О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
София, 16.03. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1001/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. Т. в качеството на Е. „Б” – чрез процесуалния й представител адв. М, срещу решение от 19.06.2009 г., постановено по в. гр. д. № 553/2008 г. на Софийски градски съд, ІV „В” въззивен състав. Касационната жалба е насочена срещу частта от въззивното решение, с която след частична отмяна на решение по гр. д. № 4790/2006 г. на Софийски районен съд, 79 състав, е осъдена по реда на чл.104 от ГПК /отм./ Виолета Т. в качеството на Е. „Б” да заплати на Д. а. „Държавен резерв и военновременни запаси” сумата 1 582 лв. – обезщетение за вреди по договор от 06.03.2003 г., на основание чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва от 27.04.2006 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 429.84 лв., както и срещу частта от решението, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от В. Т. в качеството на Е. „Б” против Д. а. „Държавен резерв и военновременни запаси” първоначални частични обективно съединени искове с правно основание чл.92, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата 966 лв., с правно основание чл.88, ал.1, изр.2 от ЗЗД за сумата 1 300 лв. и чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата 566 лв.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се прави искане за отмяната му и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Допускането на касационно обжалване на решението е аргументирано с бланкетно позоваване на основанието по чл.284, ал.1, т.2 от ГПК. Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, разрешавани противоречиво от съдилищата. В касационната жалба /в която е обективирано и формално изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/ не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос с обуславящо значение по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК за изхода на конкретното дело, а допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за достъп до касационен контрол е обоснована с противоречие между въззивното и първоинстанционното решения.
Ответникът по касация Д. а. „Държавен резерв и военновременни запаси” /ДА „Д”/ не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното :
Касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане в частта, с която е обжалвано въззивното решение относно предявените от Е. „Б” против ДА „Д” първоначални частични искове с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за сумата 966 лв. и чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата 565 лв. Обжалваемият интерес по отношение на посочената част от решението е под 1 000 лв., поради което касационното обжалване е недопустимо на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
Касационната жалба е допустима в частта, с която е атакувано решението на въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от касатора първоначален иск с правно основание чл.88, ал.1 от ЗЗД за сумата 1 300 лв. и за уважаване на насрещния иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата 1 582 лв. Жалбата е подадена от надлежна страна в процеса в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по реда на чл.288 от ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. „Б” против ДА „Д” осъдителен иск с правно основание чл.88, ал.1, изр.1 от ЗЗД за сумата 1 300 лв. – претендирано обезщетение за имуществени вреди във формата на пропуснати ползи от експлоатация на недвижим имот за периода 01.10.2005 г. – 06.03.2003 г., дължимо поради неизпълнение и разваляне на сключен между страните договор за сътрудничество от 06.03.2003 г., Софийски градски съд е приел за недоказан факта на настъпване на вреди във формата на пропуснати ползи и е направил извод за липса на основание по чл.88, ал.1, изр.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетението. Отмяната на първоинстанционното решение в частта относно предявения от ДА „Д” срещу Е. „Б” насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и частичното уважаване на иска за сумата 1 565 лв. – обезщетение за вреди от договорно неизпълнение на задължение за връщане на недвижим имот, предоставен за ползване по силата на договора за сътрудничество от 06.03.2003 г., е обосновано от съда със съображения, че ответникът по насрещния иск – сега касатор, не е изпълнил поетото задължение след прекратяване на договора да върне имота на ищеца – собственик, от което последният е претърпял вреди, съизмеряващи се с пропуснатия среден пазарен наем за исковия период.
Допускането на касационно обжалване на решението е обусловено от предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. За да е допустимо обжалването, решението трябва да съдържа произнасяне по значим за изхода на конкретното дело материалноправен или процесуалноправен въпрос /чл.280, ал.1, от ГПК/, който е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд /т.1/, решаван е противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. Основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК, които подлежат на проверка при произнасянето по чл.290 от ГПК само в случай на допуснато касационно обжалване. Посочването на значимия за конкретното дело въпрос е задължение на касатора и определя предмета на касационната жалба, от която е обвързана касационната инстанция в производството по чл.288 от ГПК – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая касаторът не е формулирал нито един материалноправен и процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, който има обуславящо значение за изхода на правния спор, разрешен с подлежащата на касационно обжалване част от въззивното решение. Всички доводи, с които е аргументирано искането за достъп до касация, касаят правилността на обжалваното решение – чл.281, т.3 от ГПК, и са неотносими към преценката за наличие или отсъствие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Непосочването от касатора на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е обявено в т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС за достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, с оглед на което решението по гр. д. № 553/2008 г. на Софийски градски съд, ІV „В” въззивен състав, не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. М. Т. в качеството на Е. „Б” – гр. С. с вх. № 43517/20.08.2009 г. на Софийски градски съд в частта, с която е обжалвано постановеното по в. гр. д. № 553/2008 г. решение от 19.06.2009 г. на Софийски градски съд, ІV „В” въззивен състав, за оставяне в сила на решението по гр. д. № 4790/2006 г. на Софийски районен съд, 79 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от В. Т. в качеството на Е. „Б” против Д. а. „Държавен резерв и военновременни запаси” искове с правно основание чл.92, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата 966 лв. и с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата 566 лв.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 19.06.2009 г., постановено по в. гр. д. № 553/2008 г. на Софийски градски съд, ІV „В” въззивен състав, в частта, с която след отмяна на решение по гр. д. № 4790/2006 г. на Софийски районен съд, 79 състав, е осъдена по реда на чл.104 от ГПК /отм./ Виолета Т. в качеството на Е. „Б” да заплати на Д. а. „Държавен резерв и военновременни запаси” сумата 1 582 лв. – обезщетение за вреди по договор от 06.03.2003 г., на основание чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва от 27.04.2006 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 429.84 лв., както и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от В. Т. в качеството на Е. „Б” против Д. а. „Държавен резерв и военновременни запаси” първоначален частичен иск с правно основание чл.88, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата 1 300 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховния касационен съд в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба, в едноседмичен срок от връчването. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :