3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
София, 16.01.2017 г.
Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр.дело № 5515 по описа за 2016 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Д. Г. Н. и М. Й. Х., чрез адвокат Х. К. от САК, срещу определение № 284/25.10.2016 г. на друг тричленен състав на Върховния касационен съд, III г.о., постановено по т.д. № 50334/2016 г.
С него съдът е прекратил касационното производство, образувано по касационна жалба от Д. Г. Н. и М. Й. Х., срещу въззивно решение № 1670/14.10.2015 г. по в.гр.д. № 1957/2015 г. на Окръжен съд Варна, поради недопустимост на касационната жалба, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК (редакция ДВ, бр.50/2015 г.).
Насрещната страна И. М., чрез адвокат Г. А. от АК-В., е отговорила в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, че частната жалба е неоснователна.
Производството е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Частната жалба е редовна от външна страна, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирани лица, чрез адвокат, разполагащ с процесуална власт, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Въззивният съд, като потвърдил първоинстанционното решение, е обявил за относително недействителни, на основание чл. 135 ЗЗД, спрямо ищеца И. М., сделките, обективирани в нотариални актове за дарение, по силата на които М. Х. се е разпоредила в полза на Д. Н. с по 1/6 идeална част от четири поземлени имота.
С обжалваното определение касационната жалба е оставена без разглеждане, тъй като цената на всеки от обективно и субективно съединени искове, по които се е произнесъл съдът, е под 5 000 лева. Последната е определена в първоинстанционното производство в размера на данъчна оценка за спорната част от всеки от имотите.
Определението е правилно.
По делото не е повдиган спор относно цената на иска в срока по чл. 70, ал. 1 ГПК, поради което възраженията по този въпрос са преклудирани. Освен това, страната смята, че следва да бъде определена цена на иска по правила, които не кореспондират със законовите. По искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор, когато договорът има за предмет вещни права върху имот, цената на иска се определя по данъчната оценка на имота – чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК.
Каква сума е заплатена според посоченото в договора няма никакво значение за цената на иска, когато предмет на договора е недвижим имот. Само при липса на данъчна оценка за имота, цената на иска се определя по пазарна, съгласно заключение на вещо лице, а не по договорена в оспорената сделка. Последната е цена на иска при искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор, когато договорът няма за предмет вещни права върху имот – чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК.
Неоснователен е и доводът, че във всички случаи, щом предмет на договора е недвижим имот, въззивното решение по чл. 135 ЗЗД подлежи на касационно обжалване, съгласно редакцията на чл.280, ал.2, т.1 ГПК след изменението с ДВ бр. 50 от 03.07.2015 г. В случая искът по чл. 135 ЗЗД не е съединен за съвместно разглеждане с иск за собственост и други вещни права върху недвижим имот, каквото е условието в цитираната разпоредба, за да се приложи изключението, че касационно обжалване е допустимо, независимо от цената на облигаторния иск.
В заключение, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 284/25.10.2016 г. по т.д. № 50334/2016 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: