3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
гр. София, 03.02.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на седми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело № 4675/2016 г.
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, образувано по молба на К. М. Т., подадена, чрез адвокат Е. П. Я., за отмяна на решение № 1318 от 08.03.2016 г. по гр. дело № 697/2015 г. на Окръжен съд – Благоевград.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на молбата до разглеждане.
Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като страната твърди, че вследствие на нарушаване на съответните правила, не е била надлежно представлявана по гр. дело № 697/2015 г. на Окръжен съд – Благоевград. По – конкретно е изложено, че особен представител бил назначен само за една инстанция /по гр. дело № 1158/2014 година на Районен съд Разлог/, поради което на 17.11.2015 г., К. Т. поискала от въззивния съд да й бъде определен особен представител, но въззивният съд изложил в протокола от откритото съдебно заседание, проведено на 08.12.2015 г., в който бил отразил, че въззиваемата не се явява, както и че не се явява назначеният й от първоинстанционния съд особен представител, който бил редовно призован, че молбата за определяне на особен представител е неоснователна. Молителката твърди, че въззивният съд е призовал само нея за проведеното по делото открито съдебно заседание, а назначеният й от първоинстанционния съд особен представител не е бил призоваван.
ВКС в настоящия си състав приема, че молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е подадена след изтичане на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок от узнаване на решението в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. От приложеното въззивно гр. дело № 697/2015 г. на Окръжен съд – Благоевград е видно, че молителката е участвала като ответник във въззивното производство, приключило с решение № 1318 от 08.03.2016 г., постановено по същото дело, което е влязло в сила на 08.03.2016 г. Срокът по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е преклузивен и неговото начало настъпва с узнаване от молителя на решението, предмет на отмяната. В случая въззивното решение е обявено на 08.03.2016 г., същото не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което е влязло в сила на същата дата, при условията на чл. 296, т. 1 ГПК. В случая Т. е била редовно призовава за съдебното заседание от 08.12.2016 г., в което са приключили устните състезания и предвид необжалваемостта на въззивното решение е била длъжна сама да следи за изхода на делото. В разглежданата хипотеза, началния момент, в който молителката е могла да узнае решението на окръжния съд, при полагане грижата на заинтересована страна е обявяване на решението – 08.03.2016 г. В молбата за отмяна К. Т. излагайки горните обстоятелства /необжалваемост на въззивното решение, постановяването му на 08.03.2016 г./ твърди, че на 18.05.2016 г. подала до Районен съд – Разлог молба за предоставяне на правна помощ, за подаване на молба за отмяна на цитираното въззивно решение, която била оставена без уважение, поради което подала жалба до въззивната инстанция, по която нямало произнасяне. Освен това Т. е посочила в молбата си за отмяна, че на 18.05.2016 г. била подала молба за предоставяне на правна помощ до НБПП и с решение № 49/16.06.2016 г. на председателя на НБПП й била предоставена такава правна помощ. За удостоверяване на тези обстоятелства е представила копие от писмо на председателя на НБПП до председателя на Адвокатски съвет – [населено място] и копие от уведомително писмо на председателя на Б. до НБПП. За това счита, че молбата й по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е депозирана в срок. Тези доводи са незаконосъобразни. Началният момент на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, както беше обосновано по – горе е обявяване на решението, на 08.03.2016 г., тъй като това е момента, в който молителката при полагане грижата на заинтересована страна е могла да узнае въззивното решение. Правната уредба на производството по Глава двадесет и четвърта от ГПК не съдържа разпоредби за прекъсване на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, каквито са регламентирани при въззивното обжалване – чл. 259, ал. 2 – ал. 4 ГПК, а също така и при касационното обжалване – чл. 283 и чл. 287, ал. 1 ГПК. Поради това подаването на молба за правна помощ след постановяване на въззивното решение не е прекъснало срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, който спрямо посочения по – горе начален момент по същата норма – 08.03.2016 г. е изтекъл на 08.06.2016 г. Молбата за отмяна е подадена след изтичане на преклузивния срок – на 13.07.2016 г., поради което не е налице процесуалната предпоставка за редовно сезиране на ВКС, чрез спазване разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което същата молба не следва да се допусне до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до разглеждане молбата на К. М. Т. за отмяна на влязло в сила решение № 1318 от 08.03.2016 г. по гр. дело № 697/2015 година на Окръжен съд – Благоевград.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: