Определение №278 от 20.6.2011 по ч.пр. дело №120/120 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№278

гр.София, 20.06.2011 година

В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 120/2011 година

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 878 от 08.02.2011 год. на Р. Н. В. и С. Н. В. от [населено място], чрез адв.Т. Г. З., срещу определение № 39 от 14.01.2011 год. по в.ч.гр.дело № 985/2010 год. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено протоколното определение от 29.11.2010 год. по гр.дело № 574/2010 год. на Панагюрския районен съд за заличаване на двете жалбоподателки като ищци по предявените от тях, заедно с Н. С. В., обективно и субективно съединени искове по чл.32, ал.2 ЗС срещу Ф. К. В. и С. К. В., за разпределение правото на ползване: на дворно място, съставляващо УПИ в кв. по плана на [населено място], с площ 475 кв.м.; на постройките в него – едноетажна паянтова жилищна сграда от 58 кв.м.; паянтова сграда с площ 16 кв.м. и масивен гараж от 16 кв.м., както и на общите части от сграда – приземен/избен/етаж и таван.
Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че спогодбата по гр.дело № 106/2008 год. на Панагюрския районен съд има сила на пресъдено нещо, спрямо купувачките на имота, доколкото Н. В. и съпругата му считали, че не били изпълнени условията между спогодилите се страни, а и било настъпило изменение на обстоятелствата относно вещното право върху дворното място, общите части и сградите на индивидуална и обща собственост върху терена. Твърди се, че купувачите по нотариален акт № 31, т.ІV, рег.№ 5333, нот.дело № 485/2009 год. са необходими другари и следва да бъдат конституирани по делото, макар и продавачите-ищци да са си запазили правото на ползване, тъй като разпределението на ползването ще има задължителен характер и за съсобствениците на ? идеална част от дворното място и общите части на сградата с втори жилищен етаж в етажна собственост. Според жалбоподателите, не може да има сила на пресъдено нещо за лица, които към момента на постановяване на „спогодбата” не са били собственици и страни в процеса.
Като основания за допускане на касационно обжалване на определението се сочат: а/ противоречие с практиката на ВКС с позоваване на решение № 86 от 19.12.1975 год. по гр.дело № 74/1975 год. на ОСГК на ВС, както и на следните решения на Върховния съд, а именно: № 721 от 12.03.1979 год.т по гр.дело № 3026/1978 год. І г.о., № 676 от 05.04.1976 год. по гр.дело № 290/1976 год., І г.о. Ж. се позовават и на четири решения на състави на Върховния съд, І г.о., на които са посочили само номерата и годината на постановяване, публикувани в „справочник”, както следва: № 3211-72 год., бр.11; № 1453-76 год., бр.9; № 1247-76 г.; № 2007-77 г., р.11.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на определението, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е потвърдил определението на първата инстанция за заличаване на Р. Н. В. и С. Н. В. като ищци по делото, като е приел, че предявеният от тях иск по чл.32, ал.2 ЗС е недопустим, тъй като между ответниците Ф. К. В. и С. К. В. и третия ищец и праводател на жалбоподателките Н. С. В., е била постигната съдебна спогодба, одобрена от Панагюрския районен съд на 05.11.2008 год. по гр.дело № 106/2008 год., с която е било разпределено ползването на УПИ в кв.178 по плана на [населено място], както и на избените помещения. Съдът е приел, че спора за ползване на дворното място и избените помещения е разрешен със сила на пресъдено нещо между праводателя на двете ищци и останалите съсобственици и не може да бъде пререшаван предвид забраната на чл.299 ГПК. Според въззивния съд, промяната във фактическата обстановка, като предпоставка за иска по чл.32, ал.2 ЗС е налице тогава, когато касае не само носителя на правото на собственост, но и носителя на правото на ползване, който е материалноправно и процесуалноправно легитимиран да участва в това производство. Като допълнително съображение за недопустимостта на иска за реално ползване на „общите части на сградата-приземен избен етаж и таван”, въззивният съд е посочил, че тя се обосновава от естеството на тези обекти, режимът на ползване върху които се определя от чл.42 ЗС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението на въззивната инстанция поради следните съображения:
Не е налице твърдяното противоречие с решение № 86 от 19.12.1975 год. по гр.дело № 74/1975 год. на ОСГК на ВС, тъй като с него не е разгледан и разрешен аналогичен на процесния казус. Първото различие е в това, че в случая, предмет на решението на ОСГК на ВС, уговорката между първоначалния собственик и купувача за ползване терена на парцела не е била включена в нотариалния акт за продажбата, а е била уговорена допълнително с отделен договор между тях с нотариално заверени подписи, който обаче не е бил вписан. Предвид на това е прието, че постигнатото съгласие има облигационноправен, а не вещноправен характер и при прехвърлянето на част от правата на купувачката върху трето лице, споразумението не може да бъде задължително за последното. Според решението на ОСГК на ВС новата покупка е новонастъпил факт, даващ основание да се постави отново въпроса за разпределението на ползването на терена между всички съсобственици. В процесния случай, обаче правото на реално ползване върху УПИ в кв.по плана на [населено място], както и на избените помещения е било разпределено със съдебна спогодба от 05.11.2008 год. по гр.дело № 106/2008 год. на Панагюрския районен съд, сключена между третия ищец Н. С. В. /праводател на ищците-жалбоподателки/ и ответниците Ф. К. В. и С. К. В.. Второто съществено различие се състои в това, че по процесния казус праводателят на двете жалбоподателки по нотариален акт № 31, т.ІV, рег.№ 5333 от 19.12.2009 год. Н. С. В. е запазил за себе си и за съпругата си В. А. В. безвъзмездно и пожизнено правото на ползване върху продадения имот. С оглед на това, различен е и процесуалноправният въпрос, разрешен от първоинстанционния съд, а именно: дали носителите на т.н. гола собственост върху идеална част от недвижимия имот са легитимирани да предявят иск по чл.32, ал.2 ЗС срещу останалите съсобственици, ако продавачите са си запазили вещното право на ползване.
Липсва противоречие и с решение № 721 от 12.03.1979 год. по гр.дело № 3026/1978 год. на ВС, І г.о., в което е посочено, че не е налице основание за ново разпределение на ползването на съсобствен парцел, различно от това по постигната спогодба, защото освободената от разрушаването на ползваната от ответника сграда площ се включва в площта, която се ползва от ответника. Същото важи и за решение № 676 от 05.04.1976 год. по гр.дело № 290/1976 год. на ВС, І г.о., според което преразпределение на съсобствен парцел по чл.32, ал.2 ЗС е допустимо, ако е настъпило някакво изменение на фактическата обстановка относно начина, по който страните по споразумение са ползвали реално същия парцел.
Що се касае до решенията на Върховния съд, І г.о., на които са посочени само номерата и годината на постановяване, публикувани в „Справочник”, на които жалбоподателите се позовават в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, същите не следва да бъдат коментирани. Жалбоподателите не са представили копия от четирите решения на състави на Върховния съд, а това е било тяхно задължение съгласно т.3 от мотивите на тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по т.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС.
В обобщение, не следва да се допуска касационно обжалване на определението на въззивната инстанция, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 39 от 14.01.2011 год. по в.ч.гр.дело № 985/2010 год. на Пазарджишкия окръжен съд по частна жалба вх.№ 878 от 08.02.2011 год. на Р. Н. В. и С. Н. В. от [населено място].
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/

Scroll to Top