1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
София, 17.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 771/2012 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. И. Т. от [населено място], чрез пълномощника му адв.М. срещу решение от 24.7.2012 г, постановено по гр.дело № 167/2012 г на Окръжен съд-Монтана, Граждански състав, с което е потвърдено решение от 30.3.2012 г по гр.дело № 507/2011 г на Районен съд-Монтана.С първоинстанционното решение, по иск с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС, предявен от Т. И. Т. срещу Б. И. Т. и В. И. Т. е разпределено ползването на апартамент № …, на втория етаж на Ж. „С.”, вх.Б, находящ се в [населено място] на [улица], вх.Б, ап.11, ведно с мазе, таванско помещение и гараж от 17,89 кв.м като на ищеца Т. И. Т. е предоставено ползването на спалня от 11, 70 кв.м и мазе № … от 8, 97 кв.м ; на ответника Б. И. Т. са предоставени за ползване спалня от 13, 30 кв.м и таванско складово помещение № .. от 11, 30 кв.м, а на ответника В. И. Т. са предоставени за ползване кухня от 10, 60 кв.м и гараж от 17, 89 кв.м, като в общ дял на страните по делото е предоставено ползването на коридор, баня и тоалетна в процесното жилище.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон.
В изложението на основания по чл.280 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС-основание по чл.280 т.1 ГПК.Представя съдебни решения.
Ответникът Б. И. Т. чрез пълномощника си адв.Н. В. оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото.Моли обжалваното решение да не бъде допуснато до касация..Претендира разноски, сторени пред настоящата инстанция, съставляващи възнаграждение за един адвокат.
Ответникът В. И. Т. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че подадената касационна жалба е допустима- подадена е в срок от лице, имащо интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на касационен контрол.
По основанието за касационно обжалване-чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Според разясненията дадени с ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая не е налице общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване, тъй като изложението не съдържа изобщо формулиран материално правен или процесуално правен, по който въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало /чл.6 ГПК/.Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на правен въпрос било той материално или процесуалноправен води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезата по точка 1 от чл.280 ал.1 ГПК.
В допълнение следва да се отбележи, че основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато с обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданската колегия на ВС, постановени при условията на чл.86 ал.2 от ЗСВ /обн ДВ бр.59 от 22.7.1994 г /отм/ с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събраните на гражданската колегия, на общото събрание на търговската колегия на ВКС или решение постановено по реда на чл.290 от ГПК.Както бе посочено по-горе освен, че липсва формулиран процесуално или материално правен въпрос, по който въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, представената от жалбоподателя такава няма задължителен характер : решение № 899 от 25.10.985 г по гр.дело № 421/85 г на ВС, Четвърто ГО е постановено при действието на ГПК /отм/, а останалите решения № 303 от 15.5.2009 г по гр.дело № 427/08 г на ВКС, Второ ГО, Решение № 405 от 6.7.2008 г по гр.дело № 889/2008 г на ВКС, Първо ГО и Решение № 1155 от 3.10.2008 г по гр.дело № 5095/2007 г на ВКС, П. ГО са постановени при друг процесуален ред по чл.218а ал.1 б.”а” ГПК /отм/ вр.пар 2 ал.3 от ПЗР на ГПК /ДВ.бр.59 от 2007 г/ и също нямат характера на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.290 от ГПК.
С оглед гореизложеното не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК жалбоподателят дължи на ответника Б. И. Т. направените от него разноски пред настоящия съд в размер на 100 лв, съставляващи възнаграждение за един адвокат.
В. от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.7.2012 г, постановено по гр.дело № 167/202 г на Окръжен съд-Монтана, Граждански състав.
ОСЪЖДА Т. И. Т. от [населено място], [улица], вх.Б, ап.12 да заплати на Б. И. Т. от [населено място],[жк], вх.В, ет.5, ап.47 разноски в размер на 100 лв на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: