1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е„
№ 279
гр.София, 13.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева частно гр.дело № 1043/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Е. Д. М. против определение от 01.02.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 209/2018 г. от въззивния Софийски апелативен съд.
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе по частната жалба, установи следното:
Първостепенният Софийски градски съд по гр.д. № 11336/2017 г. е прекратил производството по иска на Е. Д. М. по чл. 2б ЗОДОВ, предявен против Специализирания наказателен съд, поради това, че не е предявен против надлежния процесуален субституент на държавата, защото съдът е легитимиран да представлява държавата само в само в хипотезите на чл. 2, ал. 1, т 4 и т. 5 ЗОДОВ съгласно ТР 5/2015 г. на ОСГК на ВКС.
Ищецът е подал частна жалба, образувана в ч.гр.д. № 209/2018 г. на САС. Поискал е от въззивния съд предоставяне на правна помощ по чл. 95 ГПК, като се е позовал на чл. 47 от Х. на основните права на ЕС. Сезираният съд отказал с обжалваното определение с мотив, че не му е отказан реално достъп до правосъдие, за осигуряване на която да е необходима исканата правна помощ, поради което такава му е отказана, на основание цитираната Харта.
Обжалваният съдебен акт е неправилен.
Съдът сам квалифицира исканията на страните и се произнася по тях, прилагайки точно относимите правни норми.
Съгласно чл. 94 ГПК правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита. Освен липсата на средства и имущество у молителя, за да заплати възнаграждение на адвокат за процесуално представителство по делото, предоставянето на правна помощ следва да бъде съобразено с реалната полза за кандидатстващото лице съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗПрП, а такава е налице не само в случаи, че “е отказан реален достъп до правосъдие“. По настоящото дело искането по чл. 95 ГПК е допустимо, направено е по висящо, допустимо образувано, въззивно гражданско дело и за молителят има интерес да промени резултата на постановеното от първостепенния съд резултат. Другите предпоставки по чл. 24, ал. 1 ЗПрП са още претенцията (в случая частната жалба, съответно исковата молба) да не е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима, каквато преценка апелативният съд не е направил, а и тя изисква точно квалифициране на иска, предявен от ищеца, а относно допустимостта още – съобразяване кой е процесуалният субституент на държавата по него и преценка дали ищецът точно го е посочил, а ако – не, какви са дължимите от съда процесуални действия.
В заключение, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на апелативния съд за произнасяне по молбата, подадена от Е. М. по чл. 95 ГПК, след преценка на обстоятелствата по чл. 24, ал. 1 ЗПрП.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 01.02.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 209/2018 г. от въззивния Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на въззивния съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: