О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
Гр.София, 17.05.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на десети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия П. Хорозова
ч.т.д. № 881/2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЕМПРЕНО В. Л. – Британски Вирджински острови, чрез процесуалния пълномощник – адв. С., против определение № 632/21.02.17 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6-ти състав, постановено по ч.гр.д.№ 715/2017 г., с което е потвърдено разпореждане от 29.12.2016 г. по т.д.№ 7932/2016 г. по описа на СГС, ТО, VІ-9 състав за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото, поради неизпълнение на указанията на съда, основани на нормите на чл.127 ал.1 и чл.128 т.2 ГПК.
В частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна. Излагат се доводи, че чл.69 ал.1 т.4 ГПК относно определяне цената на иска не намира приложение в случая, т.к. с исковата молба се търси установяване нищожността на договор за особен залог на дружествени дялове – обезпечителен договор, при който няма насрещна престация, респективно – стойност. Освен това правата върху дружествените дялове не са предмет на спора, който се свежда до наличие или липса на привилегия в полза на заложния кредитор за удовлетворение от стойността на дяловете в случай на неизпълнение на задълженията спрямо него. С оглед изложеното се поддържа, че спорното право няма материален характер и искът е неоценяем.
Искането за допускане на обжалваното въззивно определение до касация се основава на въпроса: „Каква е цената на иск за установяване нищожност на договор за залог на дружествени дялове?”. По отношение на него се твърди наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК с мотивите, че въпросът е обуславящ за изводите на съда и по него няма формирана задължителна съдебна практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид доводите в частната жалба и изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, както и материалите по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирано лице, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК.
За да потвърди обжалваното разпореждане за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото, съставът на въззивния съд е приел, че същата е била и е останала нередовна, с оглед неизпълнението на указанията за внасяне на дължимата за разглеждането й държавна такса, в размер на 10 072 224.64 лв., в срока по чл.129 ал.2 ГПК. Съдът е споделил становището на първата инстанция, че искът за прогласяване нищожността на договора за залог на дяловете от капитала на В. Т. БЪЛГАРИЯ Е., вписан в Търговския регистър под № 20170214165307, е оценяем и неговата цена следва да се определи по правилото на чл.69 ал.1 т.4 ГПК, т.к. се касае до иск за съществуване на договор. Приел е, че договорът има за предмет имуществено право, каквото е естеството на всяко заложно или ипотечно право. Обектът му е заложеното имущество, чиято стойност е и стойността на този договор и съответно възлиза на 251 805 616 лв. – номинална стойност на дяловете, формиращи капитала на В. Т. БЪЛГАРИЯ Е., притежавани от ИНТЕРВ И. С.А.Р.П. – Л..
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на определението не следва да се допуска, поради следното: Въззивният съд е формирал решаващият извод, че установителният иск за прогласяване нищожност на договор за залог на дружествени дялове е оценяем и едва след това се е произнесъл по въпроса относно стойността на договора по смисъла на чл.69 ал.1 т.4 ГПК вр. чл.68 ГПК. Следва да се отбележи, че поначало процесуален спор относно конкретната цена на иска не е съществувал, т.к. и пред трите съдебни инстанции ищецът застъпва тезата, че искът е неоценяем, а не че цената му е неправилно определена. С оглед горното, правният въпрос, от значение за изхода на спора, е преди всичко дали искът е оценяем. Дори формулираният от жалбоподателя въпрос да бъде доуточнен в посочения смисъл, то не се установява наличието на поддържаната допълнителна предпоставка за достъп до касация. Липсата на задължителна съдебна практика не е достатъчно условие за доказване на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съобразно разясненията, дадени с ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В съответствие с тези указания, жалбоподателят, предвид диспозитивното начало в процеса, следва изрично да мотивира значението на правния въпрос за точното прилагане на закона, като обоснове, дали и как разглеждането му ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменения в законодателството и обществените условия; а относно развитието на правото – да посочи в какво се изразява непълнотата, неяснотата или противоречието в закона, чието тълкуване иска, за да се създаде съдебна практика по прилагането му или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Горното е необходимо за извършване на преценка за съответствие с поддържания от жалбоподателя допълнителен селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Такава обосновка на въпроса не е налице в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, приложено към частната жалба, в което се повтарят вече наведените в същата касационни основания. Освен това, дори при липса на задължителна практика по чл.274 ал.3 ГПК, следва да се посочи, че в своите актове ВКС непротиворечиво приема, че исковете, свързани със съществуването и упражняването на заложни права върху дружествени дялове, са оценяеми и цената на иска е равна на номиналната стойност на заложените дялове /определение № 375 от 02.08.2016 г. по ч.т.д.№ 697/2016 г., определение № 404 от 11.06.2013 г. по ч.т.д.№ 1762/2013 г., двете на І ТО/.
Така мотивиран, съставът на ВКС, ТК, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 632/21.02.17 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6-ти състав, постановено по ч.гр.д.№ 715/2017 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: