О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
[населено място], 18.01.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1485 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. Ц., М. М. С., Руси А. Ц., В. С. П. и М. Ц. С., последните двама конституирани като правоприемници на починалата в хода на производството Ц. М. П., срещу решение №346 от 23.02.2015г. по гр.д. №3534/2014г. на Софийски апелативен съд, ГК, 10 състав, с което се потвърждава решение от 08.05.2014г. по гр.д. №629/2013г. на Софийски градски съд, в обжалваната част, с която предявените от касаторите срещу ЗК [фирма] искове по чл.226 ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над уважените до пълните предявени размери, както и в частта, с която касаторите са осъдени да заплатят на ответника разноски. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на С. М. Ц. и М. М. С. за обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Д. Василева С. за разликата над присъдените 50 000 лева до пълния претендиран размер от 120 000 лева, искът на Руси А. Ц. за обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Д. Василева С. за разликата над присъдените 80 000 лева до пълния претендиран размер от 170 000 лева, както и искът на В. С. П. и М. Ц. С. за обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Д. Василева С. за разликата над присъдените 50 000 лева /общо за двамата ищци/ до пълния претендиран размер от 120 000 лева.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторите считат, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, като не са взети предвид критериите, установени със задължителните разяснения в ППВС №4/1968г. Молят да се отмени въззивното решение и да бъде осъден ответникът да заплати разликите над присъдените суми до пълния претендиран размер на обезщетенията за неимуществени вреди. Претендират и присъждане на разноски.
Ответникът ЗК [фирма], [населено място], счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че справедливите по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на починалата при ПТП Д. Василева С. възлизат на 50 000 лева за всяка ищците С. М. Ц. и М. М. С., нейни дъщери, съответно на 50 000 лева общо за наследниците на починалата в хода на производството нейна дъщеря Ц. М. П. и в размер на 80 000 лева за ищеца Руси А. Ц., с който починалата Д. С. е живяла на семейни начала.
Касаторите са обосновали допустимостта на касационното обжалване по приложно поле, като са поставили следните въпроси: 1. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по справедливост следва ли съдът да се съобрази с нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?; 2. При формиране на изводи относно размера на обезщетението в каква насока следва да бъде оценявано обстоятелството, че не всички ищци са живеели в едно домакинство със загиналия? 3. При формиране на изводи относно размера на обезщетението в каква насока следва да бъде оценявана възрастта на загиналия? 4. При определяне на размера на справедливото обезщетение за търпени болки и страдания съдът следва ли да се съобразява с практиката на другите съдилища?
Поддържа се наличието на допълнителните основания по чл. 280 ал. 1 т.2 и т.3 от ГПК по посочените правни въпроси.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд изрично е посочил, че съобразява лимитите на гражданската отговорност за 2012г., когато е настъпило процесното ПТП. С това съдът е съобразил задължителната практика на ВКС, обективирана в посочените от жалбоподателите решение №83 от 06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №1 от 26.03.2012г. по т.д. №299/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №121 от 09.07.2012г. по т.д. №60/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК, в които се приема, че при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали съдът при определяне на размера на дължимото обезщетение за търпени болки и страдания следва да се съобразява с практиката на другите съдилища. В т.2 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни разяснения по въпроса за това кои съдебни актове съставляват задължителна за съдилищата практика.
Другите два формулирани от касаторите въпроси относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, са относими към предмета на конкретното дело, образувано по предявен иск по чл.226 ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, но не се доказва наличието на релевираните от касаторите допълнителни предпоставки по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. По въпросите, свързани с приложението на чл.52 от ЗЗД, съществува задължителна съдебна практика – ППВС №4/1968г., в съответствие с която е постановен атакуваният съдебен акт. В същото е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са възрастта на увредения, както и действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай, поради което определеният размер на обезщетението няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280 ал.1 от ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по всеки конкретен спор, поради което определянето на размера на обезщетението не подлежи на уеднаквяване.
В случая при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е взел предвид специфичните за конкретния случай обстоятелства, значими за установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, като е съобразил съществувалите отношения на привързаност и обич между касаторите и починалата Д. С., както и болката им от нейната внезапна загуба, а също така и нейната възраст – 59г. Но дори и да бе основателно твърдението в касационната жалба, че съдът неправилно е формирал изводите си относно размера на присъденото обезщетение и същевременно не е обсъдил значими за този размер обстоятелства, това би довело до необоснованост на въззивното решение и оттам основание за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 от ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол. То не може да бъде разглеждано в производството по чл.288 от ГПК, тъй като не се явява основание по чл.280 ал.1 т.1- т.3 от ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение. Основанията за селектиране на касационната жалба са различни от основанията по чл.281 т.3 от ГПК за неправилност на въззивното решение и тъй като въпросът е от значение за правилността на обжалвания акт, той не може да обуслови допускането на касационния контрол.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №346 от 23.02.2015г. по гр.д. №3534/2014г. на Софийски апелативен съд, ГК, 10 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.