6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№278
С..19.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 970/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на: Н. К., гражданин на Обединено Кралство Великобритания и С. И. и [фирма], [населено място] с ЕИК[ЕИК], чрез процесуалните им пълномощници, срещу решение № 202 от 26.11.2010 г. по в.т.д.№ 211/2010 г. на Апелативен съд – В. и на [фирма] срещу допълнителното решение № 14/24.01.2011 г. по същото дело.
К. Н. К. обжалва въззивното решение в частта, с която е обезсилено решението на Варненския окръжен съд по т.д.№ 1004/2009 г. и е прекратено производството по делото в частта, с която Н. К. е предявил иск по чл.74 ТЗ за отмяна на взетите решения на проведеното на 27.07.2009 г. второ по ред общо събрание за преименуване на [фирма] в Е.; промяна в управлението и представителството на дружеството и приемане на учредителен акт. Въведени са оплаквания за недопустимост и неправилност на решението, с искане за отмяната му.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани процесуалноправен и материалноправен въпроси, свързани с активната процесуална легитимация на изключения съдружник да иска отмяна на последващи изключването му решения на общото събрание на съдружниците и с действието на решението за изключване на съдружника. Този касатор се позовава на т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, като са представени следните решения на ВКС, Търговска колегия: решение № 812/05.01.2007 г., решение № 492/24.05.2005 г. и решение № 606/22.06.2007 г. По материалноправният въпрос, свързан с приложимостта на чл.140, ал.4 ТЗ са изложени подробни правни съображения, вкл. и чрез позоваване на становище в доктрината.
К. [фирма] обжалва основното въззивно решение в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за отмяна на решенията на О., обективирани в протокол от 27.07.2009 г., с които Н. К. е изключен като съдружник от [фирма] за действия против интересите на дружеството на основание чл.126, ал.3, т.3 ТЗ и за поемане на дяловете му от съдружника А. М. по номиналната им стойност в размер на 2 500 лева. Същият касатор атакува и допълнителното решение, с което е оставено без уважение искането на дружеството по чл.250 ГПК за допълване на основното решение с отхвърлителен диспозитив по главен и евентуален иск по чл.74 ТЗ относно взето на 10.07.2009 г. решение на О., както и искането по чл.248 ГПК. Оплакванията в първата касационна жалба са за недопустимост на въззивното решение, евентуално за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяната му. Доводите във втората касационна жалба касаят правилността на допълнителното решение.
В изложението към основната касационна жалба се твърди недопустимо произнасяне на въззивната инстанция по непредявен иск, с позоваване на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, на решение № 641/22.02.2010 г., І т.о., както и на решение № 26 от 19.02010 г., ІІ г.о. на ВКС. Формулирани са процесуалноправни въпроси относно наличието на доклад по делото и относно задължението на съда да мотивира решението, както и материалноправни въпроси, свързани с възможността за съда за преценка и квалифициране на вменените на съдружника нарушения като действия против интересите на дружеството и доколко конкретните действия могат да се квалифицират като „управленчески решения”. По тези въпроси касаторът се позовава на приложени решения на ВКС, вкл. и на постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК.
По жалбата срещу допълнителното решение се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по процесуалноправни въпроси, свързани със задължението на въззивния съд да се произнесе по оплакванията на въззивника за липса на произнасяне от първата инстанция по част от исковете и за отговорността за разноски във връзка с предявените искове.
Ответниците по съответните касационни жалби са оспорили исканията за допускане на касационно обжалване, като са заявени становища и по правилността на основното и допълнително решения.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадена са от надлежни страни срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове, в рамките на преклузивните срокове по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение за уважаване на предявения иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на ОС от 27.07.2009 г. за изключване на съдружника Н.К. въззивният съдебен състав е изложил съображения, че част от посочените в предупреждението по чл.126, ал.3 ТЗ действия против интересите на дружеството – отдаването под наем на недвижими имоти, взаимодействието със строителя по сключени от дружеството договори, разпореждането с банкови сметки на дружеството, продажбата на собствени на дружеството недвижими имоти и строителството в тях, са решения на Н.К., в качеството му на управител, а не на съдружник, а визираните нарушения за изтрита кореспонденция от е-mail, съдържаща данни за стопанската дейност на дружеството и за отпуснат заем от съдружника на дружеството, без решение на О., са счетени за недоказани. По отношение решението за поемане дела на изключения съдружник от оставащия съдружник А.М., макар и то да е последица от решението за изключването на съдружника Н.К., въззивният съд е направил извод за процесуална незаконосъобразност поради невключването му в дневния ред за О..
По иска за отмяна на взетите решения на проведеното на същата дата – 27.07.2009 г. второ по ред общо събрание решаващият състав на Апелативен съд – В. е изложил съображения за липса на процесуалноправна легитимация на ищеца поради липса на качеството на съдружник към момента на провеждане на това общо събрание и с оглед незабавното действие на решението за изключване на съдружника във вътрешните отношения между съдружниците и дружеството. В тази връзка са изложени фактически изводи, след конкретна преценка на относимия към този иск доказателствен материал по делото, както и правни изводи по приложението на чл.140, ал.4 ТЗ.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение приема, че касационно обжалване не следва да се допуска.
По касационната жалба на Н. К.:
Като неоснователни следва да се преценят доводите за вероятна недопустимост на решението в прекратителната му част, тъй като в отговора по чл.367 ГПК липсват твърдения за наличие на последователни решения на едно и също общо събрание на съдружниците на [фирма], проведено на 27.07.2009 г. Напротив, въведени са твърдения за липса на необходимост от спазване на процедурата по свикване и провеждане на ОС от 13.00 часа, предвид съгласието на единствения съдружник А.М. за провеждането му и съответно за привеждане на дружеството в съответствие с изискванията за еднолично дружество. По въпроса, касаещ процесуалната легитимация на изключения съдружник да атакува последващи решения на О., който в случая е поставен в зависимост от незабавното действие на решението за изключване на съдружника във вътрешните отношения между съдружниците и дружеството, макар и обуславящ изхода на делото в обжалваната от Н.К. част, не може да се счете за доказано допълнителното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Дори и да е съществувала противоречива съдебна практика по тези въпроси, тя следва да се счете за предоляна предвид постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС, Търговска колегия, имащи задължителен характер съгласно т.2 ТР № 1/19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС,/ така, напр. решение № 690 от 03.12.2008 г., ІІ т.о., решение № 128 от 19.11.2009 г., І т.о. и др./ в съответствие с които е атакуваното въззивно решение. С оглед на цитираната практика на ВКС е неприложимо алтернативното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По касационните жалби на [фирма]:
Настоящият съдебен състав не възприема твърденията за вероятна недопустимост на въззивното решение в обжалваната част, предвид очертания с исковата молба предмет на делото. Видно от обстоятелствената част на исковата молба е, че конститутивното право на Н.К. да иска отмяна на решението на О. за изключването му, е основано и на твърдения, че посочените в предупреждението за изключване и в протокола от О. действия не съставляват основания за изключването му като съдружник по чл.126, ал.3, т.3 ТЗ, а те касаят действията му като управител на дружеството. Едновременно с това, ищецът въобще е отрекъл и твърденията за осъществени действия срещу интересите на дружеството. Предвид решаващите мотиви на въззивната инстанция, не може да се направи извод за вероятно несъответствие между предмета на делото, очертан от основанията и петитума на иска по чл.74 ТЗ по отношение на първото по ред О. от 27.07.2009 г. и предмета на обжалваното решение.
Поставените процесуалноправни въпроси, свързани с порочни процесуални действия на първата инстанция по доклада по делото и отстраняването им при въззивното разглеждане на спора, както и със задължението на решаващия съд за мотивиране на фактическите и правни изводи по спорното материално право, както и въпросите, свързани с квалификацията на част от вменените на съдружника Н.К. нарушения като управленчески решения, са основани на твърдяна от този касатор неправилност на въззивния съдебен акт. Правилността на извършените от въззивния съд процесуални действия по разпределението на доказателствената тежест в процеса и по отстраняване на допуснати от първата инстанция съществени нарушения на съдопроизводствени правила не може да се преценява в стадия по селекция на касационните жалби, а от друга страна липсват данни за допуснато нарушение по чл.235 ГПК и съответно за отклонение от задължителната за съдилищата практика по приложението на тази разпоредба. Също така, в рамките на производството по чл.288, вр. с чл.280, ал.1 ГПК е недопустимо да се проверява законосъобразността на фактическите и правни изводи на съда, включително и по квалификацията на посочените в атакуваното решение на О. действия на съдружника и дали те съставляват управленчески решения, взети в качеството му на законен представител и управител на дружеството. Законодателят е направил ясно разграничение между основанията, обосноваващи приложното поле на касационното обжалване, от основанията по чл.281, т.3 ГПК, водещи до неправилност на обжалвания съдебен акт. Процесуално недопустимо е тяхното отъждествяване, в какъвто смисъл са и задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд.
Процесуалноправните въпроси, поставени от дружеството – касатор в изложението към касационната жалба срещу допълнителното решение, макар и да са значими за изхода на делото по молбата с правно основание чл.248 и чл.250 ГПК, не може да се приеме за доказано релевираното основание за достъп до касация. В случая е налице само бланкетно позоваване на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а именно, че произнасянето по въпросите е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, което е достатъчно за отхвърляне на искането за достъп до касация. Независимо от това, посочената допълнителна предпоставка не е налице. Нито в правната теория, нито в съдебната практика съществува спор по обхвата на правораздавателната дейност на въззивната инстанция и относно недопустимостта тя да се произнася извън предмета на първоинстанционното решение, след като не е проведено производство по допълването му. Що се касае до отговорността за разноски, то в чл.78 ГПК ясно са очертани хипотезите, при които ответникът има право на разноски, поради което не се налага тълкуването им, а от друга страна, процесуалните норми не могат да бъдат тълкувани разширително.
С оглед изхода на делото, разноски за настоящото производство не следва да се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 202 от 26.11.2010 г. и на допълнителното решение № 14/24.01.2011 г., постановени по в.т.д.№ 211/2010 г. от Апелативен съд – В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: