О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
гр. София, 26.01. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 2393 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от Л. рибарско дружество “С” гр. П., чрез процесуалния му представител адв. А, против определение № 498 от 10 октомври 2008 г., постановено по в.ч.гр.д. № 791 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г., с което е потвърдено протоколно определение от 2 юли 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. П. за 2005 г. за оставяне без разглеждане и прекратяване на производството по иск с правно основание по чл. 97 ал. 1 от ГПК (отм.).
В жалбата се сочи, че са предявени два иска – по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ за установяване собствеността върху земеделска земя към минал момент и установителен иск за собственост по реда на чл. 97 ал. 1 на ГПК (отм.) за собствеността на фазано-рибния комплекс – конкретно на рибарници, които не са земеделска земя, като прекратяването по втория иск е неправилно, защото фактите по двата иска са различни. В допълнително изложение се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 103 от ГПК от 1952 г. – налице са два иска, при едни и същи страни, същата подсъдност и подлежащи на разглеждане по общо исково производство. Исковете са били предявени като обективно съединени за евентуално разглеждане. Производствата по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ са общи, както е казано в решение № 46 по гр.д. № 573 по описа на четвърто гражданско отделение на ВС. По приложението на чл. 103 от ГПК (отм.) няма практика, поради което следва касационното обжалване да се допусне при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК. Прилага се копие от Тълкувателно решение № 114 от 1 ноември 1963 г. на ОСГК на ВКС – относно обективното съединяване на искове за собственост и обезщетение и решение № 46 по гр.д. № 573 по описа на четвърто гражданско отделение на ВС за това, че спорът за материално право по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ се разрешава по общия исков ред.
Ответната страна не дава отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С атакуваното определение въззивният съд приел, че предявеният иск с правно основание по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ трябва да се реши по същество, защото ищецът твърди, че е придобил процесните имоти в минал момент чрез покупка, а и за посочените имоти има висящо съдебно производство по обжалване на решение на ОЗСГ, което е спряно до приключване на настоящото производство; правилно първостепенният съд приел, че установителният иск за собственост към настоящия момент е недопустим като преждевременно предявен и при липса на правен интерес.
Частният жалбоподател е предявил искова молба, в която се твърди, че той е собственик на фазаново и рибно стопанство, създадено през 1938 г. и владяно непрекъснато от тогава от ищеца, но ответниците възстановили собствеността си върху пет рибарника, ливада и нива, като по този начин стопанството се засяга с 81,778 декара, върху които са изградени рибарниците и съоръженията и се осъществява промишлено-производствена дейност на С. за производство на риба и фазани. Иска се от съда да се приеме по отношение на ответниците, че земята, върху която са изградени рибарниците и ливада и нива, към момента на образуването на ТКЗС са собственост на ищеца, както и да се приеме за установено, че ищецът е собственик на описаните рибарници, ливада и нива, представляващи част от фазановия и рибен комплекс.
След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира, че атакуваното определение не може да бъде допуснато до разглеждане, тъй като поставеният съществен процесуалноправен въпрос относно правилата за обективно съединяване на искове по реда на чл. 103 от ГПК от 1952 г., не е разглеждан от въззивния съд. Както първостепенният, така и въззивният съд са мотивирали своите актове с преюдициалността на производството по чл. 14 ал. 4 от ГПК спрямо установителните искове към настоящия момент по реда на чл. 97 ал. 1 от ГПК (отм.) за същите имоти. Ето защо посоченият от касатора въпрос не е такъв съществен процесуалноправен въпрос, който да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС или да е решаван противоречиво от съдилищата, или пък да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съществен процесуалноправен въпрос в разглеждания случай би бил какъв е характерът на втория предявен иск, стига той действително да касае цялостното рибно стопанство, но разглежданият случай не е и такъв, защото изложените фактически твърдения в исковата молба касаят засягането на целостта на площта, върху която е развито стопанството на частния жалбоподател.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 498 от 10 октомври 2008 г., постановено по в.ч.гр.д. № 791 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: