4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№279
гр.София,21.04.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря……………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1911 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 248/13.02.14г., постановено по гр.д.№ 3670/13г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 19.06.13г. по т.д.№ 7927/12г. на Софийския градски съд и касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 69236.39 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по договор за изработване на компилация от финансови отчети от 01.08.11г. и мораторна лихва в размер на 8413.95 лв. за периода от 02.09.11г. – 02.11.12г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за изработка на компилация на финансови отчети от 01.08.11г. Изложени са съображения, че [фирма] е отправило оферта до Ф. Е. в качеството му на управител на [фирма] с посочване на конкретните дейности, правата и задълженията на страните, отговорност на изпълнителя за вреди, срокове за изпълнение на работата, размера начина на определяне на възнаграждението и сроковете за заплащането му. Управителят на дружеството се е подписал на писмо за поемане на ангажимент за компилиране на финансови отчети на 01.08.11г. при условията, посочени в писмото за намерения. Работата е предадена и приета от възложителя, като всеки от отчетите е подписан от възложителя и се намира при изпълнителя, поради което се дължи уговореното в договора възнаграждение.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Касаторът поставя въпроса за тълкуване на договорните клаузи, когато волята на страните е неясна, който въпрос е въведен в контекста на аргументацията на въззивния съд, че между страните е сключен договор чрез отправяне на оферта и приемането й. Конкретизацията на този въпрос е направена със заявени други въпроси за: субекта на правоотношението при полагане на подпис от представителя – дали това е физическо лице или дружеството и от чието име действа подписалият документа, и в този смисъл по отношение на кого възниква правоотношението, ако това физическо лице не е изписало името си. Въпросите относно начина и качеството на лицето, което е положило подписа, са поставени и с оглед на приетия за доказан факт на приемане на работата.
В приложените решения на ВКС са коментирани само критериите за тълкуване на неясни клаузи в договорите по чл.20 ЗЗД, докато поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси са относими към представителството на лицето, поело задължение от името на едно търговско дружество. Въведените конкретни въпроси от касатора касаят приетите за установени факти и обстоятелства по делото, поради което е налице оплакване за неправилност на обжалваното решение съгласно чл.281, т.3 ГПК. Въззивният съд е изложил съображения относно лицето, подписало приемането на офертата /името е изписано в писмото/, както и по отношение на дружеството, до което е отправена същата /ответника по иска/. По отношение на приемането на работата твърдените от касатора факти за обосноваване на поставения въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и съответно на приложното поле на касационното обжалване не са коректно посочени, тъй като съставът на апелативния съд изрично е коментирал, че по делото са представени отчети за извършената работа за всяко едно от дружествата /общо 7 в групата, върху чиито финансови отчети е работил ищецът/ и същите са подписани от управителя. Евентуалната необоснованост на въззивното решение при формиране на фактическите изводи на съда не е основание за допускане на касационно обжалване.
Въпросът за приложимостта на правилата на договора за изработка или на договора за поръчка не е обуславящ за решаващите изводи на въззивния съд и не е обвързан от касатора с приложението на правна норма, тълкуването на която би се отразило на крайния резултат от спора.
Въпросите относно прилагането и тълкуването на разпоредби на ЗНФО са обсъждани от въззивния съд само досежно изискването на писмена форма, за която е прието, че е спазена, доколкото волеизявленията за сключване на договора /предложението и приемането му/ са направени писмено.
Процесуалните въпроси относно обсъждането на доказателствата по делото са поставени общо, поради което и не отговарят на изискването по чл.280, ал.1 ГПК за значими за спора въпроси, налагащи тълкуването на конкретна законова разпоредба.
По тези съображения касационно обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 248/13.02.14г., постановено по гр.д.№ 3670/13г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.