Определение №279 от 41375 по ч.пр. дело №1623/1623 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№279
Гр.София, 11.04.2013 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на трети април през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова

при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 1623 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна касационна жалба на Д. Г. С., [населено място] срещу определение № 1874/30.01.2013г., постановено по ч.гр.д.№ 15714/12г., с което Софийският градски съд е отменил определение от 14.05.2012г. по ч.гр.д.№ 49338/09г. на Софийския районен съд, с което на основание чл.415, ал.2 ГПК са обезсилени заповед от 18.11.2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, издадени в полза на [фирма], [населено място].
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение намира, че подадената частна касационна жалба е недопустима.
Съгласно чл.274, ал.3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивни съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. В случая, определението, с което се отменя първоинстанционно определение за обезсилване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.415,а л.2 ГПК е постановено по частна жалба, която е уважена от въззивния съд и това определение не е преграждащо за развитието на заповедното производство. При обезсилването на заповедта за изпълнение по чл.415, ал.2 ГПК въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките, визирани в правната норма, и заповедното производство следва да продължи, като се съобрази предявяването на иска за установяване на съществуването на вземането. Обжалването на определението не е допустимо и в хипотезата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, тъй като с въззивния акт не се разрешава по същество друго производство по смисъла на закона – с отмяната на обезсилването на заповедта за изпълнение, решаването на спора относно съществуването на вземането се пренася пред съда, пред който е предявен искът по чл.422 ГПК.
По тези съображения подадената частна жалба следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Д. Г. С., [населено място] срещу определение № 1874/30.01.2013г., постановено по ч.гр.д.№ 15714/12г., с което Софийският градски съд е отменил определение от 14.05.2012г. по ч.гр.д.№ 49338/09г. на Софийския районен съд, с което на основание чл.415, ал.2 ГПК са обезсилени заповед от 18.11.2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, издадени в полза на [фирма], [населено място].
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top