2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
София, 09.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти януари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 726/2011 година.
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Д. Д., чрез адв. К. В. К., против определение № 8650 от 8. 06. 2011 г. по ч. гр. д. № 7313/2011 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ с-в, с което е оставено в сила разпореждане от 19. 04. 2011 г. по гр.д. № 7313/2011 г. на СРС, ГО, 57 с-в, с което, на основание чл. 262, ал. 1, т. 1, вр. чл. 275, ал. 2 ГПК, е върната подадената от Д. Д. Д. частна жалба вх. № 1015499/5. 04. 2011 г. против разпореждане от 20. 10. 2010 г. по гр. д. № 36716/2010 г. на СРС, 57 с-в. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението поради постановяването му в нарушение на чл. чл. 38 и 39 ГПК и се иска отмяната му. Твърди се, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима. Същата е подадена в срок, от лице имащо право на жалба и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Не са налице сочените от жалбоподателя основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.
С обжалваното определение градският съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила разпореждане на районния съд, с което, на основание чл. 262, ал. 1, т. 1, вр. чл. 275, ал. 2 ГПК, е върната като просрочена подадената от Д. Д. Д. частна жалба против разпореждане по чл. 129, ал. 3 ГПК за връщане на исковата молба. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че препис от разпореждането по чл. 129, ал. 3 ГПК е връчено на ищеца Д. Д. лично на 24. 02. 2011 г., а частната жалба е подадена на 5. 04. 2011 г., след изтичане на едноседмичния срок по чл. 275 ГПК, поради което са били налице основания за връщането й. Приел е, че като е извършено връчване лично на страната, а не на посочения от нея съдебен адресат, и страната се е съгласила лично да получи съобщението, не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и връчването следва да се приеме за редовно.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи процесуалноправен въпрос – налице ли е редовно връчване, ако връчването е извършено лично на страната, а не чрез посочения от последната съдебен адресат, с твърдение, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и т.2 ГПК/.
Така формулираният въпрос е разгледан от въззивния съд и е обусловил преценката му за редовността на връчването на разпореждането и за наличието на предпоставките за приложение на чл. 262, ал. 2, т. 1, вр. чл. 275, ал. 2 ГПК. Не е доказано, обаче, твърдението този въпрос да е решен в противоречие с практиката на ВКС /задължителна или незадължителна/. В частната жалба и изложението липсва позоваване на ТР, ППВС или на решение на ВКС по чл. 290 ГПК, формиращи задължителната съдебна практика. Не са цитирани и решения на ВКС постановени по отменения ГПК, определения на ВКС, решения или определения на други съдилища, нито има приложени копия от съдебни актове, в които съдебният състав да е приел, че при посочен от страната съдебен адресат извършеното лично на страната връчване е незаконосъобразно и не следва да се приема за редовно. Съгласно приетото в ТР № 1/2010 г., т. 3, при непредставяне на доказателства за наличие на противоречива практика /влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по съответния правен въпрос/ не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В частната жалба фигурира позоваване на определение № 6031/2000 г. по адм.д. № 6748/2000 г. на ВАС, но оглед приетото в цитираното тълкувателно решение /т.3/ понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не включва практиката на административните съдилища.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 8650 от 8.06.2011 г. по гр. д. № 7313/2011 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ с-в.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: