4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№279
София.28.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадeсети април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 920/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място], представлявано от управителя П. М., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 1162 от 15.07.2010 г. по в.гр.д.№ 1330/2010 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 121/12.03.2010 г. по гр.д.№ 1146/2009 г. на Районен съд – Асеновград за отхвърляне на предявения иск за признаване за установено, че Й. Г. Н. от[населено място], дължи на дружеството сумата 4 928 лева по запис на заповед, издаден на 07.09.2006 г., с падеж 26.12.2006 г. и сумата 10 200.49 лв. по запис на заповед, издаден на 29.07.2006 г., с падеж 27.12.2006 г., въз основа на които е издадена заповед за незабавно изпълнение № 108 от 20.07.2009 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 820/2009 г. на Районен съд – Асеновград, с присъждане на разноски.
Касаторът поддържа доводи за неправилност на решението на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за касирането му и уважаване на положителния установителен иск по чл.422 ГПК, с присъждане на разноски по делото.
В изложението на основанията за допускане касационното разглеждане на делото се поддържа, че в отклонение от практиката на ВКС – Р.1083/07.02.2008 г.,ТК , Р.№ 390/24.04.2008 г., ТК, Р.№ 221/26.05.2008 г. ІІ т.о., Р..№ 1414/29.10.2003 г., ІІ т.о. и Р. № 1088/07.07.2003 г., V г.о., въззивният съд е отрекъл абстрактния характер на едностранната сделка, анализирайки каузалното правоотношение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени и други въпроси – дали процесните записи на заповед обезпечават издадените и съвпадащи им по дати фактури/ както е приел ОС – Пловдив/ или обезпечават цялото задължение по договора и дали извършените плащания с преводни нареждания в общ размер на 57 000 лв. от общо дължими по всички фактури, са покрили задължението по конкретните записи на заповед или съвпадащите им фактури, при липсата на изрично отбелязване и при наличие на договорна клауза за реда за погасяване на задълженията.
Ответникът по касация – Й. Г. Н. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на предявения от [фирма] положителен установителен иск по чл.422 ГПК решаващият състав е приел за доказано погасяването на вземанията по процесните записи на заповед поради извършено плащане на обезпечените вземания за цената за доставено на ответника дизелово гориво по фактури № 851/29.07.2006 г. и № 897/07.09.2006 г. Този правен извод е направен след цялостна прецизна преценка на фактическия и доказателствен материал по спора, при отчитане на редовните счетоводни записвания при страните по каузалните сделки и след тълкуване на относимите към предмета на делото клаузи от договора, сключен на 28.07.2006 г. за покупко-продажба на нефтопродукти от ответника, с отправяне на отделни заявки, имащи характер на самостоятелни сделки. Отчетени са и признанията на управителя на Е. относно гаранционната функция на записите на заповед по отношение на посочените фактури. Като неоснователни са преценени доводите на ищеца относно реда за погасяване на задълженията по отделните сделки, предвид записванията в счетоводните книги на страните – за оставащи плащания по други фактури № 907/15.09.2006 г. и № 919/26.09.2006 г., а не по горните две фактури. Решаващият състав не е възприел твърденията на ищеца, че записите на заповед са издадени за обезпечаване и на вземането за неустойка за забавено плащане по съображения за пълното съвпадане на отразената цена на доставено дизелово гориво по фактурите и сумите по записите на заповед и пълното съвпадане на датите на издаване на фактурите с датата на издаване на ценните книги.
Настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Произнасянето на решаващата съдебна инстанция по материалноправния въпрос, свързан с личните възражения на длъжника по менителничния ефект и връзката между задължението по издаден редовен запис на заповед и сключена между страните каузална сделка, при установена идентичност между двете вземания, безспорно са значими за изхода на делото. Като недоказано обаче следва да се прецени твърдението, че този въпрос е решен в отклонение от посочените решения на ВКС. Практиката на касационната инстанция за необходимостта да се изследват каузалните отношения между страните при произнасяне по въпроса за дължимост на суми въз основа на запис на заповед, при наличие на издаден изпълнителен лист и релевирано лично възражение от длъжника, е последователна, вкл. и задължителната съдебна практика на ВКС, постановена по новия съдопроизводствен ред – напр. Р. № 103/24.06.2009 г. по т.д.№ 717/2008 г., ІІ т.о., Р. № 173 от 12.01.2011 г. по т.д.№ 901/2009 г., І т.о. и др. Атакуваният съдебен акт не е постановен в отклонение от тази практика и въззивният съд с основание е преценявал всички възражения на длъжника – ответник по иска, вкл. и възражението за обезпечителната функция на процесните записи на заповед и за погасяване на обезпечените/гарантирани с ефектите вземания на касатора.
Останалите посочените от касатора въпроси са пряко относими към основанията за касационно обжалване, инвокирани с жалбата и е недопустимо да се преценяват във фазата по допускане на касационното обжалване. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1162 от 15.07.2010 г. по в.гр.д.№ 1330/2010 г. на Окръжен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: