3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
С.,12.01.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на пети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 786/2011г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] срещу определение № 367 от 01.04.2011 г. по в. гр. д. № 209/2011 г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Пернишки районен съд определение № 8813 от 10.12.2010 г. по гр. д. № 2090/2007 г. С първоинстанционния акт е прекратено производството по делото, образувано по предявения от дружеството-частен касатор иск по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ за отмяна/обезсилване на пет нотариални акта: № 192, 193, 194, 195 и 196, издадени на 28.12.2006 г. по реда на чл. 483, ал. 1 ГПК /отм./
В частната касационна жалба са изложени подробни съображения за неправилност на атакуваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Със същите съображения за неправилност е обосновано и допускането на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като се поддържа, че обжалваният акт съдържа произнасяне по материалноправни и процесуалноправни въпроси /без да са посочени конкретно/, които са от значение за точното прилагане на закона, както и че същият е в противоречие с практиката на ВКС – определение № 415 от 12.12.2008 г. по гр. д. № 2192/2008 г. на V г. о. и определение № 109 от 09.03.2009 г. по ч. гр. д. № 87/2009 г. на І г. о.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – оспорва същата като недопустима и неоснователна по съображения в писмен отговор от 07.06.2011 г.
Останалите ответници – [фирма], [населено място] и [община], както и третите лица-помагачи – [фирма], [населено място] и Министерство на отбраната – не заявяват становище по частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстнционното определение, с което е прекратено производството по предявения от [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ за отмяна, респ. обезсилване на описаните в исковата молба пет нотариални акта, въззивният съд е приел, че този иск е недопустим, тъй като ищецът не е предявил иск за собственост на имотите, за които са издадени процесните нотариални актове. Изложени са съображения, че самостоятелното предявяване на иск по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ за отмяна на нотариални актове, без да е предявен иск за собственост на имотите, за които са издадени тези актове, е недопустимо, тъй като предмет на посочения иск е засегнатото право на собственост, а не издаденият за него нотариален акт.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва посочване на конкретните материалноправни и процесуалноправни въпроси, с които частният касатор обосновава допускането на касационното обжалване на заявените две основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради неяснотата в изложението е невъзможно тези въпроси да бъдат уточнени и конкретизирани и от касационната инстанция в съответствие с предоставените й за това правомощия в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Дори и да се приеме, че обуславящ за изхода на делото е въпросът за приложимостта на чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ и по-конкретно за допустимостта да бъде предявен само иск за отмяна на нотариален акт, без да е предявен иск за собственост върху имота, за който същият е издаден, касационният контрол отново не може да бъде допуснат.
Конкретен отговор на посочения въпрос се съдържа в Тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 г. на ОСГК на ВС, в което е прието, че собственикът на имот, за който е издаден нотариален акт по реда на чл. 483, ал. 1 ГПК /отм./, какъвто именно е и настоящият случай, следва да се защити с иск по чл. 108 ЗС, като отмяната на нотариалния акт е изрично разпоредена от закона последица от уважаването на иска за собственост, а не може да бъде предмет на самостоятелен иск по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./. Наличието на посочената задължителна практика и съобразяването й от въззивния съд налага извода за отсъствие на всички предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК основания за допускане на касационното обжалване. За пълнота на изложението следва да се посочи, че не е налице и твърдяното от частния касатор противоречие на въззивното определение с цитираната казуална практика на ВКС. Точно обратното – въззивният акт е в пълно съответствие с двете определения на ВКС.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 367 от 01.04.2011 г. по в. гр. д. № 209/2011 г. на Пернишки окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: