О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
София, 27.03.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3533 по описа за 2017 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. Р. К., чрез адв. Д. С. Д. от АК – В., срещу въззивно решение № 1088/11.05.2017 г., постановено от Софийски апелативен съд по гр.д. № 6277/2016 г.
Излага касационни доводи за неправилност. Иска отмяна на въззивното решение и уважаване на иска, както и присъждане на съдебноделоводни разноски за делото.
Насрещната страна Ю. Б. Н. не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Апелативният съд, като отменил решението на първостепенния Софийски градски съд, е отхвърлил иска на И. Р. К. против Ю. Б. Н. за връщане на сумата от 33 000 лв., дадена му по договор за заем от 12.04.2014 г.
За да постанови този резултат, съдът установил, че ищецът К. превел на 12.02.2014 г. по банкова сметка на ответника Ю. Н. с основание „договор за паричен заем“.
Съдът намерил, че по делото няма доказателства за волеизявление на ответника Н. да сключи договор за заем с ищеца; изтеглянето на преведената му сума не съставлява такова доказателство, а свидетелят Р. К., баща на ищеца, е посочил, че последният не е познавал ответника Н.. Според съда последният е провел успешно насрещно доказване на правоотричащото си възражение, че преведената сума е по договор за заем с Н. В., което създава вероятност за несъществуване на договор, сключен с ответника. Следва заключение, че е налице сключен договор за заем от 12.02.2014 г. между ищеца И. К. и третото лице Н. К., като същата е направила изявление в писмена форма, че е получила от ответника Н. сума от 33 000 лв., преведена й на 12.02.2014 г. от ищеца И. К. по договор за заем.
Касторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (редакцията преди изм. ДВ бр. 86/2017 г.)
Повдигнат е въпросът – при изразено оспорване на достоверността на представен частен документ, следва ли да се вземат предвид всички обстоятелства по делото, за да се формира правилно вътрешно убеждение относно неговата материална доказателствена сила.
Не се установява поддържаното противоречие с решение № 136/14.05.2015 г. по гр.д. № 6554/2014 г. на ВКС IV г.о., решение № 81/09.06.2017 г. по гр.д. № 2631/2016 г. на ВКС, III г.о., решение № 94/02.03.2012 г. по т.д. № 133/2010 г. на II т.о.
Въззивният съд е приел, че разписката е частен свидетелстващ документ и не се ползва с обвързваща го материална доказателствена сила. Посочил е, че документът се ползва само с формална доказателствена сила. Като е обсъдил поведението на страните по делото, изявленията им, събраните писмени и гласни доказателства е приел за установено, че между ищеца и Н. К. е сключен договор за заем за сумата от 33 000 лв., преведена й на 12.02.2014 г.. Въз основа на това заключение и данните по делото, съобразно последиците от разпределението на доказтелствената тежест в процеса, съдът е приел, че не е установено по пътя на пълно главно доказване, че исковата сума е дадена от ищеца в заем на ответника – превода на сумата и тегленето й създава вероятност за това, но успешното насрещно доказване разколебава в изводите, че отношенията между насрещните страни са такива, каквито се твърдят в исковата молба.
Въззивният съд, при изграждане на своите фактически изводи е обсъдил всички съществуващи по делото данни, по правилата на чл. 154 ГПК, а не по правилата на чл. 193 ГПК.
Вторият поставен въпрос е разновидност на горния – длъжен ли е съдът да обсъди изцяло всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като се поддържа противоречие с Решение № 37/29.03.2012 г. по гр.д. № 241/2011 г. на I г.о. ВКС.
Касаторът, счита, че неправилното разрешение на въззивния съд по поставения въпрос е във връзка с оплакването, че е обсъдил частично показанията на Р. К. и не е взел предвид какво установява.
Съдът намира, че не е осъществена хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивната инстанция е обсъдила всички данни по делото. При преценка на гласните доказателства се е съобразил правилата на чл. 172 ГПК, а всеки релевантен факт е приел за установен, съответно неустановен, при анализ поотделно и в съвкупност събраните доказателства. Съдът не е длъжен да приеме за установен всеки факт, посочен от свидетел.
В заключение, не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1088/11.05.2017 г., постановено от Софийски апелативен съд по гр.д. № 6277/2016 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: