О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
София, 08.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми март през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1277 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на О. П. , представлявана от кмета на общината Н. З. , чрез процесуалния й представител юрисконсулт Я. Н. , против въззивното решение № 354 от 8 юни 2009 г., постановено по в.гр.д. № 354 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2009 г., в частта му, с която е отменено решение № 389 от 22 януари 2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. П. за 2008 г. и вместо него касаторът е осъден да заплати на З. В. Г. от гр. П. още 2000 лева, представляващи разликата над присъдените от районния съд 3000 лева обезщетение за неимуществени вреди, резултат от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на непозволеното увреждане.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, защото не било доказано безспорно, че нараняването е станало по вина на касатора и именно в процесната дупка; ако препятствието е било на място няколко дена, то ищцата е следвало да го забележи; липсват данни за оставени необезопасени ями или необозначени участъци от тротоара на улицата, поради което няма основание за ангажиране отговорността на касатора; сумата освен това е и прекомерно завишена, защото не е налице травма, чиято тежест надвишава обичайната тежест на травми от този вид, а влияние в случая има възрастта на пострадалата и съпътстващите й заболявания. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК във връзка с необходимостта от уеднаквяване на практиката на съдилищата с оглед точното прилагане на разпоредбите, уреждащи обезщетяването за претърпени неимуществени вреди. В касационната жалба се сочи и решение на окръжен съд по дело от наказателен характер, както и решение на състав на ВКС.
Ответницата З. В. Г. от гр. П., чрез процесуалния й представител адв. Д, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква, че е налице трайно утвърдена практика на съдилищата по поставения въпрос; сочат се и доводи за неоснователността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че счупването на глезенната става на ищцата и последвалите го болки и страдания са настъпили именно поради пропадането в дупка в тротоара, изкопана с цел да бъде поставена в нея табела с разписание на автобусите; доказателствата по делото в съвкупност сочат, че дупката е изкопана именно от работници и служители на касатора върху общинска собственост; и към датата на съдебното заседание ищцата има затруднения при движението, като увреждането е обуславяло по-трудно лечение, което, заедно с възрастта и съпътстващите заболявания, е довело до трудности в рехабилитационния процес, неговата продължителност и необходимостта метални остеосинтезни средства да се извадят от ставата; медицинската прогноза за развитието на състоянието на пострадалата е неблагоприятна.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Макар формално да е посочено основанието за допускане до касационен контрол по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, посочената съдебна практика обосновава и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК. Разрешаването на поставения от касатора въпрос, сторено от въззивния съд, не може да се възприеме като противоречиво с цитираната съдебна практика. Посоченото решение по наказателно дело не обосновава противоречива практика, защото не дава разрешение по гражданскоправен спор. Решение от 4 октомври 2007 г. на ВКС по гр. д. № 1182 по описа на IV ГО за 2006 г. само сочи, че обезщетението следва да присъдено в справедлив размер и да е адекватно на претърпените вреди, което е постоянно възприеманото от съдилищата разбиране при определянето на размера на обезщетението във връзка с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Касационният съд намира, че не е налице и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК за допускането на касационното разглеждане на спора по поставения въпрос. Справедливостта, макар да е морално-етична категория, за нуждите на съдопроизводството следва да бъде основана на и съобразена с конкретни, имащи значение за отделния случай, обстоятелства. Справедливостта налага претърпелият вредата да бъде възмезден за нея, като на обезщетяване подлежат не само физически изстраданите болки, но и такива, които се търпят в духовната и интелектуална сфера на индивида. Както ВКС многократно е имал случай да отбележи, осъждането на причинителя на вредата само по себе си представлява овъзмездяване на претъпрелия вредата, но болките и страданията за различните индивиди при различни обстоятелства, са различни. При присъждането на обезщетение за неимуществени вреди множество обстоятелства се оценяват от съда, като тези обстоятелства почти никога не могат да бъдат идентични с друг разглеждан случай. По изложените съображения обезщетенията за неимуществени вреди не могат да се сложат в абсолютни граници, тъй като по този начин не би се посрещнало изискването за определяне на обезщетението по справедливост. Затова и искането на касатора за разглеждането на спора с оглед уеднаквяване на съдебната практика за точното прилагане на разпоредбите, уреждащи обезщетяването за претърпени неимуществени вреди, не може да се приеме като основание за допускане на решението до касационен контрол.
Ответната страна не прави искане за заплащане на разноски на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 354 от 8 юни 2009 г., постановено по в.гр.д. № 354 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: