2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 2380/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
София, 10.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 2380/2015 година
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е разпореждане на Сливенския окръжен съд от 21.03.2015 год., с което е върната частна касационна жалба вх.№ 1633/16.03.2015 год. срещу определение № 185/10.03.2015 год. по ч.гр.дело № 75/2015 год., с което не е прието възражението по чл.423, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, подадено от Ц. В. Т. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] чрез процесуалния му представител адвокат Е. П. против заповед № 56/14.01.2009 год. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело № 103/2009 год. на Сливенския районен съд.
Недоволен от разпореждането е жалбоподателят Ц. В. Т., представляван от адвокат Е. П., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е неправилно тъй като съгласно ТР № 1/2013 год. и практиката на съдилищата определението подлежи на касационно обжалване и е лишен от възможността да докаже, че е отсъствал от страната през цялата 2009 год. – поради произнасяне в закрито заседание без да се допусне събиране на гласни доказателства.
Ответникът по частната жалба [фирма] не взема становище.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, разгледа частната жалба и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното:
За да върне частната касационна жалба въззивният съд е приел, че определението му, с което не е прието възражението по чл.423, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, е окончателно като е съобразил ТР № 4/18.06.2014 год. по т.дело № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС.
Частната жалба е редовна и допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Разпореждането е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.
При постановяване на обжалвания съдебен акт въззивният съд е съобразил т.8 на ТР № 4/2014 год. на ОСГТК на Върховния касационен съд, съгласно която въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване тъй като това производство е по същество двуинстанционно и по силата на чл.274, ал.4 от ГПК не подлежат на обжалване пред Върховен касационен съд изобщо постановените в това производство определения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 21.03.2015 год. на Сливенския окръжен съд, с което е върната подадената от Ц. В. Т. чрез пълномощника му адвокат Е. П. частна касационна жалба с вх.№ 1633/16.03.2015 год. срещу определение № 185/10.03.2015 год. по ч.гр.дело № 75/2015 год. на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ