О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
София, 25.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА И.
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.д.№7021/2013 година
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№9570/29.8.2013 г., подадена от адв. Е. Т. – процесуален представител на ищеца В. И. С. от [населено място], против въззивно решение №1326/28.6.2013 г. по гр.д.№1039/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., 7-ми състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №6536/10.10.2012 г. по гр.д.№2681/2008 г. по описа на Софийския градски съд, г.к., І г.о., 4 състав, с което е отхвърлен предявеният от В. И. С. от [населено място] против С. Н. В. от [населено място], иск с правно основание чл.27, във връзка с чл.33, ал.1 ЗЗД, за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, поради крайна нужда.
Въззивната инстанция е приела, че в процесния случай не е налице крайна нужда, която по естеството си представлява необходимост от парични средства за задоволяване на собствени или семейни потребности, или за изпълнение на задължения към трети лица, която нужда не може да бъде задоволена от собственото имущество на продавача или от това на членовете на неговото семейство, като тази нужда трябва да е сериозна и да мотивира продавача да вземе решение за завършване на разпореждането въз основа на нея., т.е. без да е налице такава нужда продавачът не би взел решение за извършване на разпореждането или би сключил договора при други условия, както и че тази нужда трябва да е съществувала към момента на сключването на договора. Изложени са съображения, че задължение да установи съществуването на крайна нужда и връзката му с извършеното разпореждане има ищецът. Въз основа на събраните поделото доказателства, включително и свидетелските показания, съдът е стигнал до краен извод, че към момента на извършване на оспорваната покупко-продажба ищецът не се намирал в състояние на крайна нужда.
В изложението на касационния жалбоподател по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че налице е предпоставката за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Сочи се, че съществен за изхода от спора е въпроса “Налице ли е било състоянието на крайна нужда към момента на извършване на процесната разпоредителна сделка и по-конкретно, с какви доказателствени средства последната може и следва да бъде установена ?”. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация С. Н. В., посредством процесуалния си представител – адв. Г., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Първият от поставените въпроси е фактически, а не правен, и отговорът по него е в зависимост от ангажираните по делото доказателства, т.е. отговор може да бъде даден с оглед наведените в касационната жалба оплаквания, което обаче следва да бъдат разгледано едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1326/28.6.2013 г. по гр.д.№1039/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., 7-ми състав, по касационна жалба, вх.№9570/29.8.2013 г., подадена от адв. Е. Т. – процесуален представител на ищеца В. И. С. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: