5
5
Определение по т. д. № 857/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 857/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№279
С., 19.04.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 857 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпили касационни жалби от Д. Р., М. Р., и Г. Р., чрез процесуалния им пълномощник – адв. Л. Г. и от [фирма],[населено място] срещу въззивно решение № 49/ 14.01.2010 г. по гр. д. № 744/ 2009 г. на С. апелативен съд.
С обжалваното решение е частично отменено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и е постановено друго, с което [фирма] е осъдено да заплати още 80 000 лв. на Д. Р., по 78 000 лв. на Г. и М. В. и още 65 000 лв. на Г. Р., допълнително обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва и разноските, като е оставено в сила първоинстанционното решение в останалата му отхвърлителна част по предявените искове срещу застрахователното дружество до пълните им размери.
Жалбоподателите Д. Р., М. Р. и Г. Р. считат въззивното решение в частта му, с която са отхвърлени исковете до пълните им предявени размери за неправилно, излагайки съображения за това, че размерите на присъдените обезщетения са занижени и не компенсират изцяло неимуществените вреди. Твърдят, че претендираните суми са под нормативно определения лимит по НЗЗ за процесната 2007 г., когато е настъпило ПТП и съответно е последвала смъртта на техния наследодател.
Касационната жалба на [фирма],[населено място] е спрямо частта от въззивното решение, с която са уважени исковите претенции и е присъдено допълнително обезщетение, съобразно посочените им размери, като се твърди, че въззивната инстанция е приложила неправилно материалноправната норма на чл. 52 ЗЗД, както и че решението е необосновано. Моли същото да бъде отменено в обжалваната му част и исковете да бъдат отхвърлени до определените в жалбата размери.
В касационната жалба са изложени подробни съображения в подкрепа на становището, че обезщетението за неимуществени вреди е определено в нарушение на принципа на справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, тъй като не е съобразено с настъпилия вредоносен резултат от настъпилото пътно транспортно произшествие. Излагат се аргументи за претърпените болки и страдания, които според жалбоподателя, не са обезщетени справедливо.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими с оглед тяхната редовност – подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационните жалби, обусловена от тяхната редовност, настоящият състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК.
Касаторите Д. Р., М. Р. и Г. Р. са обосновали допустимост на касационното обжалване с твърдението, че относно въпроса за правилното приложение на принципа за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди, съобразно чл. 52 от ЗЗД, съдилищата произнасят множество противоречиви съдебни актове при едни и същи травматични увреждания, присъждайки в пъти по-ниски, съответно – по-високи обезщетения, което налагало произнасяне на ВКС, защото това било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/. Твърди се, че е налице празнота в нормативната уредба, касаеща определяне размера на застрахователното обезщетение при настъпване на застрахователно събитие по застраховка “Гражданска отговорност” и неотчитане от съдилищата на застрахователния лимит за обезщетение на пострадалите лица.
В изложението към жалбата по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че е налице тенденция за произнасяне от съдилищата на немотивирани и необосновани съдебни актове досежно определените и присъдени размери на обезщетенията за неимуществени вреди, маркирайки ППВС № 4/1968 г. Приложени са решение № 42/30.06.2008 г. на Б. апелативен съд; Решение от 04.03.2008 г. на В. апелативен съд; Решение № 29/26.06.2009 г. на Б. апелативен съд и Решение № 241/02.07.2007 г. на П. апелативен съд.
За да отмени и потвърди в обжалваната му част постановеното от СГС решение, с което е отхвърлено искане за присъждане в полза на ищеца на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважените размери до посочените в обжалваното въззивно решение размери за всеки един от ищците, С. апелативен съд е приел, че съобразно тежестта и характера на вредоносния резултат, претърпените болки и страдания и тяхната продължителност – справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД се явява не само определеното в първоинстанционното решение, но и допълнително присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което за съпругата на починалото лице възлиза общо на сумата 100 000 лв., за всяко едно от децата на пострадалия – по 90 000 лв., и за майката – 90 000 лв.
Значимият, с оглед изхода на спора материалноправен въпрос, на който се позовават касаторите в случая, е този за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. По отношение на този въпрос обаче не е изпълнено нито едно от основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК.
Цитираните решения на апелативни съдилища не са влезли в сила, поради което не би могло да се приеме за доказано допълнителното изискване на т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно – даденото от въззивния съд разрешение по обуславящия изхода на делото правен въпрос да е в противоречие с даденото разрешение на същите въпроси в друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.
Доводите на жалбоподателите в изложенията към двете жалби за неправилност на правните изводи на решаващата въззивна инстанция при определяне на размера на обезщетението, макар и съставляващи отделно изложение на основанията за допускане на касационно разглеждане на делото, всъщност преповтарят съображенията в касационните жалби във връзка с оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на атакуваното решение.
Тези доводи обаче са относими към твърдяната неправилност на решението и затова е недопустимо да се обсъждат от ВКС във фазата на селектиране по реда на чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това, не би могло да се приеме, че поддържаните от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване са налице.
Неоснователно е и становището, че посочените материалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди и за процентното съотношение при констатации за принос на пострадалия, произтичат от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагане на законовата разпоредба на чл. 52 ЗЗД, разбира се при съобразяване и с факта, че законовата норма установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, и отчитайки обстоятелството, че[населено място] № 4/1968 година Пленумът на ВС е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на цитираната разпоредба, и тези указания не са изгубили своето значение и понастоящем. Именно наличието на тази задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, налага извода, че не е налице и условието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По отношение на изложението на касатора [фирма],[населено място], визиращо изцяло приложението на чл. 52 от ЗЗД и отражението му върху конкретно присъдените размери на обезщетенията важат изцяло съображението, изложени по-горе по повод обсъждане на идентичния въпрос, въведен и от първата група касатори.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 49/14.01.2010 г. по гр. д. № 744/2009 г. на С. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: