О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
София, 26.03.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 790 по описа за 2019 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 7432 от 23.11.2018 година по гр.д. № 12803/2017 година на Софийски градски съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и чл. 3 КТ, предявени от Х. Д. С. от [населено място] против „София Комерс – Заложни къщи” АД. В решението е прието за установено, че ищецът е заемал в ответното дружество длъжност „специален координатор”. Трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № 0006 от 10.01.2012 г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата. Прието е, че уволнението е извършено незаконно поради нарушение на чл. 333, ал.1, т. 3 КТ. Ищецът е страдал от заболяване злокачествен тумор на десния тестис „семином – класическа форма”, попадащо в кръга на болестите по Наредба № 5 от 1987 г., за които се предвижда предварителна закрила по чл. 333, ал.1, т. 3 КТ. Преди извършване на уволнението работодателят не е изпълнил задълженията си по чл.1, ал.2 от Наредбата – не е събрал предварителна информация от служителя във връзка със здравословното му състояние, не е взел мнение на ТЕЛК и е прекратил трудовия му договор без разрешение на Инспекцията по труда. При така установените факти и на основание чл. 344, ал. 3 КТ, съдът е отменил уволнението като незаконно извършено; възстановил е ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, а с оглед доказателствата за оставане на ищеца без социално осигурен доход в шестмесечен период след уволнението му е присъдил обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 120000 лева. Върху размера на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ е присъдил обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на 6163,97 лева, както и обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ в размер на 20000 лева.
В касационната жалба против решението на Софийски съд, постъпила от „София Комерс – Заложни къщи” АД са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа се, че въпросите длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите на съдебното решение всички представени по делото доказателства и опорочени ли са изводите на съда за фактите по делото при непълно отразяване от съда на извършените от страните процесуални действия са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Изложени са доводи, че въпросите: следва ли служителят да страда от заболяване по списъка на Наредба № 5 от 1987 г. към момента на уволнението, за да се ползва от предварителна закрила по чл. 333, ал.1 КТ; хронично ли е онкологичното заболяване; какъв е редът за събиране на информация от работодателя дали работниците страдат от заболяване от кръга на посочените в Наредба № 5 от 1987 г. и следва ли работодателят лично да връчи срещу подпис на служителя искане за предоставяне на информация страда ли от заболяванията, ползващи закрила по чл. 333, ал.1, т.3 КТ са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Поддържа се, че решаващите изводи на съда, че ищецът страда от заболяване, ползващо го със закрила по чл. 333 КТ са очевидно неправилни, което съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. ІІІ-то ГПК.
Ответникът по касационната жалба Х. Д. С. я оспорва като неоснователна.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите на съдебното решение всички представени по делото доказателства е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. Съдът е обсъдил всички доказателства, относими към спора за законност на уволнението – доказателствата, касаещи доводите за нарушена предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, а именно страдал ли е уволненият служител от заболяване попадащо в кръга на предвидените в чл.1, ал.1 от Наредба № 5 от 1987 г. на Министъра на здравеопазването; събрал ли е работодателят информация съгласно чл.1, ал.2 от Наредбата; взето ли е мнение на ТЕЛК и предварително разрешение на съответната Инспекция по труда. Обсъдил е и възражението на работодателя, че от ищеца са изискани сведения чрез заповед, изискваща всички служители да посочат страдат ли от заболявания по Наредба № 5 от 1987 г., която е била закачена в офиса на изпълняващия длъжността „човешки ресурси” – въззивният съд е приел, че този факт не е установен по безсъмнен начин, но дори и пълното му доказване не би обосновало извод, че уволненият служител е запознат със заповедта; че заповедта е била прочетена от него или сведена до знанието му по друг начин. В съответствие със съдопроизводствените правила, съдът не е изложил мотиви по възражението на работодателя, че ищецът като съдружник в „София Комерс – Заложни къщи” АД е следвало да бъде запознат със заповедта за изискване на информация от служителите за заболявания по Наредба № 5/87 г. – такова възражение не е въведено от работодателя с исковата молба, поради което по него съдът не дължи произнасяне.
Въпросът опорочени ли са изводите на съда за фактите по делото при непълно отразяване от съда на извършените от страните процесуални действия не е обуславящ изхода на делото. Изведен е във връзка с оплакването, че в протокола на съдебното заседание не е отразено извършеното от работодателя оспорване на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза. В съдебно заседание, проведено на 01.03.2013 година, съдът се е произнесъл по молба за поправка на протокола от съдебното заседание, в което е прието заключението на медицинския експерт и е предоставил възможност на страната да вземе становище по заключението на съдебно медицинската експертиза. Заключението е оспорено от ответника като некомпетентно, необосновано и неправилно, като изрично е заявено, че не желае изслушването на допълнителна, повторна или разширена експертиза, т.е. липсва непълно отразяване на извършените от страните процесуални действия. Независимо от изложеното, съдът не е задължен да допусне повторна или разширена експертиза и при искане на страната, както не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него – 202 ГПК, а следва сам да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. В случая, въззивният съд е възприел експертното заключение за наличие на злокачествено заболяване, приемайки, че изводите на експерта са обосновани и мотивирани, основаващи се на представените по делото медицински документи, личен преглед и допълнително извършени от вещото лице медицински изследвания, предвид което въпросът дали в протокола от съдебното заседание за приемане на заключението са отразени изявленията на страната за оспорването му са без правно значение.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът следва ли служителят да страда от заболяване по списъка на Наредба № 5 от 1987 г. към момента на уволнението, за да се ползва от предварителна закрила по чл. 333, ал.1 КТ. Съгласно установената съдебна практика, предварителната закрила по чл. 333, ал.1 КТ се прилага спрямо работници, страдащи от заболяванията по Наредба № 5 от 1987 г. към момента на уволнението – практика, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт, в който въз основа на доказателствата по делото е прието, че ищецът е страдал от онкологично заболяване към момента на прекратяване на трудовия му договор; че след оперативна интервенция през 2005 г. е под непрекъснато клинично наблюдение; че заболяването е хронично и подлежи на наблюдение до края на живота поради опасност от рецидив.
Въпросът хронично ли е онкологичното заболяване не е правен. За решаването му са нужни специални знания, поради което и в съответствие с чл. 195, ал.1 ГПК, съдът е допуснал медицинска експертиза, която да даде отговор на въпроса при съобразяване на определени правила на опита и достиженията на медицинската наука.
Не са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото и въпросите какъв е редът за събиране на информация от работодателя дали работниците страдат от заболяване от кръга на посочените в Наредба № 5 от 1987 г. и следва ли работодателят лично да връчи срещу подпис на служителя искане за предоставяне на информация страда ли от заболяванията, ползващи закрила по чл. 333, ал.1, т. 3 КТ. Въпросът е разрешен в съдебната практика, съобразена при постановяване на въззивното решение – закона не въвежда форма за събиране на предварителната информация по Наредба № 5 от 1987 г., но в тежест на работодателя е при условията на пълно и главно доказване да установи, че е изпълнил това си задължение; че е поискал предварителна информация от работника страда ли от заболяване по Наредбата, за установяване на което са допустими всички доказателствени средства.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7432 от 23.11.2018 година по гр.д. № 12803/2017 година на Софийски градски съд, ІV „в” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: