О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
гр. София, 03.07.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4487/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК и е образувано по молба вх. № 3096/02.04.2019 г. на Г. Д. Д., чрез пълномощника адв. М. Г., за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 204 от 20.03.2019 г. в частта за разноските.
В срока за отговор насрещната страна – „Артистико системс“ ЕООД, сочи, че с определението по чл. 288 ГПК не е било допуснато касационно обжалване не само по жалбата на работодателя, но и по тази на молителя. Предвид това, ВКС правилно не се е произнесъл по разноските и те следвало да останат в тежест на всяка една от страните. Релевирано е и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Молбата за допълване на определението в частта за разноските е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Когато съдът е пропуснал да се произнесе по искане за присъждане на разноски с окончателния си акт, по инициатива на страната той го допълва, като присъжда направените и доказани разноски в производството, съобразно изхода на спора. В случая с определение № 204 от 20.03.2019 г., постановено по гр. д. № 4487/2018 г., ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, като е пропуснал да се произнесе по направеното от Г. Д. искане за присъждане на разноски за касационното производство. Към отговора на касационната жалба е приложен договор за правна помощ от 19.10.2018 г., сключен между Г. Д. и Адвокатско дружество „Г. и Карагачлиев“, с който е договорено адвокатско възнаграждение в общ размер на 2928 лв. (1895 лв. – възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба и процесуално представителство; 545 лв. – възнаграждение за изготвяне на насрещна касационна жалба и процесуално представителство; 488 лв. – ДДС). За падеж на плащането е посочена датата 14.11.2018 г., а като начин на плащане – в брой срещу касов бон от ЕКАФП или по банков път по посочена банкова сметка. В самия договор за правна помощ е инкорпорирана и фактура.
Съгласно дадените с т. 1 на ТР № 6-2012-ОСГТК разяснения, разноските за адвокатско възнаграждение се присъждат в полза на правоимащата страна, когато същата установи, че е заплатила възнаграждението, като в договора за правна помощ следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая заплащането на съдебните разноски за адвокатско възнаграждение не е установено с цитирания договор за правна помощ, тъй като в него са предвидени падеж на задължението и два възможни начина за плащане, както и липсват доказателства, удостоверяващи дейсвителното извършване на плащането (касов бон, платежно нареждане, извлечение от банкова сметка и др.).
Предвид изложеното, молбата за допълване на определението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 3096/02.04.2019 г. на Г. Д. Д. за допълване на определение № 204 от 20.03.2019 г., постановено по гр. д. № 4487/2018 г. на ВКС, III Г.О., в частта за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: