2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
С., 19.04.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 125/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 1553 от 14.10.2011 г., постановено по т. д. № 51/2010 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав. С посоченото решение е оставено в сила решение № 104 от 15.01.2010 г. по т. д. № 422/2007 г. на Софийски градски съд, VІ-7 състав, с което на основание чл.630 ТЗ е обявена неплатежоспособността на [фирма] с начална дата 31.12.2005 г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството с последиците по чл.630, ал.1 ТЗ.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на процесуалния закон. К. излага оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил възраженията му за липса на активна процесуална легитимация на молителя [фирма] и за отсъствие на валидно учредена представителна власт в полза на лицето, подало молбата за откриване на производство по несъстоятелност като пълномощник на [фирма]. Навежда доводи за несъответствие със закона на изразеното от въззивната инстанция становище, че неспазването на изискването на чл.629, ал.2 ТЗ за разглеждане на молбата по чл.625 ТЗ при закрити врати не опорочава постановеното от съда по несъстоятелност решение.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано бланкетно с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а като значими за изхода на делото са посочени две групи въпроси. Първата група въпроси /п.1 и п.2/ се отнася до последиците от нарушаване на изискването на чл.629, ал.2 ТЗ за разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност при закрити врати. Втората група въпроси /п.3 и п.4/ касае формата и съдържанието на пълномощното, необходимо за подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност от името на кредитор, и доказването на правосубектността на молителя – кредитор в производството по чл.625 и сл. ТЗ.
Ответникът по касация [фирма] – търговско дружество със седалище в К. С., Н., САЩ, не заявява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, Софийски апелативен съд е счел за правилни изводите на Софийски градски съд за наличие на предпоставките по чл.608 във вр. с чл.625, ал.1 ТЗ за обявяване на неплатежоспособност и за откриване на производство по несъстоятелност на ответника – длъжник [фирма]. След самостоятелен анализ на писмените доказателства по делото и на заключението на назначената съдебно – икономическа експертиза въззивният съд е приел, че молителят [фирма] се легитимира като кредитор на [фирма] с парични вземания, произтичащи от търговска сделка – договор за заем от 15.02.2010 г., и че длъжникът [фирма] не е изпълнил задълженията си по договора за заем, чиято изискуемост е настъпила на 30.11.2006 г. съобразно подписания от страните анекс № 2/25.11.2005 г. Съдът се е позовал на съдържащите се в експертното заключение констатации относно цялостното финансово – икономическо състояние на длъжника, с които е мотивирал извода, че длъжникът не е в състояние за изпълни изискуемите задължения към молителя, тъй като към момента на приключване на устните състезания е спрял трайно плащанията към всички свои кредитори /чл.608, ал.2 ТЗ/ и още към 31.12.2005 г. показателите за финансовата му автономност и ликвидност са били отрицателни величини. Неплатежоспособността на ответното дружество е обоснована и с липсата на ангажирани в хода на процеса доказателства за временен характер на затрудненията, препятствали обслужването на задълженията, и за притежавано от дружеството имущество, достатъчно за покриване на задълженията без опасност за кредиторите по смисъла на чл.631 ТЗ.
Като неоснователно е преценено оплакването във въззивната жалба на длъжника за нищожност на първоинстанционното решение вследствие нарушаване на изискването на чл.629, ал.2 ТЗ за разглеждане на молбата по чл.625 ТЗ при закрити врати. Въззивният състав е изложил съображения, че неспазването на правилото на чл.629, ал.2 ТЗ не води до нищожност на решението и че разглеждането на делото при открити врати в проведените на 06.06.2008 г. и 26.09.2008 г. съдебни заседания не е съществено процесуално нарушение, тъй като не се е отразило върху правилността на обжалвания съдебен акт.
За неоснователно е прието и оплакването на длъжника за ненадлежно сезиране на съда по несъстоятелност с подадената от пълномощник на кредитора [фирма] молба по чл.625 ТЗ. След преценка на приложеното към молбата пълномощно и на представените в хода на процеса удостоверения за съществуване със статут на актуална регистрация и списък на управителите/съдружници на [фирма], съставът на Софийски апелативен съд е достигнал до извод, че молбата е подадена от процесуален представител /адв. З. С./, надлежно упълномощен от дружеството – молител, което е учредено и съществува според законите на държавата по регистрацията му.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуални въпроси не отговарят на въведеното в чл.280, ал.1 ГПК общо изискване за достъп до касационен контрол – да са от значение за изхода на делото.
Първите два въпроса, свързани с последиците от неспазване на изискването на чл.629, ал.2 ТЗ за разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност при закрити врати, съставляват по същността си оплаквания за несъответствие със закона на извода на въззивната инстанция, че допуснатото от съда по несъстоятелност нарушение на чл.629, ал.2 ТЗ не е съществено и не обуславя отмяна на решението по чл.630 ТЗ, тъй като не е рефлектирало върху правилността на съдебния акт. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предполага относимост на поставените от касатора правни въпроси към специфичните за приложното поле на касационното обжалване основания по чл.280, ал.1 ГПК, а не към релевантните за правилността на решението касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. В случая въпросите касаят изцяло правилността на въззивното решение и поради това не могат да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол.
Не са обуславящи за изхода на делото и останалите два въпроса, формулирани в п.3 и п.4 от изложението. Въззивният съд е приел, че молбата за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] изхожда от кредитор, учреден и действащ като търговско дружество в съответствие със закона на държавата, в която е регистриран, след като е извършил преценка на представените в хода на процеса доказателства относно процесуалната правосубектност на молителя [фирма]. Съобразен със съдържанието на приложеното към молбата по чл.625 ТЗ пълномощно е и изводът на въззивната инстанция, че молбата е подадена от пълномощник на кредитора, притежаващ валидно учредена представителна власт за иницииране на производство по несъстоятелност спрямо конкретния длъжник. Делото не съдържа данни за ненадлежно сезиране на съда по несъстоятелност, насочващо към вероятна недопустимост на постановените от инстанциите по същество съдебни решения, поради което няма основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по повод на въпросите, свързани с формата и съдържанието на пълномощното за подаване на молба по чл.625 ТЗ и с доказването на процесуалната правосубектност на кредитора в производството по чл.625 и сл. ТЗ.
Освен поради отсъствие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне и поради липсата на специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка, а именно – значение на поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В правната доктрина и в константната съдебна практика не съществуват колебания по въпроса, че съществени са само тези нарушения на съдопроизводствените правила, които са дали отражение върху валидността, допустимостта или правилността на обжалвания съдебен акт. Възприетото в този смисъл разрешение е съобразено от въззивния съд, който е приел, че макар да съставлява процесуално нарушение на чл.629, ал.2 ТЗ, разглеждането на молбата по чл.625 ТЗ при открити врати е ирелевантно за крайния изход на делото, тъй като не се е отразило върху правилността на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Константна е и практиката на ВКС по въпроса за формата и съдържанието на пълномощното, необходимо за подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност от името на кредитор на несъстоятелния длъжник. Законът – чл.626, ал.4 ТЗ, въвежда специално изискване за изрично писмено пълномощно в случаите, когато молбата по чл.625 ТЗ е подадена от пълномощник на длъжника /хипотеза, разгледана в цитираното в касационната жалба решение № 292 от 18.04.2006 г. по т. д. № 43/2006 г. на ВКС, ТК/. Разпоредбата на чл.626, ал.4 ТЗ не подлежи на разширително тълкуване, поради което за редовността на пълномощното, придружаващо подадената от кредитор молба по чл.625 ТЗ, е достатъчно да е спазена писмената форма и пълномощното да обективира ясната воля на кредитора за започване на производство по несъстоятелност по отношение на конкретния длъжник. В конкретния случай въззивният съд е преценил, че приложеното към молбата на [фирма] пълномощно отговаря на посочените изисквания, а дали тази преценка е правилна, е въпрос, който не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Предвид изложените съображения, не следва да се допуска касационно обжалване на решението по т. д. № 51/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1553 от 14.10.2011 г., постановено по т. д. № 51/2010 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :