Дори и да се приеме обаче, че по въпросите, касаещи правомощията на въззивната инстанция за преценка на фактическия и доказателствен материал по делото и за надлежното приемане на работата, чрез лице, което не е изрично упълномощено от възложителя, е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, не е налице допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.4 от цитираното Тълкувателно решение това основание би било налице когато се налага промяна на създадена, поради неточно тълкуване на закона, съдебна практика, или осъвременяване на тълкуването, както и при непълнота и неяснота на законова норма, налагащи създаване на съдебна практика по прилагането й. Дори и да е съществувало някакво противоречие в съдебната практика по приложението на чл.301 ТЗ, тя е преодоляна с постановените по новия съдопроизводствен ред решения на ВКС, като напр. Р. № 42/ 19.04.2010 г. по т.д.№ 593/2009 г., ІІ т.о., Р.№ 30/08.04.2011 г. по т.д.№ 416/2010 г., І т.о. и др., а по отношение на материалноправния въпрос, свързан с приемането на работата и съответно дължимостта на възнаграждението по чл.266 ЗЗД също е налице задължителна съдебна практика – напр. Р. № 250/11.01.2011 г. по т.д.№ 535/2010 г., ІІ т.о., Р. № 48/31.03.2011 г. по т.д.№ 822/2010 г., ІІ т.о. и др. Не може да се счете, че е налице основание за промяна на тази практика, а що се касае до задължението на въззивната инстанция, като съд по съществото на спора, то в случая липсват данни за отклонение от т.19 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС.
С оглед недопускането на касационен контрол на въззивното решение и предвид липсата на процесуален ред за отделно, самостоятелно обжалване на решението само в частта за разноските, имащо характер на определение, настоящият състав намира, че не е компетентен да се произнесе по жалбата на [фирма], преди да се проведе производство по реда на чл.248 ГПК от въззивния съд. В този смисъл е и подадената от този жалбоподател молба от 26.04.2010 г./стр.80 от въззивното дело/
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 100 от 12.04.2010 г. по в.гр.дело № 111/2010 г. на Окръжен съд – Благоевград.
След връщане на делото в Окръжен съд – Благоевград, се дължи произнасяне по подадената от [фирма] молба по чл.248 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: