О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№278
София, 04.11.2008 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и осма година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 197 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от „П. ф. к. „Черноморец“А. срещу определението от 25.04.2008 год. по ч.т.д. № 93/2008 год. на Бургаския апелативен съд с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определението от 12.03.2008 год. по т.д. № 221/2006 год. на Бургаския окръжен съд. С това определение БОС в качеството си на съд по несъстоятелността на „ПФК“Черноморец“А. е оставил без уважение искането на длъжника за прекратяване на производството по несъстоятелност на основание чл.740 ал.2 ТЗ, поради постигнато споразумение между него и кредитора „Понс Х. ;АД.
Частната касационна жалба депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК.
Представено е изложение по смисъла на чл.284 ал.3 т.1 ГПК вр.чл.274 ал.3 ГПК. В него се поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречие в практиката на съдилищата в производствата по несъстоятелност.
Настоящият съдебен състав счита, че действително е налице неяснота по отношение практиката на съдилищата по прилагането на чл.740 ТЗ, поради което касационно обжалване ще следва да бъде допуснато.
Становището на настоящата инстанция по същността на конкретния спор и основателността на жалбата произтича от следното:
Няма спор, а и данните по делото сочат, че „ПФК Ч. ;А. е в производство по несъстоятелност. Постановено е и е влязло в сила решение по чл.630 ал.1 ТЗ и производството е във фазата по чл.688 и сл. ТЗ – предявяване на вземанията на кредиторите. Длъжникът е сезирал съда по несъстоятелност с искане за прекратяване на производството, поради постигнато с кредитора „Понс Х. ;А. споразумение, квалифицирано като такова по чл.740 ТЗ. Позовавайки се на обстоятелството, че страни по споразумението би следвало да бъдат всички кредитори с приети вземания, а производството по конституирането им като такива не е приключило, Бургаският окръжен съд с определението си от 12.03.2008 год. е оставил без уважение молбата за прекратяване, като преждевременна. Сезиран с частната жалба на „ПФК Ч. ;А. , Бургаският апелативен съд я е оставил без уважение.
Становището на настоящия състав е, че определението на БАС е недопустимо.
Преди всичко, чл.740 ал.1 предвижда, че страни по споразумението са длъжникът и всички кредитори с приети вземания, като практиката на ВКС относно кръга на лицата, които следва да бъдат страни по споразумението е категорична и непротиворечива. Т.е., независимо от използваното от закона посочване, че споразумение може да бъде сключено „във всяко положение на производството по несъстоятелност“, очевидно е, че то касае всяко положение след приключване на процедурата по приемане на вземанията на кредиторите. Ще следва да се отбележи и това, че иницииралият производството кредитор (молител по чл.625 ТЗ) може и да не предяви вземането си по реда и в сроковете предвидени в закона или предявеното му вземане да не бъде прието. В този случай то не би могъл да бъде страна по договора/споразумението по чл.740 ТЗ.
Неправилно в диспозитива на определението си БОС е посочил, че то е обжалваемо, въпреки, че не е преграждащо и обжалваемостта на такова определение не е предвидена нито в ГПК, нито в ТЗ. Т.е. обжалваемостта му не произтича от никоя от хипотезите на чл.274 ал.1 ГПК (анал.чл.213 ГПК-1952). Вместо да констатира недопустимостта на частната въззивна жалба и да я остави без разглеждане, Бургаският апелативен съд се е произнесъл по нея.
Обжалваемостта на актовете в производството по несъстоятелност е регламентирана в разпоредбите на чл.613а ТЗ. По отношение на приключването на производството със споразумение, законът изрично е предвидил постановяването на решение – чл.740 ал.2 ТЗ. Т.е. изброяването в ал.1 на чл.613а касае решението по чл.740 ал.2 ТЗ, а такова в случая не е постановено.
В правомощията на съда по несъстоятелност е да утвърди или не представено споразумение по чл.740 ТЗ, като и в двата случая той се произнася с решение. В зависимост от стадия в който се намира производството, хипотетично възможно е, решението по чл.740 ТЗ да съставлява елемент от друго решение в несъстоятелността. Например: Ако производството е във фазата по оздравяване, твърди се постигнато споразумение и същевременно е предложен оздравителен план, съдът би могъл с едно и също решение да откаже да утвърди споразумението и да утвърди оздравителен план или да откаже да утвърди плана. В този случай произнасянето по чл.740 ал.2 ТЗ би могло да бъде елемент от решението по чл.707 ТЗ. Възможно е произнасянето да бъде и елемент от решение по чл.711 вр.чл.710 ТЗ, ако предложеното споразумение предхожда тази фаза.
Съдебният състав счита, че в конкретния случай определението на БОС не е недопустимо. Както бе посочено по-горе, то би било недопустимо, ако съдът с определение вместо с решение би отказал да утвърди споразумение между всички кредитори в несъстоятелността. Представеното по делото споразумение от 04.02.2007 год. нито съдържа характеристиките на договор по чл.740 ал.1 ТЗ, нито е квалифицирано като такова. В него изрично е отразено, че то е изготвено за да бъде депозирано по т.д. № 679/2007 год. по ВКС ІІ т.о. насрочено за 12.02.2008 год. Белези на договор по чл.740 ал1 ТЗ не съдържа и т.нар. „Договор към извънсъдебно споразумение от 04.02.2008 год.“, който е сключен между същите страни и за същото задължение, като е безспорно, че се касае за съглашение между длъжника и само един от кредиторите за който дори няма данни дали е с предявено и прието вземане и при неприключила процедурата по чл.688 и сл. ТЗ.
Като се е произнесъл по същество по частна жалба срещу необжалваемо определение, Бургаският апелативен съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а делото – върнато на съда по несъстоятелност за продължаване на производството.
Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА определението от 25.04.2008 год. по ч.т.д. № 93/2008 год. на Бургаския апелативен съд, като прекратява въззивното производство по частната жалба на „ПФК Ч. ;АД.
ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за продължаване на производството по несъстоятелност.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.