О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
София, 17.05. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1058/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. П. в качеството на Е. „Л” със седалище в гр. Р. против решение № 63 от 10.08.2009 г. по в. гр. д. № 358/2009 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Русенски окръжен съд решение № 20/02.04.2009 г. по т. д. № 154/2008 г. и са присъдени разноски в полза на въззиваемата страна „Б” ООД в размер на 700 лв. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени като неоснователни предявените от Е. „Л” против „Б” ООД обективно съединени искове, квалифицирани по чл.75, ал.2 от ТЗ, за прогласяване нищожността на приетите от Общото събрание на ответното дружество решения по протоколи от 19.05.2008 г. и 04.07.2008 г. и иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване, че в качеството на възстановен съдружник ищецът притежава права върху половината дялове от капитала на „Б” ООД.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се прави искане за неговата отмяна и за уважаване на предявените искове. Основните доводи са, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.75, ал.2 от ТЗ в резултат на необоснования извод за липса на идентичност в съдържанието на атакуваните като нищожни решения на общото събрание и предходното решение за изключване на касатора като съдружник в ответното дружество, отменено с влязло в сила съдебно решение.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с позоваване на основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по значими за изхода на делото материалноправни въпроси, по които липсва утвърдена константна съдебна практика и „представляват интерес за търговската и за съдебната практика”, а именно : Задължително ли е за дружеството влязлото в сила съдебно решение, с което по реда на чл.74, ал.1 от ТЗ е отменено решение на общото събрание за изключване на съдружник, при провеждане на последващо общо събрание; Представляват ли „действия в противоречие със съдебното решение” и „действия на повторно изключване на ищеца – съдружник” решенията на Общото събрание от 19.05.2008 г. и 04.07.2008 г.; Нищожни ли са посочените решения на визираното в чл.75, ал.2 от ТЗ основание. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК не се съдържа аргументация за приложното поле на касационното обжалване по отношение на частта от въззивното решение, която касае произнасянето по иска за установяване на права върху дружествени дялове.
Ответникът по касационната жалба „Б” ООД със седалище в гр. Р. не изразява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са отхвърлени като неоснователни предявените при условията на обективно съединяване от Е. „Л” против „Б” ООД искове по чл.75, ал.2 от ТЗ за прогласяване нищожност на решения на общото събрание на ответното дружество от 19.05.2008 г. и 04.07.2008 г., съединени с иск по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване права на ищеца върху 50 % от дяловете в капитала на дружеството. Исковете са основани на твърдения, че с влязло в сила съдебно решение от 06.06.2008 г. по т. д. № 43/2006 г. на Русенски окръжен съд е отменено решение на Общото събрание, с което ищецът е изключен като съдружник с 50 % от дяловете в капитала на „Б” ООД; че след влизане в сила на съдебното решение в Търговския регистър са вписани решения на Общото събрание по протокол от 19.05.2008 г. /за който е поддържано, че е антидатиран и е с достоверна дата 04.07.2008 г./ – за увеличаване на капитала и за приемане на нови четирима съдружници, и по протокол от 04.07.2008 г. – за отмяна на действащия и за приемане на нов учредителен акт, за избор на нов управител и за овластяване на един от съдружниците да сключи договор за възлагане на управление с новоизбрания управител; че посочените решения на Общото събрание противоречат на влязлото в сила съдебното решение по т. д. № 43/2006 г., което не е зачетено от ответника, и са нищожни на основание чл.75, ал.2 от ТЗ. Решаващият аргумент, с който двете съдебни инстанции са мотивирали изводите си за неоснователност на исковете, е липсата на идентичност между предмета на отмененото по съдебен ред решение на Общото събрание за изключване на ищеца като съдружник и предмета на последващите решения, атакувани като нищожни на основание чл.75, ал.2 от ТЗ. Въззивният съд е изложил съображения, че нищожността по чл.75, ал.2 от ТЗ предпоставя противоречие между решения на общото събрание, касаещи един и същ въпрос и произнесени при еднаква фактическа обстановка. Решаващата инстанция не е отрекла задължителната сила на постановеното решение по т. д. № 43/2006 г. на Русенски окръжен съд, но е приела, че доколкото отмененото със съдебния акт решение на Общото събрание третира въпроса за изключване на ищеца като съдружник в ответното дружество, предметът му се различава съществено от премета на взетите решения от 19.05.2008 г. и 04.07.2008 г. и последните не са нищожни на основание чл.75, ал.2 от ТЗ.
За да е допустимо касационното обжалване на въззивното решение на поддържаното от касатора основание – чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, решението трябва да съдържа произнасяне по обуславящи изхода на делото материалноправни или процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело по смисъла по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК е този, който е включен в предмета нас спора и е обусловил правните изводи на съда; Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на доказателствата.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване поради отсъствие както на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК, така и на допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, на която се позовава касаторът.
Формулираните в изложението „въпроси” са относими изцяло към правилността на обжалваното въззивно решение, тъй като касаят възприемането на фактическата обстановка по делото и приложението на материалния закон – чл.75 от ТЗ. Преценката на въззивния съд, че атакуваните като нищожни при предпоставките на чл.75, ал.2 вр. с ал.1 от ТЗ решения на Общото събрание на „Б” ООД решения не са идентични по предмет и съдържание с предходното решение, отменено по реда на чл.74 от ТЗ с влязло в сила съдебно решение, поради което не са нищожни на твърдяното от ищеца основание, е резултат от анализ на събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях правно – релевантни факти. Евентуалната необоснованост на тази преценка и неправилните изводи по приложението на разпоредбата на чл.75 от ТЗ биха съставлявали пороци на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК, които подлежат на проверка в производството по чл.290 от ГПК, но не могат да послужат като повод за допускане на решението до касационно обжалване с оглед на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК.
Дори да се приеме, че поставените в изложението въпроси са свързани с формиране на решаващата воля на въззивния съд относно спорния предмет на делото, не е осъществено изискването на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – произнасянето по тях да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона и развитието на правото като единно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за достъп до касационен контрол е налице в случаите, при които разглеждането на значимия за изхода на конкретното дело правен въпрос ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на законите съдебна практика, за осъвременяване на съществуваща съдебна практика или за създаване на нова практика по прилагане на неясни, непълни или противоречиви законови норми. Приложимата към спорното правоотношение разпоредба на чл.75 от ТЗ е ясна, точна и не се нуждае от тълкуване. В ал.1 на чл.75 от ТЗ е предвидено, че указанията на съда по тълкуване на законите, учредителния договор и устава, дадени при отмяна на решенията на общото събрание на търговско дружество, са задължителни за общото събрание при повторно разглеждане от него на същия въпрос, а с ал.2 на чл.75 от ТЗ законът обявява за нищожни действията и решенията на органите на дружеството, извършени в противоречие с влязлото в сила съдебно решение. Характерът на нищожността по чл.75, ал.2 от ТЗ и редът за защита на съдружниците срещу нейните последици са изяснени в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по т. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, чиито указания са задължителни за съдилищата и не са изгубили значението си. По приложението на чл.75 от ТЗ съществува константна практика на Върховния касационен съд, в която последователно и непротиворечиво е застъпвано становището, че нищожни по смисъла на чл.75, ал.2 от ТЗ са само тези решения на общото събрание, които са взети в противоречие с влязло в сила решение на съда по същия въпрос и при същата фактическа обстановка. Решаващият мотив на въззивния съд за отхвърляне на предявените от касатора искове за прогласяване нищожност на решенията на Общото събрание на „Б” ООД от 19.05.2008 г. и 04.07.2008 г. е този, че решенията са взети при фактическа обстановка и по въпроси, различаващи се напълно от тези на предходното общо събрание, чиито решения са отменени с влязлото в сила съдебно решение по т. д. № 43/2006 г. Произнасянето на съда по обуславящите изхода на делото правни въпроси – за задължителната сила на съдебното решение и за предпоставките за нищожност на решенията на Общото събрание, взети след неговото постановяване, съответства изцяло както на задължителната, така и на константната практика на Върховния касационен съд по приложението на нормата на чл.75 от ТЗ. При тези обстоятелства касационното обжалване на въззивното решение не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото – изискване, с което процесуалният закон обвързва достъпа до касационен контрол в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Предвид изложените съображения и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 63 от 10.08.2009 г., постановено по в. гр. д. № 358/2009 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :