О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
гр. София, 25.04.2013 г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 2255 по описа за 2013 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 във връзка с чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. Я. К. срещу определение от 04.03.2013г., по ч.гр.д. № 3594/2012г., по описа на Апелативен съд [населено място], с което са оставени без уважение подадените от Т. Я. К. молби от 08.02.2013г. и от 14.02.2013г. и е постановено връщане на подадената от него частна жалба вх. № 1324/06.02.2013г. на основание чл.275 ал.2 във връзка с чл.262 ал.2 т.2 ГПК. С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.Съображенията за това са следните:
Срещу постановеното на 21.01.2013г. по ч.гр. д.№3594/2012г. на САС въззивно определение №150, с което е оставена без разглеждане като просрочена частна жалба вх.№589 от 19.01.2012г., е подадена частна касационна жалба, изходяща от Т. Я. К.. С разпореждане от 11.02.2013г. съдията-докладчик от състава на САС, разглеждащ делото, е констатирал нередовности на частната жалба, оставил е същата без движение и е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи вносен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 15лв. и два комплекта преписи от частната жалба за връчване на насрещните страни. Указани са и последиците, които законът свързва с неизпълнение на дадените указания в срок. Съобщението с указанията е връчено лично на жалбоподателя на 14.02.2013г. В указания срок нередовностите на частната жалба не са отстранени. Същевременно в хода на администриране на жалбата жалбоподателят е подал две молби – на 08.02.2013г. е депозирал “допълнителна молба за поправка” на определението на САС от 21.01.2013г. , а на 14.02.2013г. е депозирал “молба изменение”, с която е направил уточнение, че подадената допълнителна молба е искане за поправка на очевидна фактическа грешка в определението от 21.01.2013г. С атакуваното определение съставът на САС въз основа на фактическите обстоятелства и заявеният с молбите петитум е приел, че с молбите от 08.02.2013г. и 14.02.2013г. жалбоподателят не е заявил искане за поправка на очевидна фактическа грешка, а е изразил несъгласие с постановения с определение №150 от 21.01.2013г. резултат и е заявил искане съдът сам да отмени съдебния си акт и да промени крайните си изводи. Като е посочил, че искането на молителя може да бъде разгледано само по реда на инстанционния контрол на постановеното определение, е оставил така заявеното искане без уважение. Съобразявайки обстоятелството, че в указания срок недостатъците на подадената частна жалба вх. № 1324/06.02.2013г. не са отстранени, е обосновал извод, че са налице предпоставките на чл.275 ал.2 във връзка с чл.262 ал.2 т.2 ГПК и е постановил връщане на жалбата.
Така постановеният съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Въззивният съд в изпълнение на правомощията си, дадени му с нормите на чл.275 ал.2 във връзка с чл.262 ал.1 ГПК, е предприел съответните процесуални действия по администриране на подадената частна жалба и е дал на подателя изрични указания и срок за отстраняване нередовностите й. Видно от данните по делото след постановяване на разпореждането, с което е оставена без движение жалбата, и след надлежно съобщаване на указанията лично на жалбоподателя, последният не е предприел никакви действия за изпълнението им. В кориците на делото не се намира документ, удостоверяващ извършено от жалбоподателя плащане на дължимата държавна такса, няма данни и за представяне на преписи за връчване на насрещните страни. Както вносен документ, така и преписи от частната жалба, не са представени и с частната жалба, по която е образувано настоящото производство, а липсват и твърдения от страна на жалбоподателя указанията на администриращия съд да са изпълнени. Предвид изложеното обосновано и правилно въззивният съд е постановил връщане на частната жалба при констатираното неизпълнение на указанията.
Обоснована и правилна е и преценката на въззивния съд по отношение на искането на жалбоподателя, визирано в молбите от 08.02.2013г. и 14.02.2013г. И двете молби съдържат доводите на частния жалбоподател досежно правилността на постановеното от въззивния съд определение от 21.01.2013г. с искане за промяна на крайния резултат. Тези доводи могат да бъдат обект на преценка единствено в производство по обжалване на определението.
Предвид изложеното атакуваното определение следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.03.2013г., постановено по ч.гр.д. № 3594/2012г., по описа на Апелативен съд [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: