Определение по ч. гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
189_11_opr_chj.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
С., 05.05. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 189 /2011 г.:
Производство по чл.274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Й. Д. Н. срещу определение от 02.02.2011 г., постановено по възз. гр. д. № 501 /2009 г. на Великотърновския апелативен съд, г.о., с което е оставена без уважение молбата и за възстановяване на срок за обжалване.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като тя лично не била уведомявана от никого, че срокът за обжалване е пропуснат, защото по същото време била в болница в С. със счупен крак, адвокатът и я заблуждавал по телефона, че е обжалвал, но тя не могла да се срещне с него, за пропускането на срока разбрала като излязла от болница чрез сви познати, веднага започнала да пише жалби и молби, но поради непознаването на законите ги адресирала до адвокатските съвети, а от техните отговори разбрала, че само съдът е този, който продължава срока, независимо, че вината е на адвоката.
Насрещната страна Т. С. Н. оспорва частната жалба с твърдения, че в нея не се сочат никакви доводи за незаконосъобразност, нито доказателства за наличието на предпоставките за възстановяване на срок, твърдяното от нея непознаване на закона не е такава предпоставка.
За да постанови обжалваното определение съставът на ВТАС е приел, че съгласно чл.63,ал.3 ГПК срокът за обжалване не може да бъде продължаван, а искането за възстановяване на пропуснат срок следва да бъде направено в едноседмичен срок от съобщението за пропускането, от изложението в молбата става ясно, че молителката е била уведомена за неподаването на касационна жалба, т.е. за пропускането на срока значително време преди подаването на настоящата молба, след което правила опити за контакт с адвоката, подавала молби до адвокатските съвети (август 2010 г.), при което от датата на постановяване на въззивното решение до подаването на молбата е изтекъл близо едногодишен срок. Молителката не твърди особени непредвидени обстоятелства, довели до пропускането на срока, бездействието на адвоката не може да бъде квалифицирано като такова обстоятелство.
От приложеното въззивно дело е видно, че решението по него е постановено на 23.10.2009 г. и е съобщено на процесуалния представител на жалбоподателката на 09.11.2009 г. лично. Срокът за обжалване е изтекъл през 2009 г.
Жалбоподателката е подала молбата до ВТАС на 17.01.2011 г. (дата на пощенското клеймо на подаване, повече от година след изтичането по отношение на нея на срока за касационно обжалване), получена в съда на 19.01.2011 г.
В молбата не се твърди оттегляне на упълномощаване, нито отказ от пълномощие, а само, че адвокатът я държал в неведение, първо я излъгал, че е обжалвал, но след проверка се е оказало, че не го е направил, че на 31.08.2011 г. подала жалба срещу действията му до САК, а после и до Висшия адвокатски съвет, че наскоро си счупила крака (не уточнява кога) и че Висшия адвокатски съвет и отговорил на 06.01.2011 г., от което разбрала, че продължаването на срока може да стане единствено от съда гледал делото. Молбата не е подкрепена с никакви доказателства за непредвидени обстоятелства.
При тези факти следва извод, че срокът за обжалване е изтекъл и съгласно чл.63,ал.1 ГПК не може да бъде продължен и че не са налице предпоставките на чл.64,ал.2 ГПК по съображенията, изложени от ВТАС, към които настоящата инстанция препраща на основание чл.278,ал.4 вр. чл.272 ГПК, които се свеждат до това, че молбата е подадена след изтичане на едноседмичният срок от узнаване за пропускането му, което е станало най-късно след твърдяната проверка, при която жалбоподателката е установила, че процесуалният и представител не е обжалвал – преди сочената от жалбоподателката дата 31.08.2010 г., когато подала жалба срещу него до САК, че не се представят доказателства за особени непредвидени обстоятелства, нито се сочат такива (твърдението за счупения крак е неопределено, но твърдяно „наскоро” към датата 17.01.2011 г., което е много по-късно от 31.08.2010 г., а оплакванията от процесуалното представителство не са такива обстоятелства.
Поради което и следва да се приеме, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Страните не претендират разноски и такива не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 02.02.2011 г., постановено по възз. гр. д. № 501 /2009 г. на Великотърновския апелативен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.