О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
София, 31.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №2128/2017 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№17271/24.11.2016 г., подадена от ищеца Г. К. Д. от [населено място], срещу въззивно определение №1752/20.5.2016 год. по ч.т.д. №403/2016 год. по описа на Софийски апелативен съд, т.к. 5 състав, с което е потвърдено определение №24421/09.12.2015 г. по гр.д.№12165/2015 г. по описа на Софийски градски съд, ГК,, I-8, с което е прекратено производството по искове на Г. К. Д. срещу Софийски градски съд и Софийски апелативен съд.
Въззивната инстанция е приела, че предявените субективно съединени искове с правно основание чл.2 ЗОДОВ са недопустими, основавайки се на ТР №5/15.6.2015 г. по тълк.д.№5/2103 г. на ВКС ОСГК и разпоредбата на чл.7 от Конституцията на Република България.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/инкорпорирано в молба, вх.№1257 от26.01.2017 г./, частният касационен жалбоподател твърди, че основанията за допускане на касационно обжалване са по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. Сочи се, че Общото събрание на ВКС не може да вземе решение, което е необжалваемо от една страна, а от друга сам по себе си Върховният съд се освобождава от разглеждането и решаването на такъв тип дела, при които надлежна страна е не кой да е съд в Република България, както и да освобождава от разглеждането и решаването на такъв тип дела всеки съд в Република България с тълкувателно решение, поради което с това тълкувателно решение нарушава закона. Твърди се също така, че преди постановяване на тълкувателното решение практиката по чл.2 и сл. ЗОДОВ е многобройна и все в посока на осъждане на главния субект на процеса и присъждане на съответното обезщетение. По нататък се развиват съображения по съществото на процесуалния спор.
Моли се за отмяна на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че последната е подадена в законния срок. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обаче не съдържа релевантен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е относим към настоящия процесуален спор.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в съдебния му акт. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното определение.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към частната касационната жалба. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай липсва формулирането на въпрос по смисъла на визираната законова разпоредба и съобразно разясненията, дадени с цитираното тълкувателно решение.
Поради това въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №1752/20.5.2016 год. по ч.т.д. №403/2016 год. по описа на Софийски апелативен съд, т.к. 5 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: