О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
гр. София 10.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 28 декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
т.дело № 61205 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма], [населено място], чрез адв.Н. Б., срещу решение № 32/05.02.2016 г. по в. т. дело № 821/2015 г. на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 718/12.10.2015 г. по т. дело № 260/2015 г. на Варненския окръжен съд и вместо това [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 84 318,34 лв. с ДДС, представляваща платени в периода февруари 2013 г. – януари 2014 г. цени за достъп до мрежата на ответника поради отпадане на основанието за плащането им предвид отмяната на Решение №Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР с влязло в сила съдебно решение на Върховен административен съд, на осн. чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.02.2015 г. до окончателното й плащане и сумата от 6339,82 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, за периода 19.05.2014 г. – 12.02.2015 г., на осн. чл.86 от ЗЗД.
В касационната жалба се поддържат основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Искането е за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
В изложението по чл. 284 ГПК са формулирани правните въпроси: 1. Решението на ДКЕВР, издадено на основание чл. 30, ал.1,т.13 и чл. 21, ал.1, т. 8 от ЗЕ и определящо цената на услугата по осигуряване на достъп до електроразпределителната мрежа, представлява ли самостоятелно правно основание за възникване на правоотношение по осигуряване на достъп до електропреносната мрежа между оператора на електропреносната мрежа и производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници, респективно за заплащане на цената на тази услуга?, 2. Отпадането с обратна сила на определения с административен акт размер на дължимото възнаграждение по договора за осигуряване на достъп до електроразпределителната мрежа между оператора на електроразпределителната мрежа и производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници води ли до отпадане на облигационното правоотношение или до отпадане на възмездния му характер, установен със закон?, 3. Неопределена ли е цената на услуга, която по силата на законова разпоредба има възмезден характер ако страните са съгласували нейния размер с издаване на фактура и насрещно осчетоводяване и заплащане на същата?, 4.Приложима ли е презумцията на чл. 326, ал.2 ТЗ при договорите за осигуряване на достъп до електроразпределителната мрежа в хипотезата на чл. 84, ал.2 ЗЕ. 5.При действието на презумцията на чл. 326, ал.2 ТЗ неопределена ли е цената на предоставената услуга за достъп до електроразпределителната мрежа?
Жалбоподателят поддържа основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т. 1, т.2 и т. 3 ГПК, като се позовава на Решение № 36/30.03.2011г. по гр. д. № 384/2009г. на ВКС, IV г.о., Решение № 97/03.07.2013г. по т. дело № 533/2012 г. на ВКС, II т. о., Решение № 47/08.04.2013г. по т. дело № 137/2012 г. на ВКС, II т. о, Решение № 121/17.06.2013г. по т. дело № 649/2012 г. на ВКС, II т. о, Решение № 36/30.03.2011г. по гр. дело № 384/2009 г. на ВКС, IV г. о, Решение № 59/10.09.2010г. по т. дело № 511/2009 г. на ВКС, II т. о, постановени по реда на чл. 290 ГПК, Решение № 35/11.09.2001г. по гр. дело № 2662/2000 г. на ВКС, V г. о, Решение № 404/13.03.2000г. по гр. дело № 1493/1999 г. на ВКС, V г. о. и Постановление №1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79г. на Пленума на ВС.
С писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата [фирма], чрез адв. А. Т. е изразил становище, че обжалваното решение е изключено от касационен контрол, евентуално за липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 от ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Третото лице помагач на страната на ответника К. з. е. и в. р. [населено място] не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение Варненският апелативен съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 55, ал.1, предл. трето от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От фактическа страна е прието за безспорно в отношенията между страните и установено от събраните писмени доказателства, че ищецът е собственик на фотоволтаичен енергиен парк „К.“ с обща инсталирана мощност 5000Кw, чрез който произвежда електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, както и че същият е бил присъединен към електроразпределителната мрежа на ответника [фирма], по силата на договор за присъединяване на обект на независим производител на ел.енергия № 3101-2009-П-С11-470-14.09.11 г., сключен на 16.09.11г., като ползването й е било надлежно разрешено от компетентния за това държавен орган.
Приел е, че по силата на договор №ПД-С12-128-25.09.12 г. от 13.09.12 г., след присъединяване на обекта на ищеца към електроразпределителната мрежа, услугата достъп до електроразпределителната мрежа е била предоставена, като за периода 07.02.2013 г. – 10.01.2014 г., ищецът е заплатил цена за достъп в общ размер на 84 318.34 лв. с вкл. ДДС. С покана получена от ответника на 09.05.2014 г., ищецът го поканил в 10 – дневен срок да върне заплатената сума, като получена на отпаднало основание.
Въззивният съд е приел, че спорът между страните е за действието по време на постановеното от Върховния административен съд и влязло в сила решение, с което е бил отменен акта на регулаторния орган за определяне на временни цени, съответно за основанието за извършените преди отмяната плащания.
Изложил е съображения, че елемент на договора за предоставяне на услугата достъп до електроразпределителната мрежа, сключен между разпределителното дружество и съответния производител, присъединен към електроразпределителната мрежа, е цената за достъп, размерът на която е регулиран и се утвърждава от ДКЕВР в рамките на предоставените и от ЗЕ правомощия. Съдът е приел, че цената е дължима от производителите, присъединени към мрежата на разпределителното предприятие съгласно чл.26,ал.4 от Правилата за търговия с електрическа енергия. Позовал се е на разпоредбата на чл.36а ал.2 от ЗЕ, съгласно която ДКЕВР утвърждава пределни цени в отношенията между енергийните предприятия, доставящи ел.енергия по регулирани цени от една страна и операторите на преносни и електроразпределителни мрежи от друга страна с решение, което е индивидуален административен акт.
Приел е, че на основание чл.32 ал.4 от ЗЕ ДКЕВР с решение № Ц-33/14.09.2012г. е определила, считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа на ответното дружество, които да бъдат заплащани ежемесечно от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. С различни съдебни решения, състави на ВАС са отменили решение Ц-33 от 14.09.2012 г. в обжалваните части, сред които и тази, определяща временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа за производители от възобновяеми източници. Констатирано е, че с решение № 1813/10.02.2014 г., постановено по адм.дело 15923/2013 г., петчленен състав на ВАС, окончателно е потвърдил решението за отмяна на решение Ц-33 от 14.09.2012 г.
Въззивният съд е приел, че с решение Ц-6 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР, с което са утвърдени окончателните цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, с което решение дължимата на [фирма] цена за достъп до електроразпределителната мрежа на производители на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници като цената е определена на 0.00 лв./МВтч.
Съдът се е позовал на съдебна практика, постановена по реда на чл.290 от ГПК, по въпроса за темпоралното действие на постановеното от ВАС влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт, инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР, сега КЕВР, като е обосновал, че съгласно чл.177 ал.1 от АПК решението има сила за страните по делото, но ако с него оспореният административен акт бъде отменен или изменен, този съдебен акт има действие по отношение на всички. Според възприетата практика конститутивното действие на решението на ВАС, с което решение Ц – 33/14.09.2012 г. за определяне на временни цени за достъп до електропреносните и електроразпределителните мрежи е било отменено настъпва с обратна сила. Цитирано е становището, според което за разлика от нормативните актове, чието действие съгласно чл.195 АПК се зачита между страните до отмяната им от съда в случая е осъществено предварително изпълнение на един невлязъл в сила индивидуален административен акт, установяващ само временни цени за достъп до съответната електроразпределителна мрежа, без да е налице окончателно ценообразуване за исковия период.
При тези съображения е прието, че с оглед обратното действие на отмяната на решение Ц – 33 от 14.09.2012 г. вземанията на електроразпределителното дружество за цена за осигурен на производител достъп по установени от ДКЕВР временни цени са отпаднали с обратна сила и фактурираната и платена временна цена за достъп за периода 07.02.2013 г. – 10.01.2014 г. в общ размер на 84 318.34 лв. с вкл. ДДС подлежи на връщане, поради отпадане на основанието за получаване от страна на ответника.
При тези правни изводи, въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен, като с оглед паричният характер на задължението и направеното искане, на основание чл. 214, ал.2 от ГПК, ответникът следва да заплати главницата и законната лихва върху последната от предявяване на иска 13.02.2015 г. до окончателното изплащане на задължението.
Във връзка с обусловения иск въззивният съд е приел, че с окончателната отмяна на временните цени за достъп до електропреносните и електроразпределителните мрежи -10.02.2014г. е отпаднало основанието за получаването им от ответното дружество, но поради липсата на определен ден за връщането им, за изпадане на длъжника в забава, с оглед разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД е необходимо той да бъде поканен от кредитора. Съобразявайки датата на получаване на поканата, съдът е счел, че длъжникът е изпаднал в забава след изтичане на дадения в нея срок за изпълнение – 18.05.2014 г., поради което за периода 19.05.2014 г. до датата на подаване на исковата молба – 12.02.2015 г., дължи обезщетение за забава. Изхождайки от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е приел, че размерът на претенцията за обезщетението за забава от 19.05.2014 г. до датата на подаване на исковата молба – 12.02.2015 г., е 6339.82 лева, поради което предявеният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е изцяло основателен.
С оглед на изложеното е достигнал до извода, че обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искът да се уважи изцяло.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК по първи, трети, четвърти и пети въпроси от изложението. Според тълкуването, дадено в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като взема предвид това тълкуване съдът преценява, че първи, трети, четвърти и пети въпроси от изложението не са правни въпроси, тъй като не са разрешени в обжалваното въззивно решение, не са включени в предмета на спора и не са обусловили решаващите правни изводи на съда по делото. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК по втория въпрос от изложението. Формулирания въпрос не е правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като касае правилността на обжалваното решение и поради това е основание за касационна отмяна по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в посоченото т.решение № 1/2010 г по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С определението по чл.288 ГПК касационният съд преценява дали формулирания от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Преценката за наличие на основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК съдът следва да прецени само ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. В случая въпросът е по правилността на обжалваното решение и както се отбеляза не представлява правен въпрос. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъждат дали са налице предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК по поставените въпроси от ответника [фирма] [населено място].
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата на основание чл.81,вр.чл.78,ал.1 ГПК следва да се присъди сумата 7 979.79 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р ЕД Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 32/05.02.2016 г., постановено по в.т.дело № 821/2015 г. на Варненския апелативен съд по касационна жалба вх. № 1666/10.03.2016 г., подадена от ответника [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], В. Т. – Е, [улица], чрез адв. Н. Б..
Осъжда [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], В. Т. – Е, [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление, [населено място], р-н С., [улица] , ет.1,ап.4 Сумата 7 979.79 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението е постановено при участие на К. з. е. и в. р., [населено място], [улица] като трето лице помагач на страната на ответника [фирма] [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: