4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№278
София28.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 862/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. Р., ограничено запретен, действащ със съгласието на попечителя си А. С. Р., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 415 от 11.05.2010 г. по гр.д.№ 4/2010 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, седми състав, с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-1 състав от 2.10.2009 г. по гр.д.№ 2765/2007 г. за отхвърляне на предявените срещу Н. И. И. искове: главен иск с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД досежно три броя записи на заповед – от 05.10.2004 г. за сумата 48 000 лв.; от 13.09.2004 г. за сумата 35 000 евро и от 04.01.2005 г. за сумата 20 000 лева и евентуален иск с правно основание чл.27, вр. с чл.29 ЗЗД досежно същите записи на заповед.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост, с искане за отмяната му. Застъпена е тезата, че поемането на гражданскоправни задължения с дълготрайни последици по процесните записи на заповед, съставляват непривични за житейската практика на касатора ситуации, поради което следва да попаднат в специфичните хипотези/според съдебно-прихиатричната експертиза/, при които следва да се приеме, че С. Р. не е могъл да ръководи действията си. Според касатора, това е достатъчно, за да се приеме за основателен главният иск за унищожаемост поради невъзможност за разбиране или ръководене на действията. Твърди се, че решаващият състав не е съобразил определящите фактически обстоятелства за спора, а е тълкувал стриктно закона и е счел, че липсва психично заболяване на ищеца, в тесния смисъл, което е довело до необоснованост на съдебния акт.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос – за неспособността на физическото лице да съзнава смисъла и значението на извършеното и да ръководи постъпките си съобразно волята си и да защитава интересите си, когато то е поставено в непривични за него ситуации и сложни процедури, които могат да имат значими далечни последици. Твърди се, че по този въпрос липсва съдебна практика, а произнасянето по него е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация Н. И. И. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне, като неоснователни, на предявените евентуално обективно съединени искове за унищожаване на процесните три едностранни сделки – записи на заповед от 05.10.2004 г., от 13.09.2004 г. и от 04.01.2005 г., въззивният съд, след цялостна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото е приел, че констатираните болестни смущения на ищеца, изразяващи се в болестно разстройство на личността и генерализирана и мозъчна атеросклероза с водещ локален психоорганичен синдром, нямат психотично качество и затова през 2004-2005 г. не са го лишавали от психичната годност да съзнава смисъла и значението на извършеното, да ръководи действията и постъпките си съобразно своята воля и да защитава интересите си, а елементите от фактическия състав на измамата по чл.29 ЗЗД са счетени за недоказани. Решаващият състав, в изпълнение на задълженията си като съд по съществото на спора, е обсъдил всички писмени и гласни доказателства, както и съдебно-психиатричната експертиза, която е относима към главния иск с правно основание чл.31 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че не e налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос, свързан с конкретното приложение на основанието за унищожаване на процесните едностранни сделки поради невъзможност за разбиране или ръководене на действията на издателя на процесните ценните книги, безспорно е значим за формиране решаващата воля на съда по предмета на делото по главния иск. Съгласно задължителните указания, дадени в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, допускането до касация, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК е обусловено от наличието на разрешен от въззивната инстанция правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – когато по този въпрос липсва съдебна практика и се касае за неясни правни норми, които се нуждаят от тълкуване, или когато се налага промяна на създадена, в резултат на неточно тълкуване на съответна законова норма, съдебна практика или необходимост от нейното осъвременяване. По въпросите, свързани с неспособността да се разбират или ръководят действията по смисъла на чл.31, ал.1 ЗЗД, включително и хипотези, при които след извършването на съответни правни действия лицето е поставено под запрещение/пълно или ограничено/ съществува трайно установена практика на Върховния касационен съд и липсва основание за промяната й или за нейното осъвременяване. Що се касае до аргументите на касатора, свързани с възприемане на психиатричната експертиза, която е установила психичната годност на С. Р. да съзнава смисъла и значението на извършеното и да ръководи постъпките си съобразно волята си и да защитава своите интереси, те не могат да се преценяват в стадия по селектиране на касационните жалби. Тези доводи са относими към твърдяната в жалбата неправилност на въззивното решение, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, които не се припокриват с основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от цитираното по-горе Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 415 от 11.05.2010 г. по гр.д.№ 4/2010 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, седми състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: