2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
Гр.София, 20.05.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 1039 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Н. Г., [населено място] срещу определение № 223/23.01.15г., постановено по ч.гр.д.№ 3370/14г. от Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на определение № 3237/20.11.14г. по ч.гр.д.№ 3370/14г. в частта за разноските, с която на Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частните земеделски стопани – М. Инвест” са присъдени разноски в размер на 180 лв.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че произнасяне по искането за присъждане на разноски се дължи за всяка инстанция, ангажирана с разглеждането на спора съгласно чл.81 ГПК.
Определението е правилно.
Пловдивският окръжен съд е бил сезиран с частна жалба срещу определение от 01.10.14г. на Пловдивския районен съд за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. С определение № 3237/20.11.14г. въззивният съд е потвърдил определението за спиране и е присъдил разноски на ответника само за производството по обжалване на първоинстанционното определение.
Съгласно чл.81 ГПК съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. С потвърждаване на първоинстанционно определение приключва производството по въззивното му обжалване, поради което въззивният съд следва да се произнесе при направено искане за присъждане на разноски. В т.5 на ТР № 6/12г. на ОСГТК на ВКС е разгледана друга хипотеза – за разноските, направени за обезпечаване на иска, и даденото разрешение е неприложимо в случая. В цитираното от частния жалбоподател определение № 3354/04.11.13г. по ч.гр.д.№ 3267/13г. на Варненския окръжен съд не са присъдени разноски, но обжалваното определение е отменено и делото е върнато на първоинстанционния съд.
По настоящото дело повдигнатият спор относно наличието на предпоставките за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е разрешен във въззивната инстанция, поради което съдът правилно се е произнесъл по искането на ответника за присъждане на разноски за частното производство.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 223/23.01.15г., постановено по ч.гр.д.№ 3370/14г. от Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.