О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№279
София.27.05. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 301/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „И”О. , гр. Л., представлявано от управителя Г. К. , срещу решение № 319 от 03.12.2008 г. по в.гр.д. № 535/2008 г. на Апелативен съд – Велико Т. , с което е оставено в сила решение № 121 от 11.06.2008 г. по гр.д. № 192/2007 г. на Л. окръжен съд. С посоченото решение са отменени на основание чл.74 ТЗ приетите на 01.12.2007 г. решения на О. събрание на съдружниците на „И” ООД.
Касаторът инвокира основания за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. В приложение към касационната жалба се съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на решението, квалифицирани от касатора по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Счита се, че въззивният съд се е произнесъл по съществени за изхода на делото въпроси, свързани с императивните законови изисквания при свикване на общо събрание на дружество с ограничена отговорност, в отклонение от практиката на ВС и ВКС по приложение на чл.139, ал.1 и чл.126, ал.3 ТЗ. Позовава се на : Р. № 4/30.01.1995 г., V г.о., Р. № 603/23.07.1995 г., 5-членен състав, Р. № 69/06.06.1995 г., V г.о., Р. № 293/10.06.1994 г., 5-членен състав,Р. № 2033/29.12.2001 г., V г.о и Р. № 138/28.11.1996 г., V г.о. Освен това се поддържа, че произнасянето от ВКС ще допринесе за развитието на правото, предвид липсата на практика за случаите, при които с една нотариална покана се свикват две ОС на две дружества с едни и същи съдружници и при един и същ дневен ред.
Ответникът по касация – М. Т. Н. от гр. Л. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди изводите на първата инстанция за незаконосъобразност на приетите от ОС на „И” О. решения за изключване на съдружника М. Н. и за определяне на дружествения му дял от имуществото на дружеството, въззивният съд е приел, че изпращането на писмено предупреждение по чл.126, ал.3 ТЗ е извършено от адв. Т, който не е разполагал с изрично пълномощно, а от друга страна в предупреждението не са формулирани ясно, точно и конкретно фактическите действия, представляващи неизпълнение на задълженията на съдружника, както и действията му против интересите на дружеството. Отделно от това, решаващата съдебна инстанция е счела, че е допуснато и нарушение на чл.139, ал.1 ТЗ, тъй като в поканата за ОС е посочен общ дневен ред: за ОС на „И” О. – насрочено за 01.12.2007 г. и за ОС на „И” О. – насрочено за 15.12.2007 г., без да е конкретизирано какво точно ще решава ОС на съдружниците и точно какви задължения не е изпълнил съдружника – ищец, предложен за изключване от дружеството. Направен е извод, че по този начин се препятства възможността за ефективна защита на съдружника.
Твърденията на касатора за допуснато от въззивния съд отклонение от практиката на ВС и ВКС по приложение на императивните разпоредби на чл.126, ал.3 ТЗ относно задължението за оправяне на писмено предупреждение за изключване от дружеството с ограничена отговорност и чл.139, ал.1 ТЗ – относно начина за свикване на ОС и съдържанието на писмената покана, са изцяло неоснователни. В случая, въззивният съд е счел, че е налице ненадлежно предупреждение за изключване не само поради липсата на изрично упълномощаване на адв. Т, от страна на свикващия ОС съдружник и управител Г за подписване и изпращане на нотариалната покана до ищеца/ответник по касация/, но и поради неконкретизиране в достатъчна степен на вменените на Н. нарушения по чл.125, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ. Изводите на решаващият съдебен състав са в резултат на конкретна преценка на фактическия и доказателствен материал по спора и не може да се направи извод за идентичност на делата, по които са постановени цитираните решения на ВС и ВКС и настоящото дело. Освен това, с посочените решения са дадени принципно отговори на въпросите относно формата и съдържанието на поканата за ОС, легитимираните за отправят писмено предизвестие по чл.126, ал.3 ТЗ лица и необходимото съдържание на предизвестието, които са съобразени изцяло от АС – В. Т. Процесуалната незаконосъобразност на взетите решения от ОС е преценявана и при спазване на задължителните указания по приложението на чл.74 ТЗ, дадени в ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС.
Неоснователно е и второто поддържано от касатора основание за допускане на касационно обжалване, тъй като произнасянето по въпроса дали е допустимо с една нотариална покана да се свикат общи събрания на две дружества, при еднакъв дневен ред, не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК ще е налице тогава когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос се налага поради непълнота или неяснота на конкретна законова разпоредба и при липсата на съдебна практика на ВКС, или в случаите, когато се налага изоставяне на създадена практика по приложението на закона. В случая, въззивният съд е уважил конститутивния иск на посоченото основание не поради неспазване на предвидената в чл.139, ал.1, изр.1 ТЗ писмена форма на поканата за ОС, а предвид недостатъчното конкретизиране на дневния ред, препятстващо ефективната защита на съдружника Н. От друга страна, разпоредбата на чл.139, ал.1 ТЗ е съвършено ясна и не се налага нейното тълкуване, а практиката на ВКС по приложението й е непротиворечива и не са налице предпоставки за даване на различно разрешаване на въпросите, относими към редовност на свикване на общото събрание на съдружниците.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 319 от 03.12.2008 г. по в.гр.д. № 535/2008 г. на Апелативен съд – Велико Т.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: