О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
гр. София, 19.01.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 5165/2015 г.
Производството е образувано по частна касационна жалба на В. К. Ч. срещу определение № 5031 от 07.03.2014 г. по ч. гр. дело № 1855/2014 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV – В въззивен състав.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
С определението, предмет на обжалване състав на Софийски градски съд /СГС/ е потвърдил разпореждането от 27.02.2013 г. по гр. дело № 57262/2009 г. на Софийски районен съд /СРС/, гражданско отделение, 27 състав. С разпореждането СРС е върнал частна жалба, подадена от В. Ч. срещу определение от 01.07.2010 г. по гр. дело № 57262/2010 г. на СРС, с което е отказано да й се предостави правна помощ и е върната исковата й молба. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че В. Ч. е подала частна жалба против посоченото по – горе определение на СРС, което влязло в сила. Изложени са мотиви за това, че същото определение е било обжалвано от Ч. и жалбата е била оставена без уважение с определение на СГС от 30.09.2010 г. по ч. гр. дело № 9702/2010 г. Второинстанционното определение е било също така обжалвано от Ч. и жалбата й е била върната с разпореждане от 29.03.2011 г., влязло в сила. Въззивният съд е приел, че с връщането на частната касационна жалба от СГС с посоченото разпореждане е бил изчерпан процесуалния ред за защита срещу определението от 01.07.2010 г. по гр. дело № 57262/2009 г. на СРС и подадената повторно частна жалба от В. Ч. срещу определение от 01.07.2010 г. по гр. дело № 57262/2010 г. на СРС правилно е била приета от СРС за процесуално недопустима.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обективирано в молба от 12.03.2015 г. частната жалбоподателка не е посочила правен въпрос. Както в частната касационна жалба, така и в тази молба липсва мотивирано приложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Възпроизвеждането на текста на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК не съставлява мотивиране на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Частната жалбоподателка не е съобразила разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, не е обосновала предпоставки за допускане на касационен контрол. Липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК има за правна последица недопускане на касационно обжалване на определението на СГС.
С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС приема, че не е налице приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5031 от 07.03.2014 г. по ч. гр. дело № 1855/2014 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV – В въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: