О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
София,18.05.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 36/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. Я. от гр. В. чрез процесуалния й представител адв. Ж, срещу решение № 112 от 12.06.2009 г. по в. т. д. № 158/2009 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила постановеното от Варненски окръжен съд решение № 1* от 21.11.2008 г. по гр. д. № 2239/2007 г. за осъждане на С. Я. да заплати на „С” ООД сумата 5 867.49 лв., включваща левовата равностойност на 3 000 евро – дължимо възнаграждение по договор за посредничество от 02.07.2007 г., и 34.69 лв. – обезщетение за забава, ведно със законни лихви и разноски в размер на 234.70 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като се прави искане за неговата отмяна и за отхвърляне на предявените осъдителни искове. Касаторката изразява несъгласие с изводите на въззивния съд за наличие на валидно сключен между страните договор за посредничество и за осъществяване на предпоставките по чл.79, ал.1 от ЗЗД за ангажиране на договорната й отговорност към ищеца за заплащане на уговореното в договора посредническо възнаграждение. Позовава се на незаконосъобразност на отказа да бъдат допуснати ангажирани във въззивното производство свидетелски показания, които според твърденията й са от съществено значение за правилното решаване на правния спор.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В представеното изложение, означено като „уточнение на касационна жалба”, се поддържа, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, свързан с „въпросите относно посредническия договор и задълженията на страните по него”, по който липсва утвърдена съдебна практика. Посочено е също, че решението съдържа произнасяне и по процесуалноправен въпрос, разрешен в противоречие с процесуалните правила, а именно – отказ за допускане на свидетелски показания, необходими за изясняване на спорните обстоятелства за изпълнение на поетите от ищеца – посредник договорни задължения и за дължимостта на уговореното посредническо възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба „С” ООД със седалище в гр. Ш. не изразява становище по допустимостта на касационното обжалване и по основателността на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
С обжалваната част на въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените от „С” ООД против С. Я. искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане общо на сумата 5 867.49 лв., претендирана като неплатено посредническо възнаграждение и обезщетение за забава. За да постанови решение в посочения смисъл, въззивният съд е приел за доказано възникването на облигационно правоотношение между страните, породено от сключен на 02.07.2007 г. писмен договор за търговско посредничество при покупко – продажба на недвижим имот, последвано от виновно неизпълнение на поетото с договора задължение на ответницата – възложител за заплащане на възнаграждение в полза на ищеца – посредник за осъществената посредническа услуга. Поддържаното от ответницата възражение за нищожност на договора поради липса на съгласие е счетено от въззивния съд за неоснователно, като са взети предвид заключенията на единичната и на двете разширени съдебно – почеркови експертизи по делото, съдържащи категорични изводи, че положеният в договора подпис за „възложител” принадлежи на С. Я. Решаващата съдебна инстанция е анализирала в съвкупност събраните в хода на процеса писмени доказателства и свидетелски показания и въз основа на същите е достигнала до извод, че ищцовото дружество е изпълнило възложената с договора посредническа услуга, в резултат на която ответницата е закупила осигурения от него като посредник недвижим имот в гр. В., на ул. „Г” № 38. Поради това и на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД е прието, че последната дължи заплащане на уговореното посредническо възнаграждение в размер на левовата равностойност на сумата 3 000 евро, ведно с обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД за периода 26.09.2007 г. – 10.10.2007 г. в размер на 34.69 лв.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение на поддържаното основание – чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, изисква решението да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посочването на значимия за конкретното дело правен въпрос е задължение на касатора, чието неизпълнение е обявено в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС за достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В конкретния случай е изпълнено изискването на чл.284, ал.3, т.1 от ГПК за представяне на изложение относно основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Изложението обаче не съдържа ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който според вижданията на касаторката е обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК за изхода на делото. От твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по „въпросите на посредническия договор”, не може да бъде изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за формиране на решаващите изводи на съда относно дължимостта на претендираните чрез предявените искове вземания за посредническо възнаграждение и обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Неправилната преценка на фактите, релевантни за възникването и изпълнението на произтичащите от договора права и задължения на страните, както и евентуалното нарушение на съдопроизводствените правила по повод отказа за допускане на относими гласни доказателства във въззивното производство, на които се позовава касаторката, касаят правилността на обжалваното решение. Същите подлежат на проверка в производството по чл.290 от ГПК за разглеждане на касационната жалба, но не могат да бъдат отъждествени с въведената в чл.280, ал.1 от ГПК обща предпоставка за достъп до касационен контрол. Според разясненията в т.1 на ТР № 1/2002 г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция не е длъжна и не може да извежда значимия за конкретното дело правен въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба обстоятелства, а разполага само с правомощия да го конкретизира и уточни в случаите, когато той е поставен неясно или неточно. При липса на формулиран в изложението правен въпрос, въззивното решение не би могло да бъде допуснато до касационно обжалване поради отсъствие на същественото условие по чл.280, ал.1 от ГПК, независимо дали е осъществена допълнително поддържаната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, за която следва да се отбележи, че не е аргументирана с конкретни доводи.
Предвид изложените съображения, настоящият състав намира, че решението по в. т. д. № 158/2009 г. на Варненски апелативен съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 112 от 12.06.2009 г., постановено по в. т. д. № 158/2009 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :