3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№280
София, 07.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на първи юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 931/2016 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 14288 от 14.07.2015 г. по ч.гр.д. № 7366/2015 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-Г въззивен състав, с което е потвърдено определение на съдия по вписванията при СРС за постановен отказ за заличаване на договорна ипотека – акт № 134, том 30 по нот.дело № 25854/29.06.2006 г. на Служба по вписвания [населено място] и за заличаване на законна ипотека, представляваща акт № 83, подреден в том 6 от 2008 г. на същата служба.
Частният жалбоподател поддържа доводи за неправилност на въззивното определение, с оглед предвидените в чл.717л, ал.4 ТЗ последици от продажба на имот, извършен от синдика и погасяващия ефект относно ипотеките, които е следвало да бъдат заличени. Изразява се несъгласие със становището, че подписът на синдика върху удостоверението, че купувачът не е поел ипотеката по съгласие с ипотекарния кредитор по реда на чл.175, ал.2 ЗЗД, следва да бъде нотариално заверен. По съображения в частната касационна жалба се иска отмяна на атакуваното определение и връщане на преписката на съдията по вписванията при СРС за извършване на исканите действия.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е поставен следния въпрос: Чия е компетентността за удостоверяване, че задълженията на длъжника към ипотекарния кредитор не са поети от купувача на публична продан, извършена по реда на чл.717в ТЗ, както и трябва ли подписът на синдика да бъде нотариално заверен. Поддържат се допълнителните предпоставки по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на определение № 994 от 21.04.2015 г. по ч.гр.д. № 587/2015 г. на Окръжен съд – Бургас и определение № 237 от 23.01.2014 г. по ч.гр.д. № 83/2014 г. на Окръжен съд – Варна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съдебен състав е приел, че дружеството – молител, искайки заличаване на вписани ипотеки върху недвижим имот, възложен от СГС с постановление за възлагане по реда на чл.717в във вр. с чл.717з ТЗ от 17.02.2014 г., съобразно предвидените законови последици от извършената продажба по реда на Глава 46 от ТЗ – „Осребряване на имуществото”, не е представил удостоверението от синдика за липсващо съгласие на ипотекарните кредитори за запазване на ипотеките в изискуемата от чл.19, ал.1 от Правилника за вписванията форма, а от друга страна, че не е внесена държавна такса за заличаване на втората ипотека. Констатирано е, че приложеното към преписката удостоверение по чл.19, ал.2 П. от синдика на [фирма] удостоверява съответните обстоятелства, но подписът не е нотариално заверен.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поставеният правен въпрос е частично относим към решаващите изводи на СГС, обосновали потвърждаването на отказа на съдията по вписванията при СРС – само по отношение изискуемата форма на удостоверението по чл.19, ал.2 П.. В тази част поставеният въпрос обаче не може да се приеме за обуславящ изхода на делото, тъй като отказът за исканите вписвания е потвърден и поради невнасяне на дължимата по молбата държавна такса. Следователно, формулираният от частния жалбоподател въпрос не попада в обхвата на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК.
Що се отнася до първата част от поставения въпрос, а именно чия е компетентността за удостоверяване, че задълженията на длъжника към ипотекарния кредитор не са поети от купувача при продажба, извършена по реда на чл.717в ТЗ, в тази насока въззивният съд е възприел изцяло поддържаното от жалбоподателя становище, като изведените правни изводи съответстват и на задължителната практика на ВКС – така например, определение по ч.гр.д. № 4561/2015 г., ІV г.о. и определение по ч.т.д. № 67/2016 г., ІІ т.о.
С оглед недоказаността на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване, не следва да се преценяват поддържаните от частния касатор допълнителни предпоставки за достъп до касация.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 14288 от 14.07.2015 г. по ч.гр.д. № 7366/2015 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-Г въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: