3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№277
Гр.София,11.04.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на трети април през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 1170 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. Г. С., [населено място] срещу определение № 609/07.12.2012г., постановено по ч.т.д.№ 698/12г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 26.09.2012г. по т.д.№ 432/12г. на Варненския окръжен съд за спиране на производството по делото до приключване на нохд № 3104/12г. на Варненския районен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът Н. Н. К., [населено място] оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение намира, че частната жалба е допустима, но не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото. Предявеният иск е за установяване на съществуването на вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение. Висящото наказателно дело е за извършено от ищеца – настоящ частен жалбоподател престъпление по чл.316, вр.чл.315, ал.1, чл.309, ал.2 НК с обект записът на заповед, който е предмет на вземането в исковия процес.
Частният жалбоподател се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди, че в практиката на съдилищата, включително ВКС се приема, че ръкописният текст в записа на заповед може да е изпълнен от друго лице, различно от издателя, както и че законът изрично допусна издаването на банков запис на заповед. Предвид на обстоятелството, че подписът на записът на заповед бил положен от издателя – ответник в процеса, то не били налице основанията за спиране на производството по делото. В хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК поставя и въпроса: Следва ли тогава, когато срещу поемателя по бланков запис на заповед е образувано досъдебно производство във връзка с твърдения на издателя, че е издал бланков запис на заповед, съдът да спира производството по делото?
Настоящият състав на ВКС намира, че въведените от частния жалбоподател въпроси по реда на чл.280, ал.1 ГПК са от значение за решаване на спора по иска по чл.422 ГПК досежно редовността на издадения запис на заповед, но не и относно наличието на основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК. В производството за установяване на вземането е въведено възражение, че между издателя и поемателя по записа на заповед не са съществували каузални правоотношения, респ. че издателят не се е задължил по ценната книга. В този смисъл, въпросите дали е издаден бланков запис на заповед и причините за подписването му от издателя ще бъдат обсъдени от съда в решението по съществото на спора. Третият въпрос е некоректно поставен, тъй като основанието за спиране е образуваното наказателно производство, което е висящо пред съд, а не досъдебно такава. В наказателното производство ще се изследват факти и обстоятелства, относими към елементите на изпълнителното деяние, а не възможността да се поеме задължение чрез издаването на бланков запис на заповед. Въпросът, който би имал значение за произнасянето по искането за спиране на производството по делото, би следвало да се изведе от възможността в исковото производство да се зачете задължителна сила на присъдата, но такъв не е поставен.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 609/07.12.2012г., постановено по ч.т.д.№ 698/12г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.