ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 280
София, 23.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №2160/2015 година.
Производството е по чл.274, ал.2, във връзка с чл.280, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№1646/11.02.2015 г., подадена от адв. М. В. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място], против определение №14/21.01.2015 г. по гр.д.№6413/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, І г.о.
С обжалваното определение Върховният касационен съд, състав на І г.о., е оставил без разглеждане касационна жалба, вх.№8448/11.8.2014 г., подадена от адв. Д. М. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение №292/10.6.2014 г. по гр.д.№358/2014 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.к.. Прието е, че касационната жалба попада в хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като данъчната оценка, съгласно удостоверение/лист 11/ е 3888,50 лева, а при издаването на нотариален акт по обстоятелствена проверка на процесната сграда и при извършена впоследствие продажба по по нотариалните дела е представено удостоверение, че данъчната оценка на същата сграда е 4998,50 лева.
В частната жалба се поддържа оплакване, че посоченото по-горе определение на състав І г.о. на ВКС е неправилно, тъй като в хода на производството по делото са представени няколко данъчни оценки, като една от тях от 04.6.2013 е за сумата 6642,40 лева, поради което неправилно е приложена разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК. Моли се за отмяна на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба [община], област Р., е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложеното в частната жалба и взе предвид отговора на ответника в настоящото производство намира, че същата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното определение на състав на І г.о. на Върховния касационен съд е правилно. Същото е съобразено изцяло с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, която предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по дела, по които цената на иска е до 5000 лева за граждански дела. В случая релевантна за спора е данъчната оценка към момента на предявяване на исковата молба. Това е така, тъй като със завеждането на делото в съда се очертават параметрите на спора, включително и цената на иска, при които този спор следва да приключи. Поради това обжалваното определение е правилно.
Поради това частната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №14/21.01.2015 г. по гр.д.№6413/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, І г.о., по частна жалба, вх.№1646/11.02.2015 г., подадена от адв. М. В. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: