6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№278
С., 12.07.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 3817 от описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адвокат Р. О., против решение № 465 от 12.03.2013 г., постановено по гр.д. № 656 по описа за 2012 г. на Софийски апелативен съд, ГК, с което е потвърдено решение от 1.03.2010 г. по гр.д. № 1189/2009 г. на Софийски градски съд, ГК за уважаване на предявения от И. Т. Б., А. Т. Ц., М. Г. Б., Б. Г. М., М. Г. Б., Б. В. Б. и В. В. Б. против [фирма], [населено място] ревандикационен иск по отношение на нива от * кв.м. и нива от * кв.м., находящи се в [населено място], местността „Т.”, съставляващи неурегулиран поземлен имот с пл. № * от кв.* по плана на [населено място], местността „Н. И. п/з Г.” с обща площ от * кв.м. при съседи: улица и от три страни терен на З..
И. Т. Б., А. Т. Ц., М. Г. Б., Б. Г. М., М. Г. Б., Б. В. Б. и В. В. Б. считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендират възстановяване на направените разноски.
В. производство се е развило след като с решение № 68 от 20.02.2012 г. по гр.д. № 719/2011 г. на ВКС, І г.о. е отменено предходно въззивно решение поради неправилно приложение на чл.119 ЗС и делото е върнато за ново разглеждане с указание за назначаване на експертиза със задача да даде заключение дали процесният имот № * от кв.* по плана на [населено място], м.”Н. И. п/з Г. с площ от * кв.м., нанесен в кадастралната основа въз основа на заповед № РД-06-130 от 14.04.2005 г., е част от имота, който е бил предоставен за стопанисване и оперативно управление на Държавна фирма „И.” към момента на нейното преобразуване в ЕАД с държавно участие по силата на Разпореждане на МС № 64 от 11.05.1992 г. и впоследствие закупен от ответника [фирма] в производството по несъстоятелност на [фирма] с постановлението за възлагане от 25.07.2001 г. на Софийския градски съд по т.д.№ 170 от 1997 г. Указано е и, че изясняването на този въпрос е от значение за правилното решаване на спора, по който ответникът още в отговора на исковата молба е възразил, че спорният имот не е собственост на ищците, а е придобит валидно от ответното дружество по силата на постановлението за възлагане от 25.07.2001 г., което възражение налага съдът да се произнесе по въпросите: дали към момента на издаване на постановлението за възлагане праводателят на ответното дружество [фирма] е бил собственик на този имот по силата на преобразуването му от ДФ в АД и настъпилото като резултат от това преобразуване включване на имота в капитала на това ТД, съгласно чл.1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 г. и чл.17а от ЗППДОбП /отм./ и дали ищците са можели да придобият правото на собственост върху този имот с оглед визираните в пар.6, ал.6 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./ правни последици от включването на имота в капитала на преобразувано ЕАД за лицата, които претендират възстановяване на имот по реда на ЗСПЗЗ.
Апелативният съд е приел: на ищците е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, като имотът е нанесен с пл. № * в кв.*, идентичен с част от имот * от стария кадастрален план и попада в кв.* за З. /завод за електропреобразувателни елементи/; търговското дружество-ответник е придобило чрез възлагане в производство по несъстоятелност на [фирма] неурегулиран поземлен имот от * кв.м., за който са съставени А. № 2652/1966 г. /за зает за държавен имот, собственост на ТКЗС „Д.Б.”-с.Г., одържавен на основание ПМС № 137/20.08.1962 г. за образуване на ДЗС от 1.01.1963 г. и Р. № 303/30.09.1964 г./, А. № 3478/1987 г. /за застроен терен, отреден по плана за З./; [фирма] е образувано с държавно имущество чрез преобразуване на ДФ „И.” въз основа на Р. № 64/11.05.1992 г. Прието е, че експертното заключение установява, че имот пл. № 3751 от кв.4 по действащия план на [населено място], местност „Н. И. ПЗ Г.”, одобрен през 1983 г., е с площ * кв.м., нанесен е в кадастралния план въз основа на заповед от 14.04.2005 г., попада в кв.*, отреден за З. и * кв.м. от него попадат върху бившия имот пл. № * /целият от * кв.м., който представлява тази част от кв.*, за която са уредени сметките по регулация/, а останалата част от * кв.м. попада в тази част на кв.*, за която сметките по регулация по плана от 1983 г. не са уредени; имотът е незастроен и не съставлява прилежаща площ към съществуващи сгради.
Направен е извод, че ответното дружество не е установило, че имотът е бил надлежно включен в баланса на едноличното дружество – негов праводател. С ПМС № 201/1993 г. за пръв път се регламентират вещноправните последици от преобразуването на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество. По смисъла на това постановление „държавно предприятие” е стопанска организация, на която е предоставено за управление и стопанисване държавно имущество, а земите, включени в Т., по силата на отменената Конституция, представляват не държавна, а кооперативна собственост, върху която лицата, които са ги внесли в Т. запазват правото си на собственост, макар и без възможност да владеят и свободно да се разпореждат с имотите си. За да бъдат включени земеделски земи в държавното имущество, предоставено на държавното предприеятие, е било необходимо те да са били одържавени, след което да са вписани като дълготрайни материални активи в баланса на преобразуващото се държавно предприятие по силата на Правилника за реда за упражняване на правата на собственост на държавата в предприятията от 1994 г. При тази хипотеза, по силата на чл.17а З. /отм./ при преобразуване на държавното предприятие в еднолично търговско дружество с имуществото, което му е предоставено за управление и стопанисване, би преминала в собственост на търговското дружество, освен ако в акта за преобразуване не е предвидено друго. Такива доказателства ответното дружество не е представило въпреки изрично дадените указания в отменителното решение на ВКС. Доклада на синдика и експертизата, изготвена в производството по несъстоятелност, не представляват доказателства, от които би могло да се направи обоснован извод, че процесните земи са били включени в баланса на преобразуваното от ДФ”И.” в [фирма]. И от актовете за държавна собственост /единият от които частично отменен/ не може да се направи такъв извод. Прието е и, че дори в случаите, когато в активите на държавното предприятие са надлежно включени земи, собственост на правоимащи по ЗСПЗЗ, пречка за възстановяването им е налице само ако земите са били одържавени при хипотезите на чл.10, ал.2, ал.8 и ал.14 ЗСПЗЗ или на друго основание в периода след масовизацията на земеделските земи. В такъв случай и по силата на § 6, ал.6 ПЗР З. /отм./ би била налице пречка за възстановяване на земите, но такива доказателства по делото липсват. След като няма доказателства процесните две ниви да са били одържавени и да са вписани в баланса на държавната фирма „И.” и след като не са застроени и не представляват и прилежаща площ към сградите, построени в другата част от имота, то следва, че процесните земи са били законно възстановени на ищците от компетентен държавен орган в изпълнение и на съдебни решения, които са проверили наличието на материалните предпоставки за възстановяването на собствеността, а ответното дружество ги владее без основание.
К. поставя процесуални въпроси, свързани със задължителността на указанията в отменителното касационно решение. По въпроса „налице ли е отклонение от указанията на ВКС за назначаване на експертиза, която да отговори на конкретно поставени задачи, в случаите, когато въззивният съд възложи експертизата на лице без необходимите специални знания, т.е. когато указаните съдопроизводствени действия са извършени, но по негоден за целите на производството начин?” се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по въпроса „страните или съдът, на който е върнато делото, са пряк адресат на указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона? Следва ли в хода на новото производство въззивният съд да дава изрични указания на страните за извършване на процесуални действия с оглед на посоченото в отменителното решение на ВКС?” – основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Първият въпрос е обоснован с тезата, че въззивният съд е изслушал заключение единствено, че процесният имот попада сред тези, които се намират във владение на търговското дружество, а за изпълнение на указанията в отменителното решение на ВКС е следвало да назначи комплексна съдебно-икономическа-техническа експертиза. Пред въззивният съд обаче не са били наведени възражения относно компетентността на вещото лице, нито относно приетото експертно заключение, а съответно и съдът не се е произнесъл по този въпрос.
Вторият въпрос е обоснован с довода, че съдът е приел, че ответното търговско дружество не е представило доказателства за преминаването на процесния имот в собственост на [фирма], въпреки изрично дадените указания в отменителното решение на ВКС, което противоречи на практиката на ВКС по решение № 88 от 9.05.2011 г. по гр.д. № 1062/2009 г., ІІ г.о., че указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото. Въпросът е неотносим към мотивите на съда, който е формирал извод, прилагайки правилата за разпределение на доказателствената тежест и не се е произнесъл дали указанията в отменителното касационно решение са задължителни за страните.
К. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „налице ли е хипотезата на чл.155 ГПК в случаите, когато акт на Министерския съвет е обнародван в „Известия на президиума на Народното събрание” и следва ли такъв акт да се приема за общоизвестен, респ. служебно известен на съда, поради което да се приеме за валидно доказателство без да е необходимо представянето му по делото”. Основанието не е налице, тъй като нито страните са поискали, нито в доклада по чл.146 ГПК или с определение по чл.155 ГПК са признати за ненуждаещи се от доказване или служебно известни на съда определени факти, поради което и поставеният въпрос е неотносим към данните по делото.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК се поддържа по въпросите: 1. реституционното решение на поземлената комисия съставлява ли стабилен административен акт, който може да бъде противопоставен на всяко нуечаствало в производството по изваването му трето лице, без да бъде изследвано наличието на предпоставките за съставянето му; 2. допустимо ли е да бъде изведена презумция за материална законосъобразност на реституционното решение на поземлената комисия при искове по чл.108 ЗС срещу трети лица в случаите, когато имотите са възстановени от компетентен държавен орган, в изпълнение на съдебни решение, постановени по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ; 3. в случаите, когато ответникът своевременно е оспорил материалната законосъобразност на реституционното решение на поземлената комисия, ищецът следа ли да установи чрез пълно и главно доказване правото си на собственост, респективно правата на наследодателя си, по отношение на имота към момента на внасянето му в ТКЗС, както и идентичността между внесения в ТКЗС имот и възстановения от поземлената комисия; 4. ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по § 6, ал.6 ПЗР З. /отм./, може ли да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. Тези въпроси са неотносими към атакуваното решение, доколкото въззивното производство се е развило при условията на чл.293, ал.3 ГПК и новото разглеждане на спора е с различен обем от първоначалното въззивно разглеждане, като с оглед на констатираната неправилност от касационната инстанция, производството започва от онова незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за отмяна и указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона с оглед релевантните факти по конкретния правен спор са задължителни за въззивния съд, т.е. споровете относно правното значение на установените по делото факти, обсъдени от касационният съд, се преклудират и постановявайки решението си въззивният съд е длъжен да се съобрази с направеното тълкуване. В случая при новото разглеждане на делото съдът е дължал произнасяне само по въпросите, заради които делото е било върнато за ново разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 465 от 12.03.2013 г., постановено по гр.д. № 656 по описа за 2012 г. на Софийски апелативен съд, ГК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: